Болестта като път и боледуване за здраве в брой 84

Болестта като път и боледуване за здраве
Категория: Сърцето, душата

Великденските пости – добър повод да се освободим от фалшивия апетит

Чистотата възстановява цялостния обмен и е в основата на живота

Болестта не е нещо, което съществува отделно от здравето, нито пък враждебна нему сила. Тя не е нещо отделно и от случващото се около нас, в нас, от социума, от политиката, от морала, от нашите идеали и мечти…А е много повече функция от всичките тези условия, предпоставки, които рефлектират върху нас.

От друга страна, много от нещата, които наричаме болести, в действителност, не са нищо друго, освен благотворни реакции на Природата /Висшия Разум/ в нас, предназначени да изхвърлят отровните вещества. По този начин те биват пренесени до „крематориума”, където изгарят и се изхвърлят чрез кръвта в артериите, вените, белите дробове и др., а после и оттам, ако  съдействаме на този процес. Затова не съществуват болести, а само болни хора. Болестите изобщо не са божии наказания, както смятат мнозина. Всичко случващо ни се е следствие от предишни наши действия или бездействия.Те само показват, че нещо в душите ни не е наред, дават ни сигнал, че трябва да намерим и отстраним тази нередност. Затова можем да ги приемем като наши приятели, които искат да насочат вниманието ни към нещо конкретно. Но биха искали да го направим без страх и без особена борба, а по-скоро с разбиране. Даже с радост биха се оттеглили, ако по-бързо схванем тяхното духовно послание.А едни посланици не могат да се отпъдят с външни средства, те обичат приятелските задушевни анализи и най-вече извършването на вътрешната промяна.

Затова понякога възникват спонтанни изцелявания, защото са резултат от променено мислене, стига болният да е разшифровал посланията на душата си. Когато изпълняваме предназначението си да творим добро и помагаме на другите също да го правят, телата ни нямат нужда да боледуват, за да ни подсещат какво трябва да правим и как да мислим. Като променя нашия статут, болестта променя и нашия поглед към живота и реалността около нас, т.е. заменя изопачените ни представи с по-земни и реални. 

Болестта е просто липса на здраве и резултат от опитите на Природата да се премахне анормалното състояние, да се възстанови нормалното. И затова не трябва да се стремим да я убием и изплашим, според източните лечебни практики, тъй като тя може да бъде и една защитна реакция, един лечебен ефект и опит на нашата жизнена сила за самосъхранение. Тя работи винаги, за да прибави живот към живота, здраве към здравето, затова често ни разболява, за да ни направи по-здрави, да ни освободи от някоя нечиста материя, допусната от нашето невежество. Човек в добро физическо състояние може да се справи с почти всяка болест само чрез своята жизнена сила, наричана Ци. Но ако тя е намаляла поради работа в лоши условия, трудно може да се възстанови. Въпреки това, обаче, тя се стреми да направи невъзможното дори, не се предава, а се приспособява към съответните условия, прави всичко по силите си и се бори да помага, независимо от нашата глупост и неблагодарност. Сражава се за нас докрай.

Но, от своя страна, и ние трябва да се стараем да осигурим на жизнената си сила да изпълнява своята роля съвсем свободно, без ограничения. Тогава тя ни гарантира пълно и съвършено здраве. Макар че в днешното цивилизационно време на противоестествен начин на живеене, тя е стигнала до предела, след който започва тоталното разрушение,  деградацията на личността и се затруднява да работи така, както би трябвало.  Като прибавим и това, че не се храним, не пием, не дишаме, не се обличаме правилно, нормално, никак не е чудно, че имаме само едно минимално здраве, оковано от физически и психически блокировки дотолкова, колкото само да вегетираме.

Сега, когато започнаха великденските пости, ни е нужно да си припомним скъпоценния дар на естествения глад, вместо да се оставяме на механичния навик да се храним 3-4 пъти и на придобития ни от този режим фалшив апетит. Ненапразно, опитът показва, че диспепсията, хранителното разстройство, изчезва след десетина дни минимално хранене.

