Безпристрастни изследвания показват, че едни от най-старите жители на земите ни – траките са създатели на писменост, а също и че са били духовни водачи и учители на гърците.
Златните съкровища от Варна, Дъбене, Вълчитрън, Панагюрище и др. са ясна индикация, че траките са били майстори на металообработката дълги векове преди южните ни съседи да добият подобни умения. Намирането на най-древния европейски град в земите на България бе поредното солидно доказателство за неоспоримото превъзходство на нашите предци. Да, те са били действително безпощадни в битките, неслучайно са нареченеи богове на войната, но при възможност са избягвали кръвопролития и са избирали мира. Политиката на цар Ситалк показва това изключително добре.
Ситалк е син на Терес – основателят на Одриската империя, която според Тукидид няма равна на себе си в Европа, що се касае до богатство и мощ. Нейните приходи от данъци са 800 таланта – около 20 800 килограма чисто сребро. В тази първа, крупна тракийска държавна организация влизат пеони, агриани, гети, лаеи. Доста други племена (като диите ) са били независими, но са поддържали съюзнически отношения с владетелите на Тракийската империя.
Войската, с която Ситалк разполага, е огромна – 150 000 души, от които една трета са били конници. Тази внушителна армия е причина македонци, атиняни, спартанци и др. постоянно да се опитват да спечелят по един или друг начин благоволението на тракийския владетел. Неговите симпатии са на страната на атиняните поради факта, че в Атина е имало тракийско културно средище*, а и през V век преди Христа все още е било известно, че атиняните са пеласги по произход (т.е. тракийски роднини).
Може би това е карало елините** да се страхуват, че армията на цар Ситалк може да бъде използвана срещу тях. Той е бил силна личност, несъмнено е притежавал изключителни качества. И приятели, и врагове са били повлияни от необикновеното му излъчване. Древен летопис на Тит Ливий (коментиран от Н. Макиавели) предава интересна случка...
Група съзаклятници решили да убият Ситалк. Уточнили кога да извършат това и всички се събрали на уговореното място, където бил пристигнал и тракийският цар. Въпреки че били много, никой от тях не дръзнал да го нападне и след аудиенцията заговорниците започнали да се обвиняват един друг за това, макар никой от тях да не можел да обясни сам на себе си защо не е посегнал на Ситалк. Същата тази история се повтаряла неколкократно, но всеки път заговорниците се вцепенявали от страх и опитът им за убийство се провалял. Накрая всичко станало толкова явно, че те били заловени и, разбира се, наказани за престъпното си намерение.
Тракийският владетел е бил едър и силен, но не това е спирало убийците. Явно Ситалк е притежавал обаяние, а със спокойното си поведение е влияел на събеседниците си. Тези негови качества му помагат да предотврати кръвопролитна, братоубийствена война между траки и скити (431 година преди Христа). Херодот разказва за бунт на скитите срещу техния цар Скил и за избирането на нов владетел – Октамасад. От страх за живота си Скил избягва в Тракия и това става причина Октамасад да потегли на война срещу траките, които по това време са управлявани от Ситалк. Двете армии се срещат на брега на Дунава, но преди да се стигне до сблъсък тракийският цар праща послание на скитския владетел – “Защо да мерим сили в битка, в твоите вени тече моя кръв, ти си син на родната ми сестра (1). Нека аз ти доставя твоя брат бежанец, а ти ми дай моя (2), който отдавна вече се крие в държавата ти. По този начин никой от войниците ни няма да пострада ”...
(Продължението в следващия брой)