Вещерка на Богинята-Майка вещае:
Защо са чувствата, ако не можеш да ги усетиш? Защо ти е да ги усетиш, ако не можеш да ги оплодиш и предадеш на Всичкото, от където са дошли?
Защо ти е ритуалът, ако не си Вещерка и не можеш да се потопиш в него? Да се изгубиш и да добиеш сила от създалия Всичкото, за да я излееш в бъдното...
За този ден, само за този ден бях Вещерка. Освободих пространството и времето от ежедневие, бях Вещерка. Усетих се готова за свещенодействие...
Всяка стъпка, всяка трева, всяка птица, всичко бе ритуал. И ритуалът бе във всичко.
Окъпах изпърво погледа си в красотата на неръкотворната природа. Издигнах го в лазурното небе, да си вземе синева и полет от крилото на сокол и орел. Поклоних се на стихията „Ефир” и измолих нейната виталност.
Изобилна вода се стичаше от храма. Надолу по склона като ручей. Сякаш от небето придошла. От ромона й взех сила за хваленията ми.Отпих от нея едва след ритуалното измиване. Измолих сила от стихията Вода. Поклоних й се и благодарих.
Огъня помолих за искра, да запали свещ и да бъде Светлина в Храма. Да бъде Топлина за Всемирната душа.Измолих силата и на Огнената стихия. Поклоних й се и благодарих.
Със силата на всичките стихии сторих си Венец-Тиара. Облякох тялото си в дреха от води, цветя, лъчи и голота. Дрехата на Вещерката. Вече нова, не-жена, не-човек , а Светлина… Тогава пристъпих в храма и дарих плод, хляб, вино и вода. И Светлина... Поднесох себе си и се изгубих. За да се намеря. Да се родя от Утробата за Бъдното на Светлината!
И изпях песента на Родопа планина „Бела съм бела, юначе”. Храмът я превърна в музика от вибрации - тези на Ватан- бащата на всички езици. Езикът на Боговете. А той вещаеше чрез мен:
Огън, ъздух, земя, вода и ефир - всички в едно.
Хора ,животни, растения и минерали- всичко е едно.
А аз съм Вещерката на Цялото - на Майката, Бащата и Сина! Надарена, отдадена, даряваща...
С пълна, зряла, слята с цялото душа. Изпълнена с мир, доверие, обич…
Разливаща, вибрираща и в най- малкото, и в най-голямото.Изпълваща пространството със сила за плод!
Тази, която се ражда от и в Благодат. И която изрича с моите уста: „Да бъде!”