Чарлз Фъргюсън е удостоен с „Оскар” за документалния си филм „Вътрешна афера” (2011), а първа номинация за престижната филмова награда получава още за „Краят не се вижда” – филм за войната в Ирак. Фъргюсън е завършил университета „Бъркли” в Калифорния, има докторска степен по политически науки от Масачузетския технологичен институт и е бил консултант на Белия дом, както и на водещи компании като Apple, IBM, Texas Instruments.
„Фъргюсън представя яростно обвинение към хищническото поведение на части от финансовата система и към корумпираната демокрация, причинена от финансовите лобита на „големите пари“. Една книга, която си заслужава да бъде прочетена, независимо дали сте съгласни, или не с аргументите“, пише Нуриел Рубини, професор по икономика и международни отношения за “Хищническа нация”.
Вече са написани много книги за финансовата криза, но две са причините, поради които реших, че е важно и аз да напиша нещо по въпроса. Първата е, че лошите се измъкнаха безнаказано и, учудващо, този факт не предизвика много публични дебати. Когато през 2011 г. получих „Оскар“ за най-добър документален филм, казах: „Изминаха три години от ужасяващата финансова криза, причинена от огромна измама, а в затвора не е влязъл нито един висш финансист. Това не е редно“. Когато впоследствие питах защо не са започнати съдебни преследвания, служителите от висшия ешелон в администрацията на Обама започнаха да увъртат, че не е извършено нищо незаконно или че разследванията още не са приключили.
Нито един от основните кандидат-президенти на републиканците не е повдигал този въпрос. Към началото на 2012 г. все още няма нито едно заведено дело срещу висш финансист, отговорен за финансовата криза. От страна на федералното правителство няма никакви сериозни опити да се използват граждански дела, конфискации на активи или възбрани с цел извличане на парични глоби и обезщетения от хората, отговорни за вкарването на световната икономика в рецесия. И не защото няма сведения за престъпно поведение. След като филмът ми видя бял свят, излезе огромно количество нови данни, най-вече от заведени граждански дела, според които, на базата на имейли и други доказателства, може да се твърди, че много банкери, включително висши мениджъри, са знаели отлично какво става, а това мирише на мошеничество.
Но дори да оставим тази криза настрана, има изобилие от доказателства за мащабно, ненаказано престъпно поведение във финансовия сектор. По-нататък в книгата съм посочил списък от известни нам факти, а те никак не са малко. Но освен деянията, станали причина за кризата, има и друго - големи американски и европейски банки са хващани да подпомагат корпоративните измами на „Енрон“ и подобни на тях, да перат пари на наркокартели и на иранските военни, да консултират желаещите да избегнат данъчно облагане, да укриват активи на корумпирани диктатори, да участват в споразумения за установяване на монополни цени. Общо взето, извършвани са какви ли не финансови измами.
Има много доказателства, че през последните трийсет години финансовият сектор в Щатите се е превърнал в мошеническа индустрия. С нарасналото си богатство и влияние той започна да подкопава устоите на американската политическа система (и двете партии), правителството и университетите с цел да избегне регулация. С напредването на дерегулацията секторът стана още по-неетичен и опасен, пораждайки още по-големи финансови кризи и още по-нагла престъпност. След 1990-а година той притежава достатъчно власт да предпази банкерите не само от ефективна регулация, но дори от съдебно преследване.
Финансовият сектор вече е паразитна, дестабилизираща индустрия, която възпрепятства икономическия растеж на САЩ. Съдебното преследване не е въпрос само на отмъщение или дори на справедливост. Реалното наказание заради извършени мащабни финансови престъпления е жизненоважен елемент на новите мерки за финансова регулация, които са от съществено значение за здравето и стабилността както на американската, така и на световната икономика. Регулацията е хубаво нещо, но заплахата от затвор фокусира съзнанието. Един небезизвестен експерт, гангстерът Ал Капоне, веднъж казва: „Човек може да постигне повече с добра дума и пистолет, отколкото само с добра дума“.
Ако финансистите знаят, че ще влязат в затвора, ако вършат измами, застрашаващи световната икономика, и че незаконно придобитото имущество ще бъде конфискувано, те ще се замислят сериозно, преди да посегнат. Така че една от причините да напиша тази книга е възможността да посоча болезнено ясно и подробно основанията, на които прокурорите могат да повдигнат обвинения. В тази книга доказвам, че много от деянията в основата на Балона и кризата са буквално престъпни и че липсата на заведени дела е почти толкова възмутителна, колкото и извършеното във финансовия сектор.
