Учението на Мъдростта - духовният хляб на бъдещeто в брой 94

Учението на Мъдростта - духовният хляб на бъдещeто
Категория: Сърцето, душата

Пътят е да живеем в Бога и да бъдем сътворци в Неговото дело
Докато човек не осъществи Бога в себе си, няма да се освободи.

А най-върховната жертва е Свободата

За пореден път в края на юли се състоя Съборът на Общество „Път на Мъдростта”, създадено от Ваклуш Толев.  Родопа планина събра за 19-а поредна година търсещите тайните на Духа. Съборът бе открит в музея на Съединението, гр. Пловдив, и продължи с шестдневен семинар в хотел „Преспа“, Пампорово. Доц. Кирил Коликов, гл. редактор на издаваната литература на Общество Път на Мъдростта, изложи напътствията на Учителя Ваклуш към неговите последователи. Школите от Варна, Пловдив и София представиха теми, свързани с превръщането идеите на Учението „Път на Мъдростта“  в живот. Участниците в Събора обсъждаха най-характерните елементи на Учението на Мъдростта, които ще доведат до желаните духовни промени. В програмата на семинара бяха включени  и три видеопрожекции на Слова на Ваклуш Толев: „Безсмъртието, т.е. смъртта като сила, съзнание и метафизика“, „Дух и материя – Книгата на Живота“ и „Мъдростта – нова стратегия на живота“. В последния съборен ден отново бяха посетени „Орфеевите скали“, където приживе Ваклуш Толев бе пожелал да бъде разпръсната част от неговата тленна прах. А  в творческата вечер под надслов „Позволете ми да ви живея“ звучаха стиховете на Ваклуш, както и стихове на негови последователи.

    Мъдростта винаги е съществувала, казва Ваклуш Толев, тя е онази Светлина, чрез която Бог сътвори света, но сега тя започва да се излива мощно като интуитивно проникновение. Започва все повече да се възприема, да се усвоява от тези, които са развили самосъзнание, душевна будност, отговорност и потреба, усещане, че са деца на Бога, които Му служат смирено, всеотдайно, жертвено. Които достойно носят своето предназначение да умножават Неговата Светлина, да я откриват в другите хора и, променяйки себе си, извършват подготовка за живеенето ни в Бога и сътворчеството в Неговото дело. Те разбират знанието на Мъдростта като една нова мирогледност, едно разширено съзнание, което не осъжда, не сравнява, а приема и разбира причината на ставащото. Затова в него няма съмнение, диктат, недоволство,колебание, отчаяние,  скръб и болка, а има развитие, вътрешна потреба, дързост, безстрашие, взаимност, свобода от карма, от минало,  от зломислие, дребнотемие, евтино тщеславие.

    И Децата на Деня, както нарича Ваклуш своите последователи, са първовестниците, първите лястовици на пролетта на Мъдростта, които са извикани за Мирово служение да превърнат т.н. „враг“ в събожник, да видят себе си в другия /така виждат и всичките си недостатъци/, като оценят взаимния духовен прилив, индивидуалния принос на всеки един човек. И като дават зримост на своето вътрешно, душевно, поведение, да внасят еволюционната пулсация  „всичко е в Едното и Едното е във всичко“ /но Единение в служението, а не в колективната мисъл/. Да даряват щедро, без ограничения плода на това съвършено познание и да споделят трапезата на неговия жив хляб, за да не се живее само с трохите на миналото, макар и това да е свързано с известно неразбиране и отрицание. Така е било с всичко ново, което подлага на не особено приятна ферментация старото. Но пък особеният гърч между старото и новото, конфликтите, винаги са водили до катарзис, до така необходимата духовна хигиенизация. Затова, когато се увеличат драстично, това води и до смяна на Йерархията.

   Духовната вълна на Любовта, характерна с прощението, казва Ваклуш, подготви първите стъпки към тази на Мъдростта, която носи тезата, че знаещият е повече от безгрешния, че няма зло, а нееволюирало добро.Че знанието, просвещението, освобождават човека и го подготвят да премине към следващите еволюционни вълни на Истината и Свободата. А  по единствения Път, водещ натам, преминават  много пътуващи по  много малки пътечки и улици, всеки според своето предназначение и според своята духовна йерархия, която не се изразява във външното подчинение, а във вътрешното просветление, във вътрешната градация, в усвоената посветеност. Важното е всеки индивидуален опит за вървеж по многобройните пътища да се приема без пристрастия, присмех, неодобрение и вместо със зломислие, да се отговаря с добродарие. Едва тогава мъдрата зрялост  ще промие негатива на незнанието и ще доведе до въмогване, възземане по единствения Път. И неговите подстъпи ще преминават през разбирането, че няма истинско познание без любов, както и истинска любов без познание. Затова не може да се прескочи Духовната вълна на Любовта, преди да са се усвоили нейните най-важни характеристики. Иначе може дълго да се чака в следващото ниво на посвещение. Както и да се рискува новите идеи да останат само понятия, лишени от духовна, културна и социална приложност.

