Защо оставихме българския Стоунхендж да се руши? в брой 85

Защо оставихме българския Стоунхендж да се руши?
Категория: История

Древна обсерватория, открита от покойния археолог Георги Китов, е оставена на произвола. Китов смятал, че откритото от него е именно астрономическа обсерватория. Интересното е, че обектът е бил покрит от могила. Такива са правили траките, но комплексът край Старо Железаре е още по-древен, смятат историците. Съоръжения от този вид са били разпространени поне 5-10 века по-рано от класическия тракийски период. Съхранена сякаш от по-висши сили, обсерваторията не е пострадала от ерозия до момента на нейното откриване.Най-разпространената теория за характера на археологическата находка е, че това е кромлех – съоръжение изградено от големи каменни блокове, подредени в кръг. Такива в Европа са Стоунхендж в Англия и Карнак в Бретан, Франция. Запазени мегалитни съоръжения като това у нас има и в Белгия.

Това са паметници с огромно историческо значение, които в Западна Европа се радват на голям интерес и привличат хиляди туристи. Там обаче се влагат държавни средства за опазването им, обявени са за национално богатство и са повод за гордост. Картината у нас е съвсем различна. От 2009 г. насам обектът при „Чолакова могила“ в с. Старо Железаре е изоставен, каменните блокове са повалени и институциите не се интересуват от съдбата му.

Будни граждани и любители на историята са изпращали официално запитване до отговорните лица в община Хисаря.

През 2010 г. е изпратено писмо и до тогавашния министър на културата Вежди Рашидов. В отговор, той уверява, че Министерството на културата ще предприеме необходимите процедури за актуализиране статута на обекта по Закона за културното наследство и ще организира необходимите действия за опазването й. И до днес не са предприети такива. Едва сега, през 2014 г., в социалната мрежа се разпространяват снимки от мястото и вече над 2000 души са се обединили от каузата да събудят институциите от дълбокия им сън.

Под наслов Да спасим кромлеха в Старо Железаре , групата е амбицирана да информира обществото за случващото се в Пловдивско. Съдбата на археологическото ни богатство е взета присърце и в проекта „Балкански мегалити“, чиято цел е да състави пълен списък на мегалитните паметници у нас.

Статията е прочетена 314 пъти
Назад към брой 85Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017