Другото, което ме подтикна да напиша тази книга, е, че възходът на хищническите финанси е едновременно причина и симптом на дори по-широка и по-притеснителна промяна в икономическата и политическа система на Америка. Финансовият сектор е сърцевината на новата олигархия, набираща мощ през последните трийсет години, а това води до дълбоки промени в живота на американците. Следващите глави от тази книга са посветени на анализа на причините за случилото се и на последствията от тях.
Някъде към 1980 г. в американското общество започнаха дълбоки размествания. Дерегулацията отслаби антитръстовите мерки, а технологическите промени доведоха до все по-голяма концентрация на промишлеността и финансите. Парите започнаха да играят по-важна и по-корумпираща роля в политиката. САЩ изостана от други нации в области като образование и инфраструктура; много от основните отрасли също западнаха. Неравенството се засили. В резултат на тези, а и на други промени, САЩ постепенно се превръщаше в страна на нечестната игра - обществото отритваше хората, които не произхождат от богати семейства, и заприличваше по-скоро на диктатура от Третия свят, отколкото на напреднала демокрация.
Протестите на движението „Окупирай Уолстрийт“, които започнаха през септември 2011 г. в Ню Йорк и бързо се разпространиха из САЩ и зад граница, първоначално бяха с доста неясни цели. Но протестиращите бяха много прави в едно - през последните трийсет години Съединените щати бяха завзети от аморална финансова олигархия, а Американската мечта за равни възможности, образование и кариерно развитие вече е осъществима само за съвсем малък процент от населението. Федералната политика все повече се диктува от богатите, от финансовия сектор и от мощни, макар и често доста лошо управлявани отрасли като телекомуникации, здравеопазване, автомобилостроене и енергетика.
Политиките се осъществяват и възхваляват от платени слуги от средите на висшето ръководство на политическите партии, от академичните среди и лобиращи индустриалци. Но да продължа, ако ми разрешите. Този процес ще превърне Съединените щати в западащо, несправедливо общество с бедно, недоволно и необразовано население, контролирано от малък, свръхбогат елит. Такова общество би било не само неморално, но в крайна сметка и нестабилно, заредено с религиозен и политически екстремизъм. Засега двете политически партии изключително хитро и сполучливо прикриват тази нова реалност.
Всъщност те са формирали нещо като нов вид картел - споразумение, което съм нарекъл американски политически дуопол и което ще анализирам подробно по-нататък. Двете партии лъжат, че не се продават на финансовия сектор и богатите. Може да се каже, че засега лъжата им се разминава отчасти заради огромните суми, които в момента се харчат за манипулативни политически реклами. Но това няма да продължи вечно. Американците започват да се гневят и дори най-заблудените и зле информираните усещат, че ги прецакват. Движенията „Окупирай Уолстрийт“ и „Чаено парти“ са ранни, миниатюрни симптоми за това.
Нямам намерение да отделям много време за описание на начините за регулиране на суаповете за осигуряване срещу кредитен риск, подобряване счетоводните стандарти за извънбалансовите активи, въвеждане на правилото „Волкър“, увеличаване на основния капитал или измерване на банковия ливъридж. Това са важни неща, но и въпрос на тактика, като се менажират относително лесно, ако имаш здрава политическа система, икономика, академична среда и регулаторна структура. Истинското предизвикателство е да намерим начин САЩ да отнеме контрола върху бъдещето си от новата олигархия и да възстанови позициите си на просперираща, честна и добре образована нация.
Защото ако не успеем, сегашният модел на свръхконцентрация на богатство и власт ще стане още по-лош и е възможно да се стигне до необратимо обедняване на голяма прослойка от американското население. Преди да премина към същината на тези въпроси, може би трябва да кажа и нещо за себе си. Аз не съм против бизнеса, печалбите и забогатяването на хората. Нека има милиардери, но да са спечелили честно „състезанието“, да са постигнали нещо значимо, да си плащат съвестно данъците и да не покваряват обществото. Хората, основали Intel, забогатяха много и това е чудесно. Те станаха доктори по физика. Те се трудиха здраво. Отнасяха се добре към подчинените си. И ни дадоха хилядократно повече, отколкото взеха за себе си.
