Вселената се отваря за безусловната любов и за съвсем ново и непознато битие в брой 83

Вселената се отваря за безусловната любов и за съвсем ново и непознато битие
Категория: Сърцето, душата

Датата 19 февруари е подстъп към съвсем нов път

А пещерите-утроби олицетворяват преминаването на Слънцето и Земята през тъмния процеп-отвор на Галактическия център, наричан още Сърцето на Богинята-Майка

 

      Както е знайно, в резултат на космичните въздействия цялата Земя и населяващото я човечество периодично изпитват глобална промяна, защото всичко в Космоса е взаимосвързано и в непрекъснато обновление. Тези тотални промени са свързани с принципите на космологията, които се базират върху прецесията на равноденствията и циклите на трансформация, свързани с нея. Прецесията на равноденствията е колебание на земната ос, а един неин пълен оборот се извършва за около 26000 г./25920/. Тя описва кръг и минава през всички небесни съзвездия, т.е. сочи ново съзвездие през около 2 160 г.

   Преди 26 000 г., когато сме били точно в същата позиция на прецесията на равноденствията, в която сме сега, земната ос също рязко се е изместила, станала е промяна на полюсите и на земната ос спрямо повърхността на Земята. Но доста преди тази физическа смяна на полюсите, магнитното поле на Земята също се променя и сменя полюсите си. Затова именно днес се наблюдава най-нестабилното магнитно поле на Земята от 13 000 г. насам.. Това се отрази най-вече на миграционните пътища на птиците и някои други животни, които започнаха да се губят и умират. За самолетите също стана опасно да се приземяват на автопилот, защото има много отклонения от реалната посока север.

   На 21.12.2012 г. земната ос достигна началото на съзвездие Водолей и за пръв път от близо 13 000 г. се насочи към центъра на нашата Галактика, вместо да се отдалечава от нея. През следващите 2160 г. тя ще премине през съзвездието Водолей и това ще въздейства върху цялото ни съществуване. Със завършването прецесията на равноденствията в посочения период, ще започне новият цикъл от 13 000 години. Дотогава старият цикъл и старите мъжки нагласи за контрол върху човешкия живот ще бъдат отстранени.

   И макар и да сме само в началото на този период, ние имаме привилегията да живеем в най-интересните и на-важни за историята на човечеството няколко години от ставащите сега грандиозни енергийни  трансформации, през които Вселената ще се отвори към нас по уникален начин за безусловната любов и за съвсем ново и непознато битие. През новия цикъл ще се отворят портите за общуване с всички живи същества във Вселената.

   Но както казва един много древен афоризъм, преди да изгрее зората, ще се стъмни хубавичко. Утешителното е това, че животът и смъртта са части от един и същ цикъл. Осъзнавайки това, по-малко ще ни боли от случващите се сега наводнения, земетресения, урагани, вулканични дейности и др., чрез които земята и природата се хигиенизират.      

 Поетесите Лияна Фероли и Маряна Джинджева извършват  на 19.ІІ.винолеене пред утробния олтарДатата 19 февруари е тясно свързана с този започващ съвсем нов път на познание, на отношение към живота, защото за нея е характерно равновесието между петте елемента, стихии /земя, въздух, огън, вода, етер/. Като етерът е чистата Божествена енергия на Любовта, която трансформира материалното в духовно. Затова денят винаги се е свързвал с истинския мир, с енергийния баланс, с безусловната любов, с много благодат, красота, свръхеволюция.

    Неслучайно на този ден слънчевите лъчи огряват и четирите статуи на Птах, Ра-Хоракти, Рамзес II и Амон-Ра, намиращи се във вътрешността на храма в Абу Симбел /Египет/. Този феномен се наблюдава и на 21 октомври. В този ден квантовата енергийна матрица определи и отиването У-мира на нашия национален герой Васил Левски, чиято жертва в името на Любовта, Истината и Мъдростта, изигра ролята на запалка за Свещения Огън. По един забележителен ден става и слънчевото „оплождане” в нашата Пещера-утроба край село Ненково, Кърджалийско.Неслучайно на този ден маите правят ритуални церемонии с 13-те кристални черепи за отварянето на Портика към новия цикъл. Тъй като кристалите са носители на генетичното родство на човечеството, техните обединени вибрации  повдигнат духовното ниво на неговите представители, хармонизират ги с природата като цяло.

