Тракийският цар Ситалк и неговата политика - част 2 в брой 91

продължение от брой 90

Първата в света монета на цар Ситалк открита в селски дом

Находката дописва историята на траките, твърдят корифеи на нумизматиката. Уникална монета, сечена от цар Ситалк, е фамилна собственост на семейство от село до град Първомай. Досега паричен знак от времето на този тракийски владетел не е откриван. Направените измервания, сравнения и проби, включително и химическа, са потвърдили автентичността на монетата.
Разпереният орел със змия в клюна е характерен елемент от реверса на монетите, сечени и от брата на Ситалк - Спарадок.
Направена е от сребро и е тежка 3.7 грама. Частично центрирана с диаметърът 17 мм и дебелина 2.5 мм. Релефът е добър с язви върху среброто от самото сечене. На лицевата страна и изобразен кон с вдигнат нагоре десен преден крак и надпис СИ-ТАЛ-КО.
Върху реверса се различава разперен орел, който държи в клюна си змия.

Въпреки че Октамасад желае да се докаже като могъщ владетел, той се съгласява с условията на примирието и доставя брата на Ситалк. Тракийският цар също довежда Скил на уреченото място на размяна. Попаднал в ръцете на своя брат Октамасад Скил е обез­главен веднага, докато Ситалк отвежда брат си обратно на юг от Стара планина... Каква е съдбата на върнатия в Тракия благородник Херодот не разказва, но благодарение на Демостен ние знаем нещо важно и интересно за характера на траките. Гръцкият интелектуалец казва – “Траките нямат обичай да се убиват един друг...”

Поведението и делата на тракийския владетел показват, че дедите може да са въртели майсторски копието и меча, но са избягвали конфликтите със своите роднини и са търсели мирно разрешение на проблемите. Едва когато не са имали друга възможност, предците ни са показвали силата на оръжие­то си.

Те само са бранели родна земя, нещо, което е напълно естествено, просто се е реагирало на действията на елините. Бавното завземане на тракийски територии е било постоянна гръцка политика. Понякога обаче, когато съседите ни са ставали брутални и са използвали насилие срещу траки, се е стигало дори до пълното унищожение на колонии от 10 000 души. Какво да се прави - който меч вади от меч умира! Гневът и ответният удар на траките са били напълно справедливи и оправдани. Та кой не би бранил род и родина!

Многото стълкновения по южната ни граница създават войнолюбивия облик на траките. Стига се дотам, че за гърците нашите деди стават олицетворение на бога на войната, затова не се е считало за срамно, ако някой грък изостави въоръжението си и побегне да спаси живота си от атакуващ го тракиец.

Бойната слава на дедите става причина те да бъдат желани съюзници и е правено всичко възможно да се спечели тяхното благоволение. С намерение да осигури спокойствие по южната си граница Ситалк взема страната на атиняните и замесен в гръцките междуособици, той взема участие в доста битки. Превзема македонските градове Идомене, Гортиния и Аталанта, а също и областите Халкидика, Ботиеа...

Походът му на юг не трае дълго защото подтикнат от племенника си Сефт (3), тракийският цар се завръща в  Тракия. Не след дълго обаче е въвлечен в нов конфликт със съседите си трибали (4). Според Тукидит славният тракийски цар загива в битка с тях (424 година преди Христа), а Сефт сяда на престола...

Тъгата на поданиците е била огромна. Ксенофон свидетелства как народът  сътворил песни за любимия си цар Ситалк, които се пеели по време на тържества. Преклонението на поданниците се е дължало на спомена за личните качества на тракийския владетел. Диодор Сицилийски го нарича способен пълководец, храбър войн и справедлив господар, третиращ хората си хуманно и справедливо....

Траките не са живели от война и грабежи. Напротив, мирът е бил главна цел на тракийските владетели, защото само при условия на мир може да се постигне благоденствие. Огромното богатство на дедите ни е натрупано благодарение на уменията им в земеделието и скотовъдството, в обработката на металите, да не забравяме и господството им над протоците. Данъците за минаването на Хелеспонта и Босфора са допринесли съществено за благосъстоянеието на траките...

Това богатство е предизвиквало завист, която от своя страна става и причина да бъдат фабрикувани лъжи за дедите ни. Лъжите на шепа безсъвестни индивиди обаче не бяха в състояние да унищожат благородния дух на дедите ни. Добротата и духовната извисеност на Ситалк се проявява и при Тервел, който въпреки елинското вероломство е в състояние да прости и даже се притичва на помощ на обсадения от арабите Константинопол. Това обаче не променя южните ни съседи. За жалост тяхната неблагодарност е вечна, както разбираме от горчивите думи на живелия по-късно княз Пресиян: “Който и да търси истината, Бог вижда, който и да лъже, Бог вижда. На христия­ните българите направиха много добрини. И християните ги забравиха, но Бог вижда”...

Прав е бил Пресиян, Бог вижда! Нека бъдем честни, прощаващи и добри хора, и по този начин да почетем паметта на нашите велики деди! Да бъдем въздържани като Ситалк и благородни като Тервел, да бъдем Българи!

 * Тракиецът Евмолп е този, който основава култа  на елевсийските мистерии в Атина. Трябва да се спомене, че в дълбока древност земите на север от този град са били обитавани от траки. Давлида е дом на поданниците на тракийският цар Терей. Да обърнем внимание и на това, че гърците почитат тракийските божества Бендида (Вендис), Дионис, Арес...това означава, че е имало трайно тракийско присъствие в земите, които по-късно са наречени Елада/Гърция.

** Тук Тукидид прави разлика между жителите на Атина и останалите елини. Явно атиняните са помнели все още, че са потомци на траки и пеласги.

(1) Октамасад е син на дъщеря на тракийският цар Терес, а това го прави и племенник на Ситалк.

(2) Братът на Ситалк избягва в Скития при своите роднини – сестра си и племенникът си Октамасад. Херодот не обяснява причината, нито пък споменава името на благородния тракийски изгнанник.

(3)  Пердика обещава дъщеря си Стратоника за жена на Сефт, ако той успее да накара Ситалк да се оттегли обратно в Тракия. След смъртта на Ситалк Пердика удържа на думата си.

(4) До този момент няма стълкновеня между трибали и одриси. Тракийските племена живеят в много по-голям мир отколкото други народи....Демостен признава – Траките не се избиват един друг ...(A.Fol, I. Marazov, Thrace & Thracians, стр. 59).

Явно гръцката “дипломация” е изиграла важна роля в организирането на конфликта между Ситалк и северните му съседи...