Целият митологичен празничен календар на древните българи говори за едно транседентално, проникновено и посветено въззрение, за едно докосване и навлизане в хармоничния свят на идеала и съвършенството. Особено място в него се отдавало на равноделието, на баланса, на равновесието. А това издава едно познание за човека като гранично същество, стоящо между севера и юга, в което северът е истината и смъртта, а югът е добродетелтта и живота. А също така и едно знание, че човекът докато не умре, не може да живее истински.
Древно предание казва, че когато човекът е бил създаден, е имало равнодействие. А равнодействието за древния българин е означавало въззлизане на слънцето от юг към север, започване на еволюцията и качване нагоре към Бога. Един такъв своеобразен мистичен и култов връх на въззлизане към Бога в българския календар е Еньовден / Иван Бильобер /, тъй като е най-високата точка на лятното слънцестоене. От този най-мистичен и чародеен момент, който е и най-дългият ден и най-късата нощ, и който разделя годината на две равни части, започва упадъка на слънчевата сила. Затова е естествено в слънчевия календар на древните българи да се отдава специално внимание на дните, свързани с промените в слънчевото движение и да им се засвидетелства особена почит. Нещо повече, Слънцето за тях е било синоним на живота, затова е било обожествявано. И почитта за тях към живота, възкръсването, топлината, огъня, лечебната му и окултна сила, оплодотворяващата му, пречистваща и магическа мощ се е изразявала най-често на огнените празници: Св.Константин и Елена /21 май/, Св. Троица /26 май/, Еньовден /24 юни/, Св.Марина /17 юли/, Св.Илия /20юли/.
Неслучайно, Еньовден е и денят на родения само шест месеца преди Исус – Йоан Предтеча. Затова и на родения на този слънчев връх било отредено да “върви пред Бога в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви на Господа народ съвършен” /Лука1:15-17/. Чрез него, се казва в Библията, ще ни посети Изток свише, за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира. Така че, както виждаме, във великата йерархия на Духа всичко си е на мястото, и предхождащото и следхождащото. В тази велика подредба на нещата, структурирана с необозрима от човешкия ум степен на сложност и съвършенност, можем само леко да надзърнем интуитивно чрез празничната ни обредност и ритуалност. И в целия този мистичен калейдоскоп Еньовден се превръща в един Предтеча на живота след смъртта, който преминава през мрака, за да го освети и оживотвори. Превръща се в един връх, от който започва възземането, възкръсването на живота в светлина и истина.