С обич и дръзновение ( в памет на Христо Карагьозов ) в брой 83

С обич и дръзновение ( в памет на Христо Карагьозов )
Категория: Сърцето, душата

Бих се радвал от сърце, ако тази книга спомогне, макар и мъничко, за по-нататъшното популяризиране и осмисляне на родолюбивите и хуманни ДИМКОВИ идеи и дела, на безкористните му духовни и физически “билки” за здраве сред хората; ако тя (книгата) улесни в някаква степен младите българи да осъзнаят обективната истина, че щом в нашето Отечество е имало такива БУДИТЕЛИ като Димков през метежния ХХ век, значи ще ги има и през този, и през следващите векове - следователно ще я има и БЪЛГАРИЯ.

Книгата ми се появи най-сетне на бял свят. Вече е реалия. Радостни сме - аз, моите роднини, приятели и колеги. Бих желал в началото да дам отговор на средищния въпрос: КОЕ ме подтикна да се заловя да пиша тази книга?

Подтикна ме, стимулира ме успехът на нашия сборник “Петър Димков - Родолюбецът, Лечителят, Мислителят” (ИК “Новата цивилизация”, София, 2009 г.), интересът на мнозина към него, към великите идеи и дела на Лечителя, които бавно, но сигурно, с хъс ние от Националния граждански инициативен комитет (НГИК) “Петър Димков” разпространяваме, популяризираме и внедряваме в София и страната вече над 8 години. Въпреки трудностите...

Подтикна ме още примерът на редица приятели и колеги от духовната сфера, които издадоха в същата издателска къща хубави, съдържателни книги: Виктор Медиков, Николай Кафтанджиев (второ, допълнено изд. на “Петър Димков - добре познатият... непознат”, С.; 2007), Ефим Кушнер, Никола Гигов, Мариана Праматарова, Тодор Ялъмов, Атанас Панчев, Константин Златев и др. Повечето от тях включиха в книгите си свои статии, лекции, материали, публикувани през годините в ежеседмичника “Родово имение”. Аз реших да последвам техния пример, като добавих в Първа част и някои други мои неща, написани преди стартирането на този вестник (2005 г.) - тоест от началото на тъй наречения “Преход” в България (1989 г.), чийто край не се вижда... Читателят ще разбере защо съм сторил това. Пък и заглавието (“Усилни години”), особено великолепното стихче на Недялко Йорданов дават достатъчно духовно “гориво” за размисъл...

* * *

Подтикнаха ме към писане, драги читателю, още две обстоятелства:

- първото, искреното ми желание да споделя някои по-важни моменти от моето житие-битие; от ранните ми детски години до заминаването в Москва като аспирант (докторант) по Философия. А това ИМА ВРЪЗКА с дейността ми по делата Димкови през последните 16 години (започвайки с цитираната горе книга на Н. Кафтанджиев, на която съм отговорен редактор). Читателят, сигурен съм, ще “улови” тази причинна връзка и зависимост. Пък и годинките ми се понатрупаха, вече съм във “възрастта на гроздобера”, а може би и след него?.. Ами ако се окаже, че това е последната ми книга? Защо да не споделя тогава - особено с младите - някои сполуки и несполуки, радости и неволи, “утъпкали” моя жизнен път?

Подобни мисли и вълнения терзаеха душата и съзнанието ми през последните години, мира не ми даваха. Сега ми е по-леко - написах това, което напираше отвътре. Ето така се “роди” глава Първа “ЛИЧНО...” на втората част.

Другото обстоятелство - в последния раздел на сборника “Петър Димков - Родолюбецът, Лечителят, Мислителят” (2009 г.) КЛЮЧОВО място заемат: а) ценни автентични и малко известни документи за военната кариера и родолюбивата дейност на полковник Димков; б) историята на Националния комитет “Петър Димков” и неговата дейност - статия, написана от мен. Но в тази статия нещата датират до първи октомври 2007 г., а от тогава до 2011 г. вкл. Комитетът и неговите подразделения (граждански инициативни комитети и клубове - ГИК) в страната свършиха немалко полезна работа. Защо тя да не бъде документирана? Именно това и направих, продължавайки въпросната статия и Описа на свършеното от НГИК за личността и делата Димкови. Направих го със съдействието на моите колеги, най-вече на: Катя Попова (какъв прекрасен организатор, педагог и психолог е тази жена! И каква сила на духа и светла вяра обладава тя!), Тодор Ялъмов, Диана Василева, