Райна Княгиня сполучила да обикне войводата в брой 88

Райна Княгиня сполучила да обикне войводата
Категория: История

В ръкописната си автобиография знаменоската на Априлското въстание казва, че сполучила да обикне войводата, но незнайно защо при отпечатването този пасаж отпада

Райна Княгиня, която ушива знамето на Априлското въстание, била влюбена в своенравния хъш Георги Бенковски. Историята е доста смущаваща, като се има предвид патриархалното семейство на Райна Попгеоргиева Футекова, както е истинското й име. Майка й Нона живеела с надеждата Райна по-скоро да свърши училище, за да й прехвърли някои от многобройните си домакински задължения. Според нея било немислимо младата българка от нейното време да не знае да готви, да плете чорапи, да тъче платно и сама да не може да го ушие. Баща й пък, сам свещеник, не научил само десетте божи заповеди, но подпомагал и създаването на училища в Панагюрския край. Райна била изпратена в училището към женския метох, където й преподавала някоя си Елисавета, била доста ученолюбива и когато панагюрските нотабили решили да я изпратят в училището в старозагорското село Железник, противно на приетите правила, не баща й, а майка й люто се противопоставила. Тогава майки на нейни съученички се нахвърлили върху Нона с молба да я пусне да учи. Както става само в женска свада, никой не гледа логиката, важи принципът на мнозинството и така 13-годишната Райна тръгнала за Железник, това училище имало славата на най-образцовото в България. След като изкарала там пълни 4 г., се върнала в Панагюрище и станала учителка срещу 2000 гроша годишна заплата и в неделя, вместо да ходи на традиционните хора на мегдана, Райна четяла вестника на Раковски „Дунавски лебед“ . 

Една вечер в края на март 1876 г. неочаквано в дома на поп Георги пристига пратеник на гражданството с молба Райна да се яви в дома на един от учителите. Там тя забелязала една личност, която се горещи повече и спори, та надвиква всички. Когато го попитала кого има честта да види и откъде е родом, непознатият отговорил: „Положително да ти кажа за това не мога, но приблизително - аз съм този, който знае всичко, и не знае нищо, който бива навсякъде и никъде, говори за всичко и за нищо, т. е. аз просто съм бунтовник, а ако искаш, и апостол, който проповядва на народа да се подготвя, защото скоро ще настъпи денят, когато турците ще ни нападнат неочаквано и ще ни изколят като овци.“ После призовал присъстващите да се откажат от себе си и да се принесат жертва на олтара на родината. 

Райна попитала какво може да принесесамата тя 

в битността си на жена. Бенковски (именно той бил „горещата личност“), без много да се церемони, отсякъл: „На теб се възлага длъжността да ушиеш знаме за българските юнаци!“ Райна се опитала да се измъкне, че друг път не е шила подобно нещо и трябва да се съгласят родителите й. Хъшът обаче съвсем нямал намерение цялата работа да се разчува и заявил: „Няма мама, няма тати. Един път ти знаеш тайната - ти трябва да ушиеш знамето.“ И посочил револвера на кръста си.

Целият този разговор описва самата Райна Княгиня в автобиографията си, издадена в София през 1935 г., но писана през 1876 г. в Русия. Само че и това не е цялата истина - българската княгиня била влюбена в Бенковски, дори „сполучва да го обикне, но се задоволила само с туй да копнее и страда тайничко“. Тези факти съдържа ръкописното „Извлечение от биографията на Райна Княгиня“, което се пази в Историческия отдел на Народната библиотека в София. Въпросните пасажи обаче отпадат от издадената автобиография. 

Бенковски често посещавал дома на Райна 

Веднъж в стаята останали само тя и той. Войводата взел кандилото, сложил до него кръст, изправил сабята и казал: „Аз ще говоря клетва, а ти ще повтаряш!“ И започнал: „Райна се задължава да изпълнява всички заповеди на комитета - да пази тайната, да проповядва въстанието и да ушие знамето.“ 

Имало е два проекта за знамето на Априлското въстание. Единият е на Иванчо Изографина от с. Баня, който го е нарисувал на хасе. Платът е зелен, на него над гордо изправения лъв пишело „Свобода или смърт“, а от двете страни „П“ и „О“ - Панагюрски окръг. Това знаме шие Райна. В другия проект на бял, зелен и червен фон български лъв е стъпкал турско знаме. Отгоре пак пишело „ Свобода или смърт“. Той е на Деян Белишки, но е отхвърлен от Бенковски.

Войводата решил знамето да се шие в къщата на Нейчови. Дал ключ от закътана стая, гергеф, конци и казал: „Докато шиеш знамето, стаята винаги да е заключена!“. Райна временно напуснала училището „по болест“ и отивала рано в къщата. Там я чакал Бенковски и двамата влизали в тайната стая. Шиенето на знамето продължило от края на март до 15 април. Двамата си говорели за бъдещата революция, свободното царство, за щастливото бъдеще при успех на въстанието. Малко преди знамето да бъде ушито, Бенковски решава да го пренесат в другия край на града, в къщата на Захари Койчев - там Райна ушила главата на лъва.