   Така или иначе, обаче, посятото от Всемирността чрез Учителя на Мъдростта Ваклуш духовно семе ще поникне в срок, то дава и ще дава плод в протяжността на времето, защото в него е вложена благодатната воля на бъдещето,защото евхаристийният хляб на Мъдростта ще бъде новото причастие на света. Защото Учението на Мъдростта е съдбовната обреченост в Пътя на новото човечество, имаща за цел да извика служение, което преобратява и ражда нови реалности. И Огънят на това Божествено събуждане не може да бъде поставен в рамка, да бъде подчинен на закон, както беше при нравствените, моралните постулати, защото знаещият живее по Бога и изпълнява Неговата воля.   Той е победител, защото е видял в т.н. „враг“ – приятел и  и защото в прощението е намерил взаимност. И когато осъществи Бога в себе си, е осъществил Мъдростта като орисана необходимост, като светлина и прозрение.. Защото готовият за Мъдростта разбира победата не като господство, а като покровителство. Той знае, че основата на битието е в будността, че Бог е във всеки един човек, но като различна степен, йерархия на Себеутвърждение, според неговата поносимост и отдаденост. А най-високата позиция на Себеутвърждаване е надмогата, победата над себе си и пълното загубване-сливане с Бога, приемане на Мъдростта като житейска съдба, като живот, като бъдеща световна душевност. Едно освобождаващо знание, носено благословение  и една доказана отговорност. Една осветена любов с приложена воля, т.е. действена безусловна жертва заради милосърдие, свобода от суеверие и догми. Служение на Целостта.Една функционална промяна в мислите, чувствата, постъпките, едно освобождаване от отрицанието, от догми и обреди, от препятствия, схоластика, евтина митология, от музейната ковчезност, от натрапените стари възгледи и отношения. За да се стигне до човека  зрим Теогон, извел видимо Бога от себе си, до възкресенското  начало и посвещение в Мъдростта, което е свобода от съдба, постижима само чрез извиканата енергия на съвестта - Огънят на Кундалини в нас. Да се достигне до знанието за свободата като най-властно битие, в което осъществяваме Себе си в Бога. До осъзнаването, че няма по-властно нещо от това да се събудим за вложеното в нас изначално знание, т.е. да събудим Вечния в нас. И чрез Учението на Мъдростта, както ни завеща Учителя Ваклуш, да достигнем и вкусим плода на безсмъртието от Дървото на Живота, като непрекъснато разширяваме съзнанието си за будност, отговорност, приемане,  за бдение пред  Знанието на непогрешимостта, което освобождава и пресътворява. Знанието на Мъдростта.


Мисли на Учителя Ваклуш:
Присъствието на Мъдростта в Третото хилядолетие е воля на Мировата даденост. Мировата воля е да направим съзнанието на Бога за олтар и да направим човечеството божествено.
Мъдростта е възрастта на посвещение на човечеството. А Учението на Мъдростта е една нова социална алхимия, нови ценности и нова култура.Тя не повелява, а волеизразява събудения Бог в човека. Волята е всемирна сила, която човекът изразява със утвърждението: „Не моята, а Твоята воля да бъде, Отче“.
Мъдростта е приложение на човешката съвест в една интегрирана Всемирност.
Чрез Мъдростта човечеството се осъзнава като Богосезаема необходимост. Но когато може да понесе събудения Кундалини.
Учението на Мъдростта е бъдна святост, ново битие на прозрение и и предназначение – да бъдеш, не да имаш.
Светът е толкова божествен, колкото можете да го направите ваш дълг и ваша отговорност, ваше знание и ваша молитва.
Отговорността е осветената мисъл за съсътворителство. А Мъдростта е отговорност, водеща към служение – т.е. да си в синхрон с Божията промисъл. И този Ден на великото служение дойде.
Преданността е сигурност, а отговорността е дълг към Бога.
Националният дух е даден на новаторите да осъществят сакралната революция – освободила ни от всички досегашни богове. Да има само човек-Бог и Абсолют, без посредници между тях.
Символът на Бога е човекът, както гълъбът е символ на Светия Дух. Освободеният човек е единство с Бога.
За Бога няма друга радост, освен да види Себе Си осъществен в нас, да станем Негови Съсъстворители.
Истински се намираш, когато се загубиш в Твореца. Намираш се в небесната си обител и утвърждаваш чакащия в теб да се изяви.
Колкото повече знаем за Бога, толкова по-смирени ставаме – не защото сме нищо, а защото сме всичко чрез Нищото.
Когато сте загубили Себе си, сте всичко, това е голямо богатство. Човек се страхува за себе си, защото не е изработил идеята за жертвата. Когато осъществите това „без Себе си“, ставате Всемирността.
Чрез вдъхновението се влиза в смирението, а пък чрез неговата ръка се разгръщат страниците от Книгата на Живота.
Олтарът при Духовната вълна на Любовта беше Разпятието/борбата между Дух и материя/, а при вълната на Мъдростта е Книгата на Живота в нас, в която ще четем с ново зрение, с вътрешна свобода, със служение без себе си.
Този, който не може да се Богоподчинява, той не може да бъде свободен!
Вашият Път е себежертва, но тя не е жертва, а освобождение. Жертвата  не е идея за болка, а принос за нихилация на т.н. „зло“. Когато се събудите за Себе Си, се освобождавате от Себе си. Най-върховната жертва е свободата.
Поведението се изгражда с повеления и забрани, характеристика се прави с идеи за свобода.
Колкото повече преливате вашите сили в Океана на Всемирното съзнание, толкова повече той с обратната си сила ще прави вашето съзнание по-голямо.
Никой не бива да живее с тревогата, нито с неудобството  кога е дошъл. Всеки идва тогава, когато трябва да даде своята дан.
Първом трябва да изживеете враждебността вътре в себе си, за да можете да изпълните думите на Христос: „Обичай врага си!“
Страданието е събудена надмога за безсмъртие.
Щом сте определени за нещо ново, вие сте предназначени. Приложността на новото ви осигурява бъднина.
Свободата като възможност за цялостност довежда до Възкресението. А докато човек не осъществи Бога в себе си, няма да се освободи.
Не търсете спомена и какви сте били – това е верига. Забвението – това е приложната воля на еволюцията.
Интуицията е вътрешната вибрация на Причинния свят. Сега тя тече по улея на вярата.
Жертваме, предаваме другия, когато ние не можем да отречем себе си за една нова причастност. Тайната е да предадем себе си като минало.

