Така наречената „стойност” в брой 10

Така наречената „стойност”
Категория: Реформа „СВОБОДНИ ПАРИ”
„Германските златни пари имат пълна стойност, т.е. стойността на парите е напълно покрита от стойността на материала. Чистото сребро има стойността само на половината от монетния талер, а същото е и с нашите сребърни пари; те са подценени, т.е. тяхната стойност като материал е по-малка от стойността им като пари”. Хелферих, „Въпросът за парите”, с. 11 и 46).
„Златото и среброто винаги са имали универсално призната стойност. Тези метали са били събрани като средство, даващо купуването на сила и затова са служили като запас на стойност. Монетите скоро стават нещо повече от инструмент за размяна; те стават обичайни за измерване на стойността на всички продукти чрез стойността на парите.
Парите стават мярка за стойност. Ние оценяваме всички стойности в пари. Ние се осведомяваме за всички промени в стойността, както и за промените в отношението към стойността на парите. Стойността на парите изглежда е оценяващият жезъл, чрез който се измерва всичко друга”
. (Ото Арендт, „Водещи принципи на въпроса за парите”).

В тези спорни трудове на двама поддръжници на металния стандарт, единия на златния стандарт, а другия на биметализма, същото фундаментално значение е придадено на „стойността”. Няма обсъждане на въпроса „Какво е стойност?” или на критичното запитване на Готл „Дали понятието „стойност” означава обект, сила или материал?”. Двамата опоненти са съгласни в безусловното приемане на съществуването на реалност, наречена стойност; в тази фундаментална материя те са като един. И двамата използват думата „стойност” в най-различни отношения без смущение, като че ли никога не са хващали за брадата „проблема за стойността”, „изследване на стойността” или „доктрина на стойността”. И двамата разглеждат изразите „вещество, съдържащо стойност” (Вертщоф), „стойността като вещество” (Щофверт), „присъща стойност” (Вертбеваарер), „пазител на стойност” (Вертконсерве), „склад на стойност” (Вертшпайхер), „средство за прехвърляне на стойност” (Верттранспортмител) като недвусмислени*1. Двамата автори мълчаливо приемат, че техните читатели ще разберат тези изрази толкова точно, колкото изглежда е необходимо за разбирането на книгите им.
А сега, какво казва науката за този израз „стойност”?
Тези, които искат да знаят, трябва да прочетат труда на Гьотл: „Представата за „стойност” - забулена догма на политическата икономия”. Извън уважението към колегите си, професорът не изразява открито това, което книгата му ясно доказва, а то е, че „стойността” е халюцинация, същински продукт на въображението.
Маркс, чиято икономическа система се основава на теорията за стойността, използва почти същите думи: „Стойността е фантом”, което обаче не го предпазва от опита да спрегне този фантом в три обемисти тома. Абстракция от обработено вещество, всички материални собствености, казва Маркс и остава само една собственост, а именно, стойността*2.
Всеки, който си позволява тези думи, както това става в самото начало на „Капитала”, и ги подминава, без да намери нещо подозрително в тях, може благополучно да продължава да чете. По-нататък той не може да бъде извратен. Но този, който повдигне по-горния въпрос „Какво е собствеността, отделена от субстанцията?”, този, който се стреми тази фундаментална постановка на Марксовия „Капитал” и да го облече в материални отношения, ще бъде смутен или ще го обяви за безсмислица, а отправната му точка - за илюзия.
Как може човешкият мозък, който е субстанция, да схване, запише, класифицира и развие тази пълна абстракция? Какви отношения и преходи биха могли да зависят от формирането на тази идея? Да се разбере нещо значи да се задържи някъде в субстанцията на мозъка (разбирам - схващам), да се намерят вече присъстващи в ума ни обекти (понятия), в сравнението с които новата идея може да влезе в отношение. Но абстракция, отделена от всякакъв вид вещество и енергия, се изплъзва от властта на разбирането, както чашата се изплъзва от хватката на Тантал.
Марксовата абстракция не може да бъде показана в никакъв тигел. Тя се отделя от всяко нещо, което е материално, толкова изцяло, колкото и от разбирането. Но, доста странно, тази пълна абстракция има едно „свойство” и това свойство е нейният произход, произходът й на човешко творение *3. Това наистина е особено свойство, изчислено да превърне езика в жаргон! Според тази теория, германските пари биха имали различни свойства, според това дали е съкровище, закопано от хуните, или е печалба на честен миньор в златна мина, или изцапани с кръв милиони, изтръгнати от Франция. Произходът на продукта е част от историята му, а не от свойствата му; иначе твърдението (чувано доста често), че редкостта е едно от свойствата на златото, би било коректно. Все пак това твърдение е абсолютна безсмислица.
Но ако нещата са, каквито са обяснени тук, ако Маркс бърка произхода и историята на продукта със свойствата на продукта, не е изненадващо, че в резултат той има странно виждане и започва да се бои от фантома, който сам е издигнал.
Цитирах Маркс, но другите изследователи на стойността не са и с частица подобри. Никой от тях не е успял в разделянето на „материала на стойността” или в свързването на „свойството на стойността” с някакво вещество и да ни го поднесе пред очите. „Стойността” се извисява над субстанцията, неосезаема, недостъпна като Елкьониг в песента на Шуберт.
Тези изследователи са единодушни с мнението на Книйс, че „теорията за стойността е от фундаментално значение в икономическата наука”. Но теорията, тъй важна в икономическата наука, трябва да бъде още по-важна в икономическата практика. Тогава как да се обясни, че в икономическия живот на общността или на индивида теорията за стойността е непозната? Ако тази теория действително беше от такова фундаментално значение, може да се очаква тя да се намери на първата страница на всяка германска счетоводна книга, след думите „С Бог” и да бъде призната и предназначена да води политиката на бизнеса.
Не трябва ли занапред да приемем, че всеки провал в бизнеса се дължи на дефектна основа, т.е. на непълната или погрешна теория за стойността?
Ако теорията за стойността е от „фундаментално значение” в икономическия живот, не е ли учудващ фактът, че така наречената стойност е непозната в живота на бизнеса? Във всички други сфери на човешката дейност науката и животът вървят ръка за ръка; само в търговията не се знае нищо за главната теория на науката, с която тя е свързана. В търговията намираме само цени, определяни от търсенето и предлагането. Бизнесменът, говорещ за стойността на нещо, има предвид цената, която собственикът му вероятно би получил при дадени обстоятелства във времето и мястото. Затова стойността е сделка, превърната в оценка, на базата на пълнотата на измереното количество от разменяния продукт, т.е. цена. Цената може да бъде измерена прецизно, а стойността може само да се оцени, това е единствената разлика. Затова теорията за цените трябва да се прилага еднакво и за цена, и за стойност. Отделна теория за стойността е излишна.

(Следва)

*1 ”Длъжни сме да допуснем, че златото е от голямо значение като мярка за стойността, но от по-малко значение като склад на стойност” (Вертшпайхер). И. А. Ф. Енгел в Hamburger Fremdenblatt, февруари 1916.

*2.„Продукт на труда”, по думите на Маркс, но изразът е погрешен. Това, което остава след тази абстракция, не е собственост, а просто история на обекта - знанията, които човешкото същество е извлякло от нея.

*3.„Siecht man vom Gelrauchswert der Warenkorper ab, so bleibt innen nur eine Eigenschaft, die von Arbeitsprodukten”, Маркс, Капиталът, том 1, с. 4.
Статията е прочетена 594 пъти
Назад към брой 10Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017