Освещаването на знамето става на втория ден от обявяване на Априлското въстание пред дома на Пенчо Хаджилуков, който панагюрци наричали „дворец“. Пред хилядното множество двама свещеници го ръсят със светена вода, Бенковски държи пламенна реч. Изведнъж множеството прави кордон и през него минава Райна Княгиня. Тук летописецът ни е оставил един разговор между панагюрските зяпачки:

- Ха мари, тя нали беше болна.
- Не ма, тя беше на лекуванье.

- Хич не е истина - добавила трета. - Тая патка е забъркала някоя каша. Я гледайте я, болна ли е? Тя е червена като пукел.

Райна се качва на трибуната, застава до Бенковски и казва: „Войводо, понеже аз сама уших знамето, то сама искам да го понеса и да бъда войник в редовете на войниците.“ После целува знамето, целува ръката на Бенковски и застава до него отляво. След като преминала изненадата, хиляди гърла ревват: „Да живее княз Бенковски, да живее княгиня Райна! Честито ви царство!“ Дават на Райна кон, тя препасва сабята и револвера и шествието се отправя към долната махала на града. Понеже Райна сама не може да носи знамето, до коня върви въстаник, който прикрепя дървената дръжка. Павел Бобеков, помощникът на Бенковски, не бил съгласен знамето да се носи от жена, но Бенковски се налага.

Панагюрското царство трае 10 дни. Райна Княгиня е арестувана от турците, но с намесата на чорбаджи Нестор е оставена в дома си. На 1 юни я откарват в пазарджишкия затвор. Турците я посрещат с възгласи: „Българската княгиня“. После е откарана в Пловдив. При разпита в конака веднага след въпросите - тя ли е ушила знамето и предвождала ли е въстаниците - я питат за отношенията й с Бенковски: „Истина ли е, че ти си била годена за Бенковски?“ и

„Обичал ли те е той?“, 

Райна отговаря, че никога не е била годявана, а на втория въпрос - че не знае, понеже е нямала разговор, а от неговите уста нищо подобно не е чувала.

После знаменоската се разболява и няколко дни е на границата между живота и смъртта. След като се свестява, един богат турчин я кара да приеме мохамеданството, за да я изведе оттам и после да се ожени за нея. От затвора я избавят Макгахан, журналистът Юджин Скайлър и руският княз Церетелев - част от комисията за турските зверства по време на Априлското въстание. Любопитен е и фактът, че пред американския кореспондент Макгахан тя описва твърде нежно Бенковски - „висок, красив мъж, с руси мустачки и сини очи, красноречив, с пламенно дар слово.“

След като е освободена от затвора, й предлагат да замине в Германия, Швейцария, Англия или Америка - където пожелае. Тя избира Русия. Предоставят и паспорт на чуждо име, тръгва за Цариград и оттам се озовава в Одеса, а после в Москва, където завършва акушерство. Връща се в Панагюрище през 1879 г., учителства две години в Търново и пък се прибира в Панагюрище. 

На 25 юни се жени за Васил Дипчев, участник във въстанието в Брацигово и кмет на Панагюрище. През 1897 г. семейството се мести в София, а на следващата година съпругът й почива. От него Райна има 5-има синове: Иван, Владимир, Георги, Асен и Петър. Петър се застрелва 12-годишен, като си играе с пистолет. Георги завършва Морското училище, а останалите й синове - Военното, и стават офицери. След 9 септември 1944 г. Владимир „изчезва безследно“, останалите са репресирани и дълго време прекарват по лагерите.

Райна Княгиня е основателка на Българския акушерски съюз. Живее на улица „Софроний Врачански“ 119 , а работи в кв. „Орландовци“, който от 1935 до 1938 г. е наречен на нейно име. Умира на 29 юли 1917 г.

Мнозина смятат, че „Извлечението към биографията на Райна Княгиня“ е писано от самата нея. Най-отдолу то носи подписа „Р“. Писано е през 1900 г. и е допълнено през 1904 г. По това време съпругът и вече е мъртъв и не бива да се пренебрегва фактът, че Райна Княгиня е искала да каже истината за ония дни и за отношенията си с Бенковски.

По време на въстанието Георги Бенковски прави своята Хвърковата чета, а след разбиването й заедно със Захари Стоянов, Стефо Далматинеца и отец Кирил тръгва към Румъния. Предадени са от дядо Вълю (Велю Стоилов - Мечката). При преминаване на моста на река Свинарица над Рибарица Бенковски е убит. Главата му е набучена на кол и показвана в Орхание (Ботевград) и София. Накрая е захвърлена на пътя за Княжево. Малко преди смъртта си в Тетевенския балкан Бенковски се открива пред Захари Стоянов, че истинското му име е Гаврил Груев Хлътев. Понеже това име никак не подхождало за войвода, той взел името на полския патриот Антон Бенковски, който по времето на заточението на Гаврил в Диарбекир му отстъпил паспорта си.

Статията е прочетена 418 пъти
Назад към брой 88Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017