   След 2012 г. този символен акт на преминаване през Прохода-Преход в квантовото лоно на Богинята-Майка, обаче, придобива още по-голяма значимост. Защото от 21.12.2012 г. изгря т.н от маите Пето слънце, което дава началото на Петия свят. Този период, оприличаван със земното новолуние, ще продължи до 2020 г. През него ще  протичат много важни процеси на преминаване на Слънцето и Земята през тъмния процеп-отвор на Галактическия център, наричан още Сърцето на Богинята-Майка.  Той може да се оприличи с мрака на у-тробата /у тръбата/, който е входът, порталът към Единното Христово съзнание. Затова в древността така много са почитани светилищата-утроби, а сега придобиват отново голяма значимост и се откриват все повече нови такива.

   Сега, в зората на новата епоха, с управляващ елемент етер, смятан за петия елемент, който синтезира останалите четири /земя, въздух, огън и вода/, имаме рядката възможност отново да възстановим връзката си с тази мрежа на обединението, наричана още Енергийна Христова решетка. Неслучайно и тя, като нашата душа, има структурата на дванадесетстранния додекаедър, който също се символизира от елемента етер.Питагорейците вярвали, че чрез постоянното движение и взаимодействие  на различните за 5-те елемента геометрични форми /Платонови тела/, е станало образуването на галактиките и веселените, както и на живота.

    Минавайки и изравнявайки се с Тъмния процеп-портал /Черната пътека/ на Млечния път, Слънцето ни предоставя уникалната възможност да изминем вътрешно целия този път и да изживеем целия си потенциал, който сме събирали 26 000 години. От край време това пътуване на духовната трансформация  и на достъп до многоизмерните селения на нашето универсално съзнание е било извършвано от магове, шамани, пророци, светци. И то най-вече по пътя на хармоничните чувства, като възторг, радост, въодушевление и единение с Първичната реалност.

   Сега в края на Четвъртия свят, с намаляването на нашата светлина, се чувстваме привлечени от Утробния мрак на Майката, синоним на огнения казан на квантовото пространство, на океана от безкрайни възможности. Като в топлата прегръдка на тъмнината преди новолуние. Затова и слънчевите затъмнения винаги стават във фазите на новолуние. Но пък единствено в този ласкав мрак, подтикващ към обединение, може да се отпие от напитката на безсмъртието - амрита. В него се чува общия език на душите, както и мислите, и чувствата на чистите сърца.

   Да преминаваме през този цикъл на разграждане не е страшно, защото в него сякаш цари Съвършен Покой, според Кабала, и там Силата е  напълно статична. Нещо като да си в окото на бурята.

   Мястото-източник на живота /Галактичиския цантър/, към който сега се насочваме, е наричан с най-различни имена – небеса, нищото, поле на нулевата точка, празнота, фазово пространство, което се състои от вибриращите полета на вероятностите. В това нелокално поле на Богинята-Майка, на квантите, е достъпно както миналото, така и бъдещето, защото в него няма материя, а само чисто съзнание. Но щом като неговата вълна бъде подложена на наблюдение, тя се разпада, според квантовата физика, материализира се в частици реалност. Това са просто различни гледни точки към една холографска реалност, която не е независеща от нас, а е това, което правим ние. И се материализира само чрез промяна на фокуса на възприятие или ъгъла на наблюдение. Така че ние случваме нещата, а не те нас.

   И сега настъпва времето да изпитаме тази възможност в цялата й сила. Защото сега нашето човешко „аз” преминава на по-високо ниво и  се събужда за духовната независимост на Душата, която е главният атрибут на нашия нов „Аз”. И то най-вече чрез свободата ни от илюзиите, тези които ни представят такива, каквито не сме. Но правилният избор е просто да се оставиш да те избере Истината и Доброто, както и да различиш другата страна чрез изпитванията на сърцето. Да можеш да откриеш  в себе си добрата страна и да я слееш със своята деятелност. Кабала нарича този процес Глагола „съм”, обърнат към себе си. Това е сливането на физическия и енергетичния аспект на нашия „Аз”.

   Преди много време пак сме стигали до Сърцето на Майката, затова клетките ни, душите ни имат спомен за това. Но, за да подпомогнем този процес пак да се случи с лекота, можем да предприемем физическо и аурично пречистване, което е тясно свързано с етиката, естетиката, морала. В противен случай това изчистване се задейства чрез процеса на жертвите, които се материализират чрез бедствия, земетръси, пожари, наводнения… А когато осъзнаем, че ние сме ги предизвикали с цел изчистване и не се гневим срещу тях, ги приемаме като нещо закономерно, защото отричането им само ги задълбочава.

   Но осъзнаването на това, че единственото, което остава след нас е само любовта, най-много ни помага да изминем пътя пред нас. Като позволим на Свещен Огън на Любовта да „гори” в сърцата, в мислите, чувствата, действията ни, в цялото пространство около и вътре в нас.

Статията е прочетена 1599 пъти
Назад към брой 83Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017