Мартеницата - древен духовен принцип, обединяващ закона на Любовта и закона на Мъдростта. а българският народ е свързващото звено между тях
Тази година закачихме мартениците си почти ритуално, символично и ако бяхме спазили точно обичая (понеже и щъркелите избързаха да дойдат), трябваше много скоро след това да ги свалим и закачим на цъфналите доста преди Баба Марта дървета. Този знак, както и всичко друго, си има своите две страни. Първо ни говори за бързо случващите се събития, които, когато са необмислени, могат да предизвикат и доста усложнения и беди. Така например, и при нас можеха да се допуснат нежелани и опасни конфликти, както в някои други държави.
Но пък, когато природата ни праща този знак на изпреварваща пролетна трансформация, повече ни говори за пробуждането на земната и на човешката Кундалини. За събуждането на душите ни, които са Божествени субстанции, чрез които се проявява Божествената Любов. Досега душите ни само напъпваха, но в идващата нова епоха вече се разтварят и разцъфтяват. Затова е по-логично да разчетем тазгодишния изпреварващ времето си цъфтеж като сигнал за настъпването на най-великия момент в космоса – „разцъфтяването” на човешките души. Защото в тях, като в свещена книга, Творецът е записал развитието на цялото битие, дал е изпълващия ги духовен копнеж още при сътворяването им и винаги е чакал тяхното събуждане. Най-вече чрез следването на онзи вътрешен Глас в нас, наречен Живо Слово, енергията на Мирозданието, която прониква във всеки атом и кара душите ни да растат, да се развиват, да се разширяват, да повдигат вибрациите си. Сега, преизпълнени с мощната им сила, масово ще чуваме този наш вътрешен глас, който ни нашепва ласкаво, че зората изгрява и трябва да се събудим. Макар че малцина са готови да го последват, защото и ограничаващите закони на материята са все още силни и властни. Предначертаното събуждане, обаче, вече е в ход и нищо не може да го спре, защото духовният прогрес на самоосъзнаването се ражда в храма на душите ни. Тръгваме по съвсем нови пътища, преразглеждаме много свои стари представи и понятия.
Осъзнаваме също, че мартеницата не е езически култ и че има своите корени още в древността. Че тя е един важен духовен принцип в духовното поле, както ни припомня д-р Захари Валоа. Той е тръгнал още от Адам-Кадмон (небесния Адам) и е даден на много малко народи, в това число и на нашия. Дори нещо повече - българският народ е свързващото звено между закона на Любовта и закона на Мъдростта и това се символизира чрез двата основни цвята в мартеницата – червеният на Любовта и белият на Божествената мъдрост. Чрез тяхното „усукване” двата закона се свързват, за да се стигне и до спасението, да се роди закона на чистотата, това е Св. Спас, казва д-р Валоа.
Човекът също е „мартеница”, казва той, двата енергийни потока в него (Ида и Пингала) се пресичат с централния канал (Сушумна) единствено в шеста чакра (Аджна), наричана третото, вътрешно око. В нея енергията на дуалността, на мъжкото и женското начало, на Слънцето и Луната, светлината и тъмнината, се сливат във всевиждащото око на мъдростта и се изкачват по централния канал Сушумна, към последната седма чакра, (Коронна), за да се превърнат в цялостно, прояснено съзнание, към истинския цъфтеж в Хилядолистника, към връзката на творението с неговия Творец.
