Нашият духовен и материален просперитет е закодиран в правилното прилагане на азбуката, езика, календара ни
По покана на РБ „Н.Й.Вапцаров“ и Дома на учените в Кърджали бе представена книгата на инж.Таньо Танев и Ангел Манев „Български празничен циклов календар“. Двамата учени-изследователи от Стара Загора имат много публикации, свързани с най-древната и по-новата ни история.
Инж. Таньо Танев е работил в Централната лаборатория за слънчево-земни връзки при БАН и като директор на Областната инспекция по охрана на труда в Стара Загора, сега е пенсионер.
Един от най-забележителните изследователи е на свещената българска глаголица, смятан е и за откривател на Десетата планета. Двамата заедно с атомния физик Ангел Манев, главен асистент в старозагорския Институт за космически изследвания и технологии /клон на БАН/, са разработили вече три календара: Методика за работа с еврейския календар, Български циклов календар и Български празничен циклов календар, който е космически, адекватен на астрономическите явления, т.е. датата следва събитието, а не събитието датата.Той предоставя на българите възможността да провеждат своите празнични ритуали според точното им пространствено и времево привързване. Дава ни възможност да се върнем в духовното русло на своето време.
- Г-н Танев, използваме ли адекватно днес огромните достижения на нашите предци - прабългарите?
- Донякъде само интуитивно като информация в нашата клетъчна памет. Нужно ни е обаче, това да стане съвсем съзнателно, на базата на съпричастността ни към тяхното космическо познание.А старите българи са имали не само линейно, но и доста абстрактно, метафизично осъзнаване на времевите параметри на своето битие. Имали са отлични познания за основните закономерности на движението на планетите и Земята около Слънцето и са ги вложили в едни от най-съвършените и до днес цивилизационни инструменти, като глаголицата, като календара, като „Боляр Шах”, които са носели една осъзната историческа и културна ритмика, организираща перфектно духа и бита.
- Кое е най-уникалното в техните мирогледни системи?
- Това че те са извеждали своите мирогледни и философски параметри от самия Космос, от изначалното тъждество на мисъл, форма и звук. Затова Българският циклов календар, в чиято основа лежи предпотопния календар на патриарх Енох, не е земно, а космическо творение. Той е единственият календар, отчитащ еволюцията на Слънцето. Уникален е и с това, че в 60-годишния му цикъл е вграден и един стихиен цикъл, който съдържа малките 12-годишни цикли „вода”, „огън”, „земя”, „въздух” и „метал”, които показват какви стихии, сили и енергии влияят на нашия земен свят.Неслучайно, взимат за негово начало едно знаменателно събитие – т.н. Апокалипсис на Иоан от Библията /15 август 5504г. пр.н.е./, когато планетите и небесните светила имат характерна подредба.Тогава именно удря гонгът, предвещаващ смяната на времената и слизането на Духа в материята.
- На базата на специфичната ви методология, заедно с Ангел Манев, успокоихте духовете преди настъпването на така дискутираната 2012 година, когато много хора отново очакваха някаква смяна на времената…
- Да, ние казахме, че тя е просто начало на друг цикъл, че може да има катаклизми, но няма да има повсеместно тотално разрушение.Просто беше дошло времето, в което, според Българския циклов календар, предстоеше 33-годишния слънчев максимум. А тъй като Слънчевата система има особено положение спрямо Галактическия център, Слънцето пресича някакъв тесен времеви стоп от време, което увеличава подредеността на дадената материална система.А това „вземане” на време взема и от нас, променя и магнитното поле на Земята, влияе върху кръвотворния ни апарат, ускорява се капилярния кръвоток, кръвонапълването, повишава се съдовата и кожната пропускливост, произвеждат се повече червени кръвни телца, кръвта се сгъстява и често се получават апоплектични удари /инсулти/.
- Можем ли донякъде да предотвратим или смекчим подобни въздействия?
- Хората с духовни нагласи се справят много по-лесно с подобни ситуации. Необходимо е съзнателно следване на духовните закони в живота и формиране на чувство за лична отговорност на всеки човек за съдбата на земната цивилизация.Нужен е и разумен подход към експлоатацията на природните богатства.Трябва да развиваме и способностите си за безпроблемно адаптиране към промените в магнитното поле на Земята.
- Какви послания носи другият древнобългарски модел за свещеното пространство-време - „Боляр Шах”?
- Чрез постиженията на индуктивния и дедуктивния метод за изследване на Мирозданието стигнахме до извода, че шахматната дъска е била за българите една Долина на разума, разположена между видимото и невидимото. А конят и конникът символизирали пратениците от невидимия свят, които донасят на Земята послания от Вечността, но и отнасят в отвъдното човешките души, за да бъдат пречистени, помазани от звездите и отново да се върнат един ден като преродени воини на Слънцето.Така посредством „Г”-образния път на коня през черните и белите полета, предците ни са отбелязвали свещените места, извършвали са посвещенията си в определеното време и в определените места на земята. Чрез „Боляр Шах”, който е тръгнал от преди 3101 г.пр.н.е., /имал е 72 основни и 4 допълнителни, ъглови, черни и бели игрални полета, с изцяло мъжки фигури от задната линия, т.н. „боляри”/ се е изразявало действащото тогава Мъжко начало. А след смяната на времената през 3101 г.пр. н.е., когато започва дълбоката нощ на света, Кали Юга, идва Женското начало, фигурите на „болярите” изчезват, заедно с четирите ъглови и 8-те игрални полета, за да се появи днешният класически шах.В българския „Боляр Шах” е закодиран и Български циклов календар, чиято ера на сътворението е 5504г. пр.не.е. След като решихме няколко хиляди компютърни задачи и проследихме ходовете на Коня, минаващи и неповтарящи се през всички полета със съответстващите им глаголически букви, ”построихме” върху картата на Балканския полуостров шахматната дъска на българския ”Боляр Шах”. Така в неговата Долина на разума се оказаха изконните български земи. А стартовото поле на Коня е там, където се намира днес светилището „Голямата Косматка”, в което са закодирани пространствено-времеви отношения, свързани с вечното движение на Земята, Слънцето и неподвижното Северно звездно небе, в което се намира нашето Духовно, Арийско Слънце.
