Сюрреалистичен сеанс в брой 93

Сюрреалистичен сеанс
Категория: Изкуство, култура

Разказ

Беше жертва на домашно насилие. От онези, невидимите за обществото и институциите, битите, хулените, тормозените и унизените.Една от стотиците хиляди угнетени жени-жертви на домашни насилници, смачкани от държавната машина, сдъвкани и изплюти, заболели от хроничен стрес след преживяните унижения и оскърбления. Отиваше на терапевтичен сеанс с психолог. Оплакваше се от главоболие, безсъние, раздразнение, а хроничният стрес беше засегнал щитовидната й жлеза. „Унижението е най-силното човешко чувство с дълготрайни последици” – казваха й психолозите и допълваха: „Човек е едно цяло на три нива – емоционално, умствено и физическо. Ако има дисбаланс дори само в едно от тях, то влияе на останалите. Не преглъщайте чувства като възмущение, гняв и унижение – ще се разболеете”.

За домашни насилници терапия нямаше.Имаше само за жертвите. Приближи кабинета на психоложката. Почака малко в антрето и я поканиха да влезе. След рутинните протоколни данни, психоложката й предложи да легне на кушетката и й съобщи, че ще изпробват метода на Джон Кехоу. Тя трябваше да лежи със затворени очи, да си представя и анализира шестте пункта, които според психоложката ще й помогнат „да се изправи на крака”.

„Паниката е най-лошия съветник”. Анализирайте първото правило на Кехоу – подкани я психоложката – какво си представяте, какво мислите?

Не искам да си спомням, не искам да анализирам – каза жената, а сърцето й изпрати сигнал, че се съпротивлява с остър спазъм.

Помислете, спрете, разкажете – говореше психоложката.

Жената упорито мълчеше и не искаше да говори за преживяното.

„Капитанът напуска кораба последен”. Какви асоциации имате? – продължи психоложката.

Мисля си, че държавата ни няма капитан и държавният кораб е заседнал в дъното на тинята, а мишките отдавна са го напуснали – отговори жената.

Е, корабите плуват и когато са силно повредени, нали? – настояваше психоложката.

Явно говорим за различни кораби. Нашият кораб от хилядолетия е под вода и е на дъното на блатото, покрит с тиня.

„Направете обективен разбор на ситуацията”. Как ще опишете Вашият случай? – попита психоложката.

„Лудост е да правиш едно и също и да очакваш различен резултат”/Айнщайн/ - отвърна жената.

„Не позволявай на отчаянието да те завладее”. Това е четвъртото правило на Кехоу. Как ще го коментирате?

Той със сигурност не е бил жертва на домашно насилие – каза жената.

Иска да каже да не се предавате и да не допускате поражение, да мислите положително – допълни психоложката.

Наистина не разбира какво е домашно насилие – повтори жената.

„Без самосъжаления и самообвинения. Направили сте каквото сте можели да направите. Създайте нова настройка.” – упорстваше психоложката.

„Излишно е да се говори за нещата, които не са направени, както е излишно да се обвиняваме за минали действия.”- Конфуций. Чела съм го. Казал го е преди двадесет века – отговори жената.

Да, но е казал, че нараняването трябва да се компенсира с доброта и справедливост – каза психоложката.

Щом за двадесет века човечеството не е постигнало доброта и справедливост, как ще ме убедите, че сега ще го постигне? ”Висшестоящият е скромен в думите и силен в делата”  - и това е мисъл на Конфуций, но у нас такова нещо няма – каза жената.

„Запазете самообладание и знайте, че времето е ваше”. Това е последната точка от терапията на Кехоу – каза психоложката – Как ще я анализирате?

Времето е костенурка. Джон Кехоу е отживелица, а Конфуций е сюрреалист – финализира сеанса жената.

Статията е прочетена 386 пъти
Назад към брой 93Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2025