Денят на равновесието на петте природни стихии - 19.ІІ. На отворения Портик. Избран и от Левски да отиде у-мира.Целият склон-подстъп към Пещерата-утроба в този ден ликува и грее от свещичките на жълтите минзухари. Разнася се най-трайният и дъхав аромат на свещения плод – този на светлината-живот.
Майката-Земя поема крачките ни задъхано, за да ги отведе до своя олтар.
Песента на събудилите се за красотата птици и на ручеите търси своята сестра в сърцата ни. Слънчевите лъчи и нежния пролетен вече бриз ни завиват в „пелената” на тоталното обгръщане, обединение и проникване.
И всеочистването от дребни житейски съмнения, страхове, терзания и преходни постижения.Само обединената енергия на 5-те стихии може да те изстреля толкова дълбоко в първоосновата на всичко съществуващо. С помощта на Богинята-майка. А в този ден, когато нейната святост се богосъчетава със светлината, тя е особено благосклонна. Така и ние сме сигурни, че ще ни допусне до най-съкровеното си лоно, до създаденото от нея Битие.
Утробата става тръба към собствените ни дълбини. Непрекъснато се разширява. Бременее. Като всичките, оставени от прадедите ни женски фигурки със заоблени форми, сякаш повторили хълмовете наоколо.
Това е да се родиш от себе си наново. Да изхвърчиш от пещерата на страха си. И да станеш свидетел на Вечността.
Майката е стълбата към нея. А слънчевата огнена струя слиза до нейното лоно да я оплоди и въздигне до нея самата. Да празнуват своята „алхимическа сватба” – огън, въздух, вятър, земя и ефир в едно.
А ние родените изново, свидетели и на вселенското раждане, прекрачваме благоговейно във вечния храм. Потапяме се в извора на мощта, в абсолютния първозададен ритъм на първичното вътрешно единство с Целостта. Изпитваме възможно най-голямата радост от откриването на божествения източник в нас. От това, че сме храмове на Бога. И че ставаме отворени, всеобхватни, безгранични, като Него. Просторът е в нас и ние в него.Ликуване.Екстаз.Светло девство, обгърнато от благодат и непритежаемост.
И точно тази наша Светая светих отваря вратите ни към Светлината.
Към Свръхсъщността, стаена милостиво във всеки един кълн, във всеки един атом. Обещаваща изобилие от цветове, плодове, аромати…