Но освен физическите си тела, ние храним и нашите фини, субтилни тела. И там цялостното хранене е синхрон с енергийните потоци на Вселената. Но за да попаднем в тях и в тази първоначална чистота, която е основата на живота и която възстановява цялостния вселенски обмен, включващ храната, водата, въздуха, хората, всички създания, първо трябва да се пречистим физически и психически. Молитвата, медитацията, съзерцанието, екстазът, според йогисткото учение,  също са вид хранене, и то най-доброто, най-сублимното, чрез което се вкусва небесната храна – амброзията. Вече има десетки хиляди хора по света, които са преминали изключително на пранично, слънчево хранене.

А това че вече светът се отваря към духовния живот, че постепенно осъзнава мнимите ценности и илюзорните материални радости, е много радостно. Отваря се и към осъзнаването на смисъла на проявените болести, към разбирането, че те винаги са носители на информация, която, ако се разчете правилно, неминуемо води до цялостно оздравяване. Защото болестта е нещо много повече от погрешно функциониране на тялото. Тя не е враг, който трябва да се победи с всички средства и лекуването й не е борба, а разбиране. Много често болестта е и вина и само чрез нейното осъзнаване, изкупление с промяна и покаяние може да се преодолее, може да се стигне до еволюция.

Неслучайно, заедно с бума в здравните грижи, започна да намалява и продължителността на живота, особено в САЩ. Качеството на живота спадна драстично и заради изкуственото поддържане радостта  и сладостта на живота чрез медикаменти. Цивилизационното ни общество днес изразходва огромни средства за здравеопазване, за да продължи мъченията на хронично живеещите във вегетация хора. Много малко са и медиците, които сочат грешките на официалната медицина и я укоряват за влошеното здраве на болните, по думите на д-р Георгос Витулкас, и малцина от тях се съобразяват с това, че болестта е защитна линия, но „лекувана” дълго време с големи количества медикаменти, включва второто защитно ново с нови болести, които са много по-трудни за преодоляване. Така както сенната хрема често прераства в астма след дългата употреба на антихистамини.  Добре че „противникът” е толкова велик, че не се впечатлява особено от разните „мерки” в борбата срещу него, като таблетките, инжекциите и много други подобни неща.

Радващото е и това, че вече информационните окови се разкъсват с идването на многобройните потоци на светлината и любовта, че човекът се събужда от поставения му под упойка, карантина и информационно затъмнение живот. Все по-често осъзнава, че  е модел на огромната вселена и е в непрекъснат енергиен обмен с нея. Че може да бъде информационен канал, щит и творец на земното и космическото битие. Че с обучената си мисъл, която се запаметява от ДНК, може да постигне трансформации, за които традиционната медицина може само да си мечтае. В това отношение експериментите, свързани с ефекта плацебо в САЩ  показват удивителни резултати. Болни от паркинсон само чрез този метод  започват да рисуват, да танцуват, страдащи от хронични заболявания на опорно-двигателния апарат започват да се движат и работят така, сякаш не са боледували.

Душевните болки също имат своето предназначение. Техните чудни алхимични превъплъщения следват пътя на духовното познание. Извеждат за живот и на показ най-хубавото, заложено в човека, особено ако се носят с благодарност. Чрез тях се определя и силата на човешката душа. Колкото повече болка можеш да понесеш, толкова повече благословения получаваш, какъвто е примерът на светците, жертвали живота си в името на доброто.

Бог допуска страданието в човека, защото е заложил в него алхимическата му способност да побеждава материята с духа си, както и да  трансформира болката в развитие. Тази мъдрост, събирана векове наред от нетрадиционната медицина, е обобщена в следните думи на стареца Паисий от Света гора, още приживе почитан за светец: „Моето здравословно състояние е от голяма полза за моя духовен живот и аз не искам то да се променя. Христос е най-добрият ни лекар, Той вижда  здравното ни състояние и ако ни е от полза, би Го променил. Трябва напълно да му се доверим”.

Статията е прочетена 348 пъти
Назад към брой 84Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017