Опитът да бъде заменена кирилицата с латиница - част 4 в брой 92

Опитът да бъде заменена кирилицата с латиница - част 4
Категория: История

Езикът и писмеността като обект и средство за психотронно въздействие

Невежество, престъпно съглашателство и продажност подпомагат противниците на българския дух

продължение от брой 91

А ето какво е впечатлението и отношението по тези въпроси на чужденци, посещаващи нашата страна. Вестник “Нова Зора” от 25.07.2000 г. публикува статия от френския журналист Мишел Бланза със заглавие: “Нацията и империята. Неща, видяни в България”. Авторът споделя: “Пребиваването ми в България ме убеди, че европейският Югоизток е нова лаборатория, където се разработва следващата фаза на преструктурирането на народите на нашия континент.

Сега ще говоря само за онова, което видях по улиците, което всеки турист може да види.

Същите реклами на “МакДоналдс”, “Кока-Кола”, “Сони и Ко”, същите афиши на американски филми, появяващи се в един и същи момент в Париж и в София.

Ако бях англосаксонец, българската столица би ми се представила с всичките си разкодируеми знаци, с които съм навикнал: такситата са боядисани в жълто с малко черно-бяла шахматна декорация в стила на Нюйоркската “Yellow Cab”. Неоновите реклами с латински букви изместват по-дискретните индикации на кирилицата.

Сякаш някакъв гигант скотовъдец е пожелал да постави своето клеймо в плътта на града, както върху нов добитък, собствеността върху който трябва да се гарантира пред очите на всички. Навсякъде се налагат западни марки с толкова глупава арогантност, че и обществените пейки в столицата на Страната на киселото мляко са белязани с “Данон”! Разкошните витрини, съвсем нови, предлагат същите стоки, както на Запад (“предлагат” е злоупотреба с езика: цените са като тези, които се практикуват в цяла Европа). Нашата многообичана дъвка “Джонсън”, любимият ни прах за пране “Procter & Gamble”, нашите каши за кучета “Friskies” са тук, в подножието на хотела, при същите условия за закупуване, както в суперите, където сме свикнали да ги виждаме.”

От този натрапен ни проблем се изненада и заинтересува и един италианец, след което организира в “Интернет” анкета сред своите съграждани и техните български приятели. На страница в мрежата с “координати” http://www.bulgaria-italia.com и чрез електронен адрес webmaster@bulgaria-italia.com може да се установи контакт и да се види, че нито един от взелите отношение не приема идеята да бъде заменена кирилицата с латиница. Те дори не могат да повярват, че у нас може да възникне и да се обсъжда такъв въпрос, след като толкова малко страни имат свои азбуки; и се питат какво ли би станало, ако утре някой реши, че и на Италия й е необходима друга азбука.

Но въпреки това, по несанкциониран от никакъв официален орган начин, се извърши и дублирането (на латиница и с английски правопис) на данните върху личните ни карти, шофьорски книжки и други документи за самоличност. Правителството няма юридическо право и пълномощия да взема и прилага такива решения, водещи до “съкращаването” на кирилицата до 12 знака, след като по въпроса за българския език Конституцията ни е категорична; също и по отношение на предаванията и публикациите в средствата за масова информация.Появиха се също така съобщения, че в Народното събрание още от началото на 90-те години има внесени три или четири проекта за Закон за българския език, но по този въпрос почти нищо не се чува или пише. Дори на страницата на Народното събрание в “Интернет”, в раздела “Законопроекти”, не се откриват съответни заглавия или текстове.

А такива закони за езика и имената в други страни съществуват, например в Германия, Австрия, Франция, САЩ и редица други. (Виж вестниците “24 часа” от 27.01.1999 г. – статия от Маргарита Лерова “Корнезов внася закон за чист език”, вестник “Труд” от същата дата – редакционните материали “Предлагат глоби за чуждици в медиите” и “Депутатите да опазят от себе си българския език”, вестник “Стандарт” от 03.02.1999 г. – статия от Анелия Башева “Уволнение за използване на чуждици” и в. “Монитор” от 22–24.05.1999 г. – статия от Лиляна Клисурова “Битката за родния език”. За приемането на Закон за българския език се обявява и проф. Стефан Брезински в интервю пред вестник “Литературен форум” – бр. 18 от 07–13.05.2002 г.)

