На гурбет в брой 92

На гурбет
Категория: Изкуство, култура

Един човек на няколко пъти го обирали, но полицията все не залавяла крадците. Накрая му писнало и решил да ги хване сам. Взел си отпуск, прибрал се вкъщи, оставил нарочно вратата леко открехната, сложил над вратата табелка с надпис „АЗ СЪМ В АМЕРИКА”  и се изтегнал на дивана в хола в очакване на крадците. „Като прочетат, че съм в Америка, крадците ще си помислят, че ме няма и ще влязат тук, за да ме оберат уж в мое отсъствие – помислил си човекът. – И тогава ще ги спипам на местопрестъплението”.После човекът проверил още веднъж  дали е зареден газовия пистолет, с който възнамерявал да неутрализира временно апашите, докато дойде полицията , метнал върху себе си едно одеало , за да не го видят бандитите , когато дойдат , като си оставил пролука , за да наблюдава с едно око  жилището си.

И те не закъснели. Имало-нямало два дни, когато човекът чул сподавен говор зад вратата.

- Стигнахме! – прозвучал дрезгав мъжки глас.
- Да влизаме! – нетърпеливо  подканил друг.
- Я! – възкликнал трети. – Тук пише нещо.
- Какво? – изломотил оня с дрезгавия глас.
- Тук е написано , че онзи будала е в Америка.

 За миг зад вратата се възцарило мълчание.

- А ,не! – отсякъл безапелационно оня с дрезгавия глас , явно главатарят. – В такъв случай не може. Щом сам се издава , че не е тук, а в Америка , значи е голям глупак. Така ли не му  идва на ума , че ние можем да прочетем табелката и да отарашим апартамента му , докато го няма? Ясно е, че такъв глупак като тоя екземпляр тука не може да е припечелил и грош. То , ваденето на пари , не е проста работа. Ум се иска за него. Да вървим! К’во да му крадеш на такъв...

 И се чуло как ония затрополили надолу по стълбите.

 - А на всичкото отгоре оставил  и вратата отворена! – долетял до човека все по-утихващ глас. -   Явно , че  няма нищо, щом не заключва вратата и не го е страх от крадци.

Като чул това , човекът отметнал гневно завивката , скочил от дивана , завъртял два пъти ключа в ключалката и се хвърлил омаломощен на едно кресло.

- Каква я мислих аз , а каква излезе! – казал си на глас човекът. -Май ще трябва да я махна тая табелка. Няма защо и да кибича повече вкъщи , за да дебна   крадци.

После излязъл , отлепил злощастната табелка и като че ли за миг се поуспокоил, но..

Всъщност това нямало да доведе до нищо и човекът бързо го осъзнал. Потърсил съвет у колега.

- На табелката не бива да пише „АЗ СЪМ В АМЕРИКА”- назидателно рекъл колегата.
- А какво да пише?
- На мястото на старата табелка сложи друга с надпис: „ВЕЧЕ СЕ ЗАВЪРНАХ ОТ АМЕРИКА”. Тогава нито един крадец няма да припари до апартамента ти, понеже ще знае, че не си в Америка , а вкъщи и всеки момент можеш да го хванеш на място.

Послушал го човекът, сложил нова табелка , указваща, че си е  дошъл от американския континент и тръгнал да се шляе по улиците. По едно време дори си засвирукал – толкова бил щастлив! Продължил да се шляе дни наред всеки път, щом свършел работния ден, правел го и през щастливите си съботи и недели.Нямало го вече онова мъчително висене в безполезно очакване на крадците така, както се очаква Годо.

Един ден , когато нашият герой   за пореден път метлосвал по улиците , шайката обирджии отново дофтасали пред прага на жилището му.

- О, па! – блеснали от удоволствие очичките на един от тях, като  зърнал табелата. – Нашичкият се е върнал от гурбета при янките.
- Наистина ли? – едва не изкрещял от възторг главатарят. – Ей на това му се вика келепир. Щом е бил на гурбет в Америка , значи е фрашкан с пари до козирката. Влизайте вътре и плячкосвайте комуто каквото душа сака!

Отворили апашите вратата с шперц , влезли в апартамента и оставили  само голи стени след себе си.
А през това време човекът си свирукал безгрижно по улиците.

Статията е прочетена 342 пъти
Назад към брой 92Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017