През първото десетилетие от съществуването си Intel създаде микропроцесори и трите най-важни типа полупроводникова памет. Един от основателите на Intel - Робърт Нойс, с когото веднъж имах честта да се срещна, е един от създателите на интегралната схема. За мен въобще не е проблем, че Боб Нойс, Гордън Муур и Анди Гроув натрупаха огромни състояния. Същото се отнася и за Лари Елисън от Oracle, Стив Джобс и Стив Возняк от Apple, за основателите на Google, eBay, Craigslist, Amazon и Genentech, както и за Уорън Бъфет.
Но не така забогатяха повечето хора, споменати в настоящата книга. Повечето от тях забогатяха чрез връзки и машинации. И те създават общество, в което безнаказано да вършат разрушителни за икономиката престъпления и в което само децата на богатите имат шансове за успех. Е, това вече е проблем. И смятам, че повечето хора са на същото мнение.
От гледна точка на долните 99 процента
Финансовата криза от 2008 г. беше най-лошата икономическа пречка за САЩ и останалия свят след Голямата депресия. През 2007 г., когато финансовият балон се спука, икономическият растеж на САЩ спадна до анемичните 1,9%. През 2008 г. Брутният национален продукт (БНП) спадна с 0,3%, а през 2009 г. - с 3,5%. През 2010 г. най- накрая се случи „възстановяване“ - 3% нарастване на БНП. Но от това нямаше голяма полза. Възстановяването беше много мижаво, а и безработицата остана на същите нива. Растежът на БНП се дължеше основно на инвестиции в технологии, не на наемане на работна ръка. Следкризисната рецесия официално приключи през юни 2009 г. Обаче през следващите две години, по време на „възстановяването“, средният доход на домакинствата в Съединените щати спадна с близо 7%.
Официално безработицата в началото на 2012 г. си оставаше малко над 8%, но най-оптимистичните оценки за нивото на истинската безработица показваха 12% и нагоре. Бедността, особено сред децата, достигна рекордни нива. От началото на кризата десет милиона американци са били без работа повече от шест месеца, а два милиона - повече от две години. Много от безработните изразходваха обезщетенията си, а и други щеше да ги сполети същото, ако сроковете не бяха временно удължени, на което републиканците в Конгреса се съгласиха, при условие че демократите одобрят скъпоструващи данъчни облекчения, облагодетелстващи най-вече богатите.
Принудителната безработица е тежка за всеки, а дългосрочна- та безработица направо съсипва духа. Уменията закърняват, хората губят увереност и мнозина просто се предават. Дългосрочната безработица води и до неплащане на ипотеки и съответно до загуба на жилища. Данните са непълни, но броят на бездомните в Америка се увеличава с бързи темпове - особено в районите с топъл климат като Флорида, но дори и в по-слабо засегнати от кризата райони като Си- атъл. През трийсетте години на миналия век по бреговете на Американ Ривър в Сакраменто изникнаха бордеи. Днес властите в града и организации като Safe Ground са изправени пред ново поколение бездомни, които обитават местата, където са живели техните братя по съдба по време на Голямата депресия.
В същото време през 2011 г. в САЩ повече от два милиона жилища са с просрочени ипотеки. Училищните власти твърдят, че заради отнети от банките жилища броят на бездомните деца нараства. В доста печатни издания се посочва, че семейства с деца се местят да живеят при родителите си, разчитайки често на пенсиите им. Процентът на бедните в Америка се увеличава стремглаво, до над 15% през 2011 г., като в това число децата са над 16 милиона. След началото на кризата броят на хората, използващи купони за храна, е скочил с 18 милиона - увеличение от 70%. В същото време обаче делът от общото богатство на страната, притежаван от горния 1% от американското население, е продължил да нараства до най-високото ниво от края на двайсетте години на миналия век насам.
Счетоводните баланси на фирмите са си добре; американските компании са кацнали върху два трилиона долара кеш. Но американското правителство никак не е добре. Кризата, рецесията и извънредните харчове, направени с цел предотвратяване на финансов холокост, доведоха да увеличаване на държавния дълг с 50%. Федералният дефицит остава извън контрол и много държавни и местни органи режат важни разходи, в това число за образование и обществена сигурност, просто защото нямат пари. Междувременно Европа страда и от нова, хронична финансова криза, подклаждана от дълговете на Европейското правителство. Както и в Америка, дълговият проблем там е силно задълбочен от спешните разходи, предприети с цел предотвратяване опасността кризата от 2008 г. да доведе до нова Голяма депресия.
(продължава в следващия брой)