На 27.02.2004 г. вестник “Труд” обяви, че “Емил Кошлуков щял да пише закон за чистотата на българския език”, но прикани “жълтия бунтар” по-напред “(ако му стиска) да седне и да съчини закон за чистотата на депутатския език”. Че редица думи и изрази, “с които народните любимци общуват помежду си, са срам. И за езика, и за тези, дето са ги пратили в парламента”. В отговор вестник “Нова Зора” от 25.05.2004 г. публикува статия под заглавие “Език свещен”: “Да им верваме ли на пладнешките законотворци? (виж думата “кошлук”)”.

Закон за езика е приел и сеймът на Полша на 27.07.1999 г. Този закон следва логиката на вече известните такива и предвижда глоби до 2600 долара за ползване на чужди думи в официалните документи, в печата и на обществените места. (Виж вестник “Монитор” от 04.04.2002 г. – статията “Защо искат да се откажем от историята си” с автор Евгени Гиндев.)

Такъв закон е приел и румънският сенат през октомври 2002 г. и за неспазването му може да бъде наложена глоба до 1500 евро, равняващи се на 9 средни месечни заплати. (Известие на вестник “Sprachnachrichten” от 04.12. 2002 г., орган на “Обединение Немски език” в Германия.)

От посочената по-горе публикация на вестник “Монитор” се вижда каква обърканост и несвързаност царят в позициите в научната сфера, както и между науката и законодателния ни орган, дори между университетите и Института по български език. Изказани са коренно противоположни мнения и като връх на всичко е декларирано: “Българският език не се нуждае от защита, тъй като не е заплашен, се казва в становището на Института по български език до парламентарната комисия по образованието и науката.”

В същото време не се извършва контрол и не се изпълняват и малкото съществуващи законови разпоредби и изисквания за надписи на български език върху етикети, стоки, реклами, надписи на обществени места, наименования на фирми и пр. Оказва се, че по отношение на “латинизацията” далеч сме надминали Македония и Сърбия. Колкото до туризма и табелите по улиците, нима открай време не сме уважили предостатъчно гостуващите у нас чужденци? В печата имаше дори предложения да променим имената на курортите си, защото това щяло да звучи по-добре на чуждестранните туристи. (Виж вестниците “24 часа” и “Труд” от 04.09.1999 г.) Изхождайки от правилата за взаимност, това би следвало да прави и Западът по отношение на кирилицата, на което обаче същият със сигурност би погледнал със снизходително-иронична усмивка. Да не говорим за това, че в цитираните интервюта проф. Кронщайнер некоректно едва ли не противопоставя 200 милиона пишещи на латиница в Европа на 8 милиона българи, напълно пренебрегвайки другите най-малко още 250 милиона души, също пишещи на кирилица.

Доказателства за организираност на кампанията произтичат и от публикуването на становища, които само привидно са критични, но всъщност насочват към безсмислени обсъждания, допускат извършването на предлаганата замяна на кирилицата с латиница и разсъждават как да стане това. (Виж статиите “Напред към “методицата” от доц. д-р Борислав Георгиев във вестник “24 часа” от 19.09.2000 г. и “Спорът около кирилицата е ненужен” от Владко Мурдаров във вестник “Демокрация” от 26.09.2000 г.)

Получава се и така, че статии, бележки и писма от сами по себе си добросъвестни родолюбци, но разглеждани като общо звучене наред с другите такива, в крайна сметка само привнасят допълнителни отрицателни аргументи. От едната страна на чертата за анализ и съпоставки остават 2 – 3 повтарящи се довода, изразяващи възмущение и патриотичен плам, докато от другата страна се трупат цитирани безброй нелепости, станали повод за въпросните вземания на отношение. Така в един момент, чисто психологически, без особено замисляне (а такова не може да се изисква от всички и по всички въпроси и поводи), в съзнанието на хората може да започне да надделява склонноста към “другост”, “новост”, “промяна” и “Защо пък не?”. Именно това е и целта. (Виж репликата на Валентина Радинска “Za Bukvite i horata” във вестник “Труд” от 06.11.2000 год.) Всъщност, в тази бележка един художник, както е записано: “присъстващ” на гостуване “в дома на голям български писател”, изненадва неколцината участници с думите: “Спешно(!) трябва да сменим буквите в азбуката си с латински. Вече(!) пишем с едни дефектни(!) знаци, които графично не могат да се развиват(!).”

(Продължава в следващия брой)

Статията е прочетена 367 пъти
Назад към брой 92Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017