- В този български духовно-времеви пъзел се нарежда и нашата свещена азбука – глаголицата…
- Да, това е нашето писмо с говорещи йероглифи. Нейните три основни букви /Аз, Буки, Веди/ изписват името на Божия Син и Глагол. Всичките й букви са точно отражение на творческата дейност на Създателя в генезисните времена на народите и в човешката им реч. Нейните букви имат различно цифрово съответствие от всички досега известни буквени системи, както и най-голяма вибрационна сила, затова е използвана само за храмови нужди, а не за графично изобразяване на вербални еквиваленти
- Какво представлява Словото в езотеричен смисъл и той може ли да се потвърди от съвременната наука?
- То е инструмент на Бога, Космическа вибрация, която трепти в общия ритъм на вселенската хармония. Но само нейната точна честота изразява истинното, стойностното. Докато всяко извънмерно трептене води до излизане от реда, от синхрона. Словото е спуснато от Космоса като енергийно поле с един многомерен холограмен образ, който преминава в звук и писмо, а заедно с писмената дава тласъка към космическите висоти, но винаги според волята на Върховния Създател. А в наши дни чрез нанотехнологиите съвременната индуктивна наука създаде методики и апаратури за регистриране и разчитане на торсионното /енергийно поле на усукване/ въздействие на буквите върху нас. И в зависимост от чистотата на изговарящия ги, то създава дясно или ляво ориентирано торсионно поле, отрицателно или положително излъчване. Така че буквите са средство за достигане на съответствие с висшия порядък и до онова изначално тъждество на мисъл, форма и звук, чрез което може да се стигне до желаното творене на действителността.
- А енергията на вече сътвореното запазва ли се? Нашата свещена глаголица продължава ли да ни въздейства?
- Всички наши букви са и числа, те са и определен период от земно време, през което трябва да стане нещо определено. Но ако си объркал числата, ако не си заучил правилно буквите, объркваш всичко. Т.е., както заучиш основните им резонансно-програмнни матрици, така и ще развиваш себе си и нещата около теб. Ние носим своята свещена азбука в себе си като генезис, учим я от малки, но след реформите в нея объркахме нейния предзададен космически резонанс, започнахме да отразяваме света по неправилен начин. Не можем да разбираме правилно времето на нашите букви и тяхното откровение за историята, за нашия генезис, за културата ни.
- Това може ли да бъде причина и за тоталната ни духовна криза?
- Естествено.И последствията от това объркване са видни навсякъде. Това тръгна от времето, когато България пада под гръцко робство и свещената българска глаголица се снема, започва транскрипцията на българската азбука. Стават размествания на букви, а отделиш ли буквата от нейното число, тя става черти и резки. Така вътрешният космически чип на човека не реагира към нея, става празен, няма го. Освен това, когато гърците правят азбуката, нямат цифра 6, а тя е числото на пълнотата, на Господа, на Силата и Славата. И оттам нататък всяка една буква започва да се прережда.
- Как може днес това въздействие да се намали поне малко?
- Ние ще продължаваме да си пишем с кирилица, защото тя е звуковият еквивалент на храмовото ни писмо. Но можем поне да заучаваме правилно азбуката си, т.е., когато детето заучава буквата „А”, да знае, че в него резонира „Аз”. Когато заучава „Б”, да знае, че в него резонира „Бог”. Така ще научава първо глаголицата и нещата ще си дойдат на място от само себе си. Това ще означава да си върнем своето време, да си влезем в него, като изграждаме правилно буквения си мироглед, ще имаме добре устроена вътрешно програмна матрица, която ще резонира правилно на всичко. Със своите думи за времето Левски е изразил интуитивно точно тази наша принадлежност към времето, изисквал я е от другите и сам е тръгнал да я постига, да дава пример за това. Мислил е с много години напред. Нещо повече, самият той е белег, предтеча на времето, което идва и трябва да се прояви. Ето, хърватите, които учат азбуката си така, както я пишат, вече са много по-добре от нас. И ние, ако успеем за десетина години да заучаваме добре основните вибрационни и вербални еквиваленти на нашите букви, ще постигнем истински чудеса. Идва вече времето на осъзнаването силата на нашата азбука.
- Връщането ни към Българския циклов календар, вероятно, ще ускори този процес?
- Да, защото той е календар на Духа, на слънчевото време, което все повече идва. Освен това, е и много точен, прагматичен, удобен за ползване, помнещ се лесно, защото всяка дата през различните години в него се пада на един и същ ден от един и същ месец-седмица. Със златното си календарно число той гарантира и автоматична високосна корекция, а с изключителните си енергоинформационни въздействия гарантира и нашия духовен и материален просперитет.
Интервюто взе: Лияна Фероли