Среща, посветена на живота и творчеството на поета-драматург Радко Радков, състояла се на 1-и юни 2014 г. в клуб „Катарзис”, София.
Много исках срещата, посветена на поета Радко Радков, да се превърне в истински форум! Получаваше се стечение на желания, енергии и обстоятелства! Завихряше се една събитийност, достойна за значимостта на този творец, един от върховете на нашето Съвремие.
Домът на словото и приятелството „Катарзис” се изпълваше бързо и продължаваше да посреща. Бяхме поканили първата съпруга на Радко Радков – Светломира Бинева и дъщеря им Мария Радкова. Тя бе пристигнала преди няколко дена от Щатите. Присъства и сестрата на съпругата Светломира, Марта Перчева, също пристигнала, почти току-що, от чужбина. Пристигна от Пловдив и изключителният литературен критик, председател на Съюза на независимите писатели и близък приятел на Радко Радков – Марин Кадиев. Придружаваше го Никола Герджиков, зам.-председател на Съюза, автор на чудесни стихове, афоризми и сентенции, събрани в много издадени книги. Бяха специално поканени и литературният критик-историк Петко Тотев, заедно с ерудираната му съпруга – Петрана Колева, също лични приятели на поета. Специално за срещата пристигна от Червен бряг, макар и след тежко боледуване, и Иринка Г. Найденова, поетеса и писателка, близка на Радко Радков. Очаквахме и сестрата на Радко Радков, Елена Богданова, но алергията й не позволи да присъства. Чудесните Роси и Гошо Каракашеви посрещнаха скъпите гости. Роси ги взе от гарата в голямата им кола, а Гошо ги посрещна сърдечно като домакин.
Срещата започна в неделя в 14 часа. След въвеждащите думи на Невяна Керемедчиева режисурата и словото се прехвърлиха изцяло върху почетните ни гости. Съпругата Светломира започна разказа и представи човека Радко Радков, живота им заедно, неговите мечти и стремежи, а словото на Марин Кадиев грабна всички. Той се разхождаше напред-назад с пламенен разказ за приятеля – блестящия драматург и поет, за неговата гениалност, за това, как хора и институции са се стъписвали пред неговата необичайна необикновеност, пред таланта му да бъде различен със способността си да създава жив, художествен свят и в условията на най-съвършената проза – при тежките условия на трудови войски например, запратен там като неблагонадежден. Ще поясня: заради произхода му – син на царски офицер, и заради първото му образование – Духовна семинария.
Разказваха съпругата, Кадиев, дъщерята за спънките и за наградите му. Ще спомена само най-големите му отличия. Броят на другите също не е никак малък. Но най-напред едно задължително въведение. Радко Радков е роден през 1940 г. в гр. Велико Търново. Завършил е Духовна семинария с отличие и Класическа филология в Софийския университет също с отличие. Той е единственият творец в света, удостоен по изключение два пъти с Международната Наполеонова награда „Солензара”, връчена му първия път в Сорбоната през 1983 г. за драмата в стихове „Теофано”, а втория път в Ловния дворец на аристокрацията в Париж през 2005 г. за драмата в стихове „Всенародно бдение за Апостола”. През 1985 г. в Парижкия клуб на сенаторите за трагедията „Балдуин Фландърски” е удостоен със званието „Кавалер на френската култура”.
Носител е на национални награди за драматургия на исторически теми и на църковния орден „Св. Софроний епископ Врачански” – първа степен.
Заедно с режисьора Ал. Попов създават „Старинен театър”, който се изявява с турнетата си в Италия и Франция. Пиесата му „Похвално слово за Словото” през октомври 1985 г. е представена във Ватикана пред Папата, кардиналите, множество владици и елитна осемхилядна публика от целия католически свят, по случай петгодишнината от провъзгласяването на Светите братя Кирил и Методий за покровители на Европа.
