Творците събират и даряват изреченото от Единия пастир в брой 89

Творците събират и даряват изреченото от Единия пастир
Категория: Изкуство, култура

Втората си самостоятелна изложба под надслов „Като заковани гвоздеи...“ нареди в Кърджали Хари Атанасов

Със 70-те си платна художникът-богослов донесе добра вест за идващата победа на Духа

Хари Атанасов е роден на 20 ноември 1957 г. в Кърджали. През 1982 г. завършва Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, специалност живопис. 14 години работи като учител по изобразително изкуство в СОУ „Владимир Д. Майстора“ в Кърджали и е един от основателите на паралелките по изкуствата в него. Като млад художник прави първата си самостоятелна изложба  под мотото „Гласът на цветята“ през 1987 г. в родния си град. Участва в много други, колективни изложби, предимно със живописни творби. Член е на СБХ. Заедно със съпругата си Пенка Атанасова  илюстрират първата семейна Библия в България с 30 цветни и около 100 графични илюстрации, издание на Фондация „Библейска Лига-България“. Двамата заедно са снователи на Арт Галерия „Дар” в Кърджали.

  За втората си самостоятелна изложба богословът-художник Хари Атанасов избра Деня на победата /9 май/, за да сподели в 70 свои платна своите душевни търсения, терзания, своите радости, победата над себе си. Но най-вече вечната победа на нашия Творец. Няма да прозвучи пресилено, ако се каже, че втората му самостоятелна изложба, която е чакал цели 20 години, е неговата художествено-евангелска вест за вечната победа на Духа и за спасението на хората чрез Божествената благодат. А със смесената си пластично-колажна техника, вграждаща в платната му доста заобикалящи ни предмети – от боята, пясъка, гвоздеите, до предметите от бита, ни казва, че за тази духовна победа всеки допринася, според своите възможности, стремления, въжделения. И ничие участие не е пренебрегнато.

 

- Хари, с чудесната символика на гвоздеите, които присъстват навсякъде в картините от изложбата ти, показваш много приковавания в различни проблематики. Кои от тях можеш да откроиш?

Мотото на изложбата, „Като заковани гвоздеи...” не е такова, за да прикове  вниманието на зрителя, а за да се види и усети посланието, което е зад видимия смисъл в изображението на  картините. Целият цитат на мотото: „Думите на мъдрите са като остени; И като заковани гвоздеи са думите на събирачите на изреченията, Дадени от единия пастир.” /Еклесиаст 12:11/  ни казва, че ние хората на изкуството не откриваме нещо, което го няма никъде, а преоткриваме онова, което вече съществува във Бога и идва към нас от Него. Само го превеждаме на един съвременен език, за да бъде разбрано от днешните хора. Пироните за мене са като един език, чрез който влизам в диалог със зрителя по един по- изразителен начин. А и не само чрез пироните, но и със много други неща от символиката на изкуството, чрез изгубените и намерени предмети, които са вградени в картините. В една от тях  /„Бяла приказка”/ пироните олекват и изглеждат като сняг, а в друга се свързват един с друг чрез червено-синята палитра, за да станат трънен венец, който говори не само за страданията на Христос, но и препраща към всички онези 144 000 мъченици на вярата, загинали за Него, както се казва в „Откровение”. Или пък стават на вятър в гората /„Носталгичен вятър” , „98 сантиметра от пролетта”/.

- В една източна притча се говори за забитите пирони на злото и за извадените на доброто, през дупките, на които, обаче, отново нахлува вятърът на изкушението. В тези пробойни  на душите ни се води вечната борба със злото. Но, вероятно, вярата и изкуството ни показват и благоприятните изходи от нея…

Идеята на изложбата е да покаже колко много неща могат да се кажат чрез изкуството с използването на един и същ материал или със сходни материали. Всичко зависи от начина им на приложение. Така както употребяваме едни и същи думи, но използваме по различен начин и казваме различни неща. При мене не вярата подчертава изкуството, а обратно - изкуството подчертава вярата ми. В немалко от картините ми се усеща временното, преходното състояние на нещата в живота,  но  точно то ни кара да се замислим дали пък нямаме и онова, вечното, както е във „Фосили от модерния свят” и „Откровено напрежение”. В „Ще дойде с облаците” пък пресъздавам библейското обещание, че един ден Господ Исус Христос ще дойде отново и светлината ще пробие, ще разкъса тъмнината и веригите на смъртта. Трябва да вярваме, че има изход. Исус Христос ни посочва именно чрез вярата в Бога изхода от безнадеждността, тъмнината и проклятието, което съм предал в „Изгубен поглед” и триптиха „Откровенията на Рембранд”.

- Наистина, навсякъде в картините ти прозира закрепването, установяването в сигурността на вярата, подобно на  гвоздеи в твърдо място. Но има и  едно разбиране на страданията, които също водят към изцеляване и спасение…

Да, но за този, който може каже: „Вярвам Господи! Влез в сърцето ми и промени всичко старо да стане ново”. За този, който се покае и продължи живота си по нов начин. Така става изцеряването в Неговите рани. Изкуството може да ни посочи пътя на вярата, както това са правили много художници от Възраждането, а други го правят и днес.  Както и да ни покаже, че този път минава през много страдания, така както Христос отива на кръста, за да понесе и изкупи страданието на всички. За да има победа над смъртта, да има и Възкресение. И за Него, и за нас. Понеже, както Той умира и живее, така и ние умираме и живеем в Него чрез смъртта и Възкресението Му. Затова една от най-нежните и най-проникновените ми картини, представяща този момент, е ”Чашата, изпита до дъно”. Изпитата чаша на страданието от Исус изцяло и до край. А когато приемем това и се смирим във Него, тогава идва изцелението в нас и Той слага балсам върху раните на сърцето ни.

- Хари, навярно, така както с гвоздеите може да се гради, но и наранява, така и в живота ни с едно и също нещо могат да се постигат различни цели. Но кой и какво ни помага да направим правилния избор?

За да направим правилния избор, могат да ни помагат три неща; Съвестта, Божието слово, Библията, както и цялото творение, природата, Космоса и всичко живо, сътворено от Бог. Съвестта ни казва да сме искрени и честни пред себе си и Бог. Словото разкрива Божията истина  за спасението – дар по милост, а природата ни говори за величието на Твореца, крещейки, че има Бог.  Само знанието, обаче не е достатъчно, важна  е и човешката воля, която взима решенията. Особено в трудни времена, когато е нужно  покаяние, смирение, обръщане към Бога и да повярваш в Него чрез сърцето си. Защото, всеки, който го направи, ще се спаси. Една моя неголяма по размери картина /„Последен звън”/ говори именно за това: Изгубен GSM звъни в деня на пришествието, в деня на съда. Това е вик, който казва: направи го, извикай към Бог и Неговия Христос, преди да е станало късно.

- Носещите „гвоздеите” на думите, на възпитанието, на политиката не осъзнават в повечето случаи отговорностите си да боравят с тях. Една от картините ти символизира 37 000-те убити животи още в зародиш, чрез аборти, само за една година. Дали жертвената Христова кръв, пролята на Кръста за нашето изкупление, може да покрие и този, както и останалите големи грехове на нашето съвремие?

Радвам се че си забелязала тази картина. Да, кръвта на Христос покрива всеки грях, но само на онзи, който се обърне към Него с цялото си сърце и остави старите си пътища, които са били без Бога на живота. За съжаление, много от хората не осъзнават отговорността си и като не знаят за последствията от действията си, не се възползват от възможността си за покаяние и спасение. Чувал съм, обаче, и за лекари, които вече отказват да правят аборти, осъзнавайки този грях и последствията от него. Доста са и случаите, при които  Бог дава съвършено изцеление на жени, направили аборт, изпълва ги с мир и спокойствие, след  като са повярвали в Христос и са се покаяли. Тук много е важна и отговорността на мъжа, който принуждава жената да направи аборт или се съгласява с нея за това. Но пък Бог е много милостив и винаги дава шанс за изправление на съгрешилите.

- Хари, идва 24 май, нашият уникален празник на духа, на културата, на словото ни. Осъзнаваме ли, че едни от най-важните „гвоздеи” са тези на вярата, на любовта, на словото, на езика ни, с които сами се или приковаваме, или извисяваме? Но засега използваме само знанието за тяхната сила, но не и самата им сила. Имаш ли надежда в тази посока?

Вярата и силата, която я съпътства, е резултат не от знанието за Бог и словото Му, но е резултат от личната връзка и личното взаимоотношение с личността на Бога в лицето на Исус Христос - въплътеното Слово на Бога. Затова в Библията се казва: „Никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене“. Силно се надявам и вярвам, че все повече българи ще видят и осъзнаят втората част на първия стих от Евангелието на Йоан, в който се казва, че хората ще разбират, че само живата връзка със Сина на Бога ще им даде благодатта и силата за живот.

Интервюто взе Лияна Фероли
(със съкращения)

Статията е прочетена 343 пъти
Назад към брой 89Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017