Левият канал (Ида) е лунният канал, женската страна, подсъзнанието, носи чистото желание, съхранява миналото, стари болки, страхове, обусловености, емоции, чувства, отговаря на лявата симпатикова нервна система. А десният (Пингала) е слънчевият канал, мъжката страна, свръхсъзнанието, отговаря за бъдещето, физическата, умствената активност, творчеството, отговаря на дясната симпатикова нервна система. Докато централният канал (Сушумна), Средният път, изразява равновесието, настоящето, силата на еволюцията, отговаря на парасимпатиковата нервна система. Именно по Сушумна сега се издига Първичната енергия в нас, наричана Кундалини. Тя почива в основата на гръбнака, свита в спираловидна змийска форма, но когато се събуди, се издига през чакрите, за да се съедини над Короната, Хиладолистника, с Духа, с Чистото Съзнание. Това нейно преминаване през различните енергийни центрове (чакри) се сравнява с разцъфването на цветята по законите на природното развитие, затова древните мислители наричат чакрите „лотоси”.И макар да се намират във финото енергийно тяло, те се визуализират като лотоси с различни на брой венчелистчета във всяка чакра, които непрекъснато се увеличават, за да стигнат до хиляда в седма чакра. За да се стигне до най-върховния цъфтеж, в който душата се свързва с Духа.
Точно сега започваме да преживяваме по този начин Триадата, Светата Троица чрез Ида, Пингала и Сушумна, през която навлиза Кундалини, за да интегрира духовното, необятното, със земното и душевното. Тези три разширяващи се екстатично основни пътя на духовно събуждане ни отправят към едно пътуване навътре, в нашето разширяващо се вътрешно измерение и съзнание. Към един вътрешен цъфтеж, който предхожда излизането навън, външния цъфтеж. Едно отиване отвъд видимото и познатото. Навлизане в празнотата на покоя, тишината, блаженото, екстатично съзнание.
Най-известният символ на силата на това издигане е кадуцеят – в средата е искрящата колона(Сушумна) на излизащата от центъра на гръбначния стълб Първична енергия, която е заобиколена от увиващи се спирално около нея камшици от екстатична енергия (Ида и Пингала), изобразявани като две змии. На определени места по гръбнака, тези енергии се събират във водовъртежите на техния екстатичен танц (т.н. чакри). Сушумна, Ида и Пингала са нещо като енергийни кабели, които свързват чакрите. И когато нервите се събудят, чакрите също се събуждат, започва тяхното прочистване и разблокиране, най-вече чрез медитация и някои други йога-техники. Колкото и да са разнообразни, обаче, тези различни начини, всички пътища водят у Дома, при Първоизточника. Напълно събудената нервна система се разширява в лъчист екстаз и стига далеч отвъд границите на физическото поле.
Друг знак, който ни бе даден свише, бе съвпадението на националния ни празник 3 март миналата година с Тодоровден, а тази година бе предшестван от Прошки. Така недвусмислено ни беше напомнено, че свободата ни е дар от Бога (Тео-дор), но тя става фактическа, реална, когато е преживяна чрез освобождаващата душата ни прошка.Че ставаш истински свободен, когато си простил и си простен от ближния си, от т.н. друговерец и „другородец”. Когато, обаче, законът за Любовта се замени с националистическия закон, се стига до много изкривявания, конфликти, нарушаване на хармонията, както стана и става напоследък в доста страни. Но напразно пролятата кръв не се чисти с кръв и оръжие, кармата се унищожава само с прошка, според духовния закон. Порядъкът се гради само с духовни средства, с любов, а не с озлобление, гняв и нетърпимост. В основата на прошката е да осъзнаеш греха, грешките, да бръкнеш в техните корени. Да се разбере, че в основата на греха е липсата на любов. А това се постига и с помощта на ума, на разсъдъка, с разбирането защо си наказан и как можеш да пукнеш цирея на греха, да излекуваш раните с любов, а не само да констатираш факта на съгрешаването.Иначе и в свободата можеш да си останеш роб, както и в робството да бъдеш свободен, стига душата ти да е освободена чрез прошката.
Така че рано напъпилите и разцъфтели тази година дървета, вече накичени с древните символи на съединената човешка и Божествена любов, както и с най-ценните духовни плодове на прошката, могат да ни вещаят само добри резултати, стига да вярваме в това и да съсредоточим вниманието си върху този позитивен план на нашето битие.