Никола Герджиков говори и за Радко Радков, и за поезията на дъщеря му Мария Радкова, като приемник, последовател и носител на Радковия гений, който, макар и неповторим, е оставил следи като наследство на своята единствена дъщеря Мария. Тя прочете свои стихове, които е посветила на баща си.
Иринка Г. Найденова също говори за поета и човека Радко Радков, чието творчество разпространява, и изнесе интересни факти за срещите си с него.
За Радко Радков говори и видният литературен критик Петко Тотев. Неговите критики са някак идващи от Бъдещето, с философско тълкувание и задълбоченост. Така и сега, хвърляйки поглед върху „Всенародно бдение за Апостола”, където всеки ще усети живия Левски с най-фините му превъплъщения на мисъл и душевност, с израстването на духа му и величието му пред големите решения. Петко Тотев обърна внимание на едно ново понятие „ДУХ–НАРОД”. Изречено от Васил Левски в книгата, това понятие е с невероятно въздействие, но фразата има и твърде дълбок смисъл като закодирана реалност на бъдещето.
Просто няма връщане назад! Или предопределената ни еволюция – за нас и за цялото човечество, в крак с Еволюцията на Космоса, – или просто отпадане.
Не мога да не спомена приноса на Невяна Керемедчиева в процеса на подготвяне на срещата. Тя вложи душа и сърце в организирането на събитието и дари гостите с последните книги на издателството си.
Реших, че за читателите ще бъдат от изключителен интерес заглавията на драмите на поета-драматург Радко Радков. Те са 24 и могат да се намерят само в големите градски библиотеки на страната, но не всички негови творби са издадени. В Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий” успях да открия следните заглавия: „Цар Симеон Велики”; „Антична поезия”; „Византийски запеви”; „Българският сатирикон”; „Всенародно бдение за Апостола”; „Св. Евтимий Патриарх Търновски”; „Балдуин Фландърски”; „Багренородна звездопис”; „Цар Севт Трети; „Мистерия Хероика”; „Слово за Търновград”; „Царски сонети”; „Гнезда на съзаклятието”; „Сонети”; „Апокалипсис”; „Цар Петър”; „Теофано”; „Сонети на любовта”; „Хан Аспарух”.
Срещата в клуб „Катарзис”, посветена на живота и творчеството на гениалния поет и драматург Радко Радков, превърнала се действително във въжделения форум, е поредната инициатива на действащата повече от 20 години Поетическа работилница „Св. София, Вяра, Надежда и Любов”, която обединява приятели-творци за срещи и обсъждания по литературни, исторически и философски теми почти всяка неделя от 14 часа. За клуба летни почивки не се предвиждат. Поканваме всички желаещи да станат част от него, не само като участници, но и като слушатели.
Радко Радков е роден на 31 януари 1940 г. в гр. Велико Търново.
Заедно с Любомир Левчев е удостоен със званието „Кавалер на френската култура“ за трагедията в стихове „Балдуин Фландърски“, връчена му в Парижкия клуб на сенаторите (1985);
Носител на Кръста на Френската Академия на науката за литература и изкуство (1985);
Единственият творец в света удостоен безпрецедентно - и по изключение за втори път - с Международната Наполеонова наградата „Солензара“ на Френската Академия на науките за драмите му в стихове - първия път за „Теофанó“, връчена му в Сорбоната (1983) и втория – за „Всенародно бдение за Апостола“, връчена му в Ловния Дворец на аристокрацията в Париж (2005);
По покана на Ватикана пред Папа Йоан-Павел II е представена пиесата му за братята Кирил и Методи „Похвално слово за словото“, по случай 5-годишнината от провъзгласяване на Светите братя Кирил и Методий за покровители на Европа (1985);
Носител на национални награди на конкурси за българската историческа драма и на църковния орден „Св. Софроний, епископ Врачански“ – първа степен;
Основател и драматург на Българския „Старинен театър“;
Автор на над 20 драми в стихове, на стотици сонети – лирика и сатира.