Но вече жертвата не за откуп на душата, а за посвещение. И като отдаваме душата си на Върховенството, я облагородяваме с неговата висша енергия, спечелваме битката за свободата си.
Познанието е крайно необходимо, за да ни освободи от страха за себе си, а това освобождава от страх и хората до нас. В света няма нищо по-мъчително от страха.
Знанието на Мъдростта носи свобода от злото, от първичния грях – най-тежката верига на бъднините.
Само знанието за Закона на прераждането  и принципа на кармата освобождават истински от страх човека. А кармата не е верига, тя е урок.
Само онзи, който има убеденост за безсмъртие, може да преодолее света.
Бог е тук – това сте вие! Идеята вече не е за ново божество – идеята е за събожника. Тя е метаморфозата на бъдещото на земята под тази свидност, наречена Небе.
Молитва на Мъдростта, дадена от Ваклуш Толев:

Отче наш!
Да се свети името Ти;

Да прийде царството Ти;
Да бъде волята Ти!
Научи ни
живи да бъдем в Тебе -
светли в Дух и душа,
целомъдрени в мисъл и тяло
и със събожническо служение
към всяко боготворение!
Ти си сега и във всички времена!
Амин!

Тази молитва е духовният хляб, от който човекът бог в развитие взема своето причастие. Тя е една енергетична даденост, която сменя молитвата на Любовта, предпазва ни да не изпадаме в изкушение. Дава изключително енергетичен и еволюционен тласък, дори и в тънките полета. Тя е свещено тайнство, запазващо Целостта на енергиите, събира ги, обгръща ги като свещен покров. Първо изразява Същността в Божието име, после призовава Божествената проява на Неговото царство, заявява смирение и съгласие с Неговата воля. Започва с Целостта и стига до конкретността. Основната фраза в нея е „Научи ни!“. Т.е., не само „Прости ни“, както е във Духовната вълна на Любовта, тя е свобода от непрекъснато искане на помощ, а искане за познание как да не се греши, как да даваме щедро,освободени от егото си. Искане на познание как да бъдем живи в Бога, искане на енергия за освобождаване от преградите и пречките, за съществуване в Целостта и Синовността. Като бъдем светли в дух и душа и живеем  с цялата Мъдрост, с чисти мисли и с победа над желанията си. Като видим Бог в себе си и в другите и като служим не само на Него, но и целия Богосътворен свят. Когато мълвим тази молитва, не правим само поклонение, а реагираме в идеята за свобода от еволюция. Тя отваря широко вратата за Онзи, Който предоставя Себе Си, за да Го осъществим и живеем. А в нейния край изразяваме признанието си към Неговата вечност и благодарността си към Безпричинната Причина. Затова новата молитва на Мъдростта е един Химн на Благодарността. Една пробуда, дадена ни от Кундалини. Една надмога над плътта, изразена със слово, със смирение, приложност, съпричастност, събожничество и единство.

Съборът на Общество Път на Мъдростта

Статията е прочетена 407 пъти
Назад към брой 94Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017