Да сложим своята жива същност във Вечно Живия.
Това е живот в Христа
Възкръснал е всеки, който е изживял себе си в Христос.
Най-голямата идея в пътя на човечеството е идеята за Възкресението. За възкресителна сила в древното минало се е смятало докосването с кадуцей, жезъл. Чрез това външно магическо въздействие се е активирала вътрешната Първична енергия в човека, наричана още Кундалини. Докато сега в новата епоха на Водолея това може да се постига без тази външна „запалка” за събуждане на човешката божественост. За да го постигне, той има всичко необходимо, притежава всички атоми и енергии от сътворението на света, казва мъдрецът Ваклуш Толев. Само му трябва дерзанието да ги събере в едно и да твори нови реалности. Не да отразява като огледало Онзи, Който е жив в него, а като събуди в себе си Кундалини и Го възкреси. Този акт има същността на причастие с новото знание, изграждащо нов мироглед, ново поведение, нови пътища и новоосветени домове на Мъдростта. Но овладяването на това ново знание не бива да преминава в своеволие и самодоволство, в отчаяние, самосъжаление, колкото и труден да е този път. Но ако човек съзнателно ползва еволюцията, както направи Сизиф, все някога чрез принципа на прераждането и кармата ще издигне камъка. Ще разбере, че неговият труд не е безсмислен, че няма страдание, а развитие. Че има знание, което освобождава. А най-голямото знание е в Христос, който е и Пътят, и вратата, през която се влиза в еволюционната потреба. Това е Пътят на целесъобразителността, преминаваща и през много Голготи, които трябва да се извървят. И не толкова е важна наградата, оздравяването в този път, а самото вървене в крак с еволюцията, в освобождаването на кармата. За да изживее себе си в Христос, да сложи своята жива същност във Вечно Живия. Това е живота в Христа. Истинското Възкресение. Защото Той възкръсна, за да даде закона за съвършенството. За да имаме Неговия пример, за да възвиси човешката природа, да можем да я одухотворяваме и овладяваме.
Нашият Бог Иисус Христос не възкръсна, за да остави след себе си само една теория, а да ни остави завета на Любовта и формулата: „И така, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец!” /Матей 5:48/. Да ни остави едно ново познание как да осветяваме, да одухотворяваме материята, да излизаме от нейния „гроб”, да се освобождаваме от преходността си, да осъзнаваме своето сътрудничество в мировата отговорност. И с тази отговорност за будност да можем да се освобождаваме без болка и оскърбление от нашата суетност,амбициозност, от кумирите, от заблудите. От диоптрите на социалните и религиозните очила. От всичко старо. Но и да виждаме с вътрешното си зрение, като започнем да отваряме шестия си енергиен център/чакра/ - третото око, в което се намира Мъдростта за светителството. Като започнем да издигаме своята вътрешна сила, Първичната божествена енергия Кундалини, навита на спирала в нашия сакрум /опашната кост/. Но когато я събуждаме противоестествено чрез алкохол и наркотици, се стига до много изкривявания и аномалии. Повечето случаи на самоубийства и самозапалвания са именно в резултат на такова изкуствено издигане на Кундалини. Връщането назад в миналото, към старото познание, също предизвиква много негативи, също и голяма болезненост, защото посоката на въртене в енергийните центрове /чакри/ се обръща обратно. Много често, казва Ваклуш, се практикува издигане на Кундалини чрез упражнения и други системи, боравещи с астрално-етерни енергии /Ци, Прана/. Докато духовната сила Кундалини ползва само духовни, мисловни, ментални енергии, като Словото. Затова Христос казва, че се очистваме чрез Словото Му. Защото словото, думите са вид вибрация, която задвижва и освобождава енергията на съдбата. То е свързано и със знанието, че имаме в себе си Дара Христов, Силата, която задвижва нашите центрове /чакри/, докато външните упражнения само ги галванизират, припомня Ваклуш. А овладелият магичната сила на словото и мисълта може вече отговорно да овладява мозъчната, клетъчната си химия, както и делата си. Затова именно сега в Петата духовна вълна на Мъдростта се обработва ларингса, отговорен за жизненоважните процеси, като дишането, говоренето, за да може да пропуска само светлите вибрации на доброто слово. Това е така наложително, защото само Словото събужда Дара Христов, Божието Дихание в нас. Затова Христос казва, че Той е живият хляб, слязъл от небето, и който яде от тази плът и пие от Неговата кръв ще живее вечно /Йоан 6:51/.
Един ден, когато хората овладеят енергията на Божието Слово, казва Бейнса Дуно, придобият правата, положителна мисъл, няма да имат днешните нужди. Сами ще си създават светлина, топлина, електрическа енергия. С мислите си ще се движат от едно място на друго, няма да се нуждаят от превозни средства. Но преди всичко човек трябва да се домогне до живия хляб, който се крие в Словото Божие. Тогава може да прави хляб и от камъни. Така както Христос наситил с пет хляба и две риби повече от пет хиляди души и така предаде учението за вечния живот, за който е необходимо да се „яде” Неговата плът /Словото/ и да се „пие” Неговата кръв /подходящата словесна ритмичност/. Този жив хляб, слязъл от небето е Самият Христос, Неговото Слово, и който яде от тоя хляб за живота на света, ще живее до века, се казва в Йоан 6:51. Защото е една висша духовна материя, от която могат да се извадят екстракти за поддържане на човешкия живот. Един мощен щит за всички, които уповават на Него. /Пс.18:30/. Защото Господните думи са чисти думи, като сребро претопено в пещ от пръст пречистено седем пъти. /Пс.12:6/. Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето…” /Послание към Евреите 4:12,13/. Дори Бог е възвеличил Словото Си, повече от цялото Си име. /Пс. 138:2/.
Няма по-хубаво нещо за човека от това, да слуша Словото Божие. То е насъщният хляб за душата, от който тя се нуждае всеки ден, става мощна, велика. Но тъй като нямаме Словото, затова имаме конфликти, противоречия за хляба. В бъдеще, обаче, ценните монети ще бъдат – всичко правим „За Бога!” и каквото имаме да бъде на разположение на Бога. Всичките ни дейност, дарби, сили да се употребяват за Слава Божия. Тогава няма да има нито гладни, нито болни, нито бедни, защото, каквото е на Бога, е и на човека, работещ за Него, твърди Бейнса Дуно.
В това време на просветлено съзнание ще се знае, че Този, Който пребъдва в нас, Той върши делата./Иоан 14:10/. Че Той ще помогне на човека да осъществи своето предназначение да създаде културата на бъдещите богове. Въпреки че този път сега преминава през най-драстичното еволюционно трансформиране. Но пък няма Възкресение без Голгота и сега идва точно това време, епохата на Огъня. По реда, по който е устроен човека, така и той първо изявява материята /земята/, после водата /астрала/ и накрая ума /Огъня, Божието Дихание/. Затова сега е време за огнено изцеление. Нито водата, нито въздухът могат да заменят крилата на огъня. За тях катастрофата на цели материци е неумолима и неотложна. Но познаването на огнената мощ и разбирането сроковете на нещата е признак за просветление на съзнанието, както се казва в параграф 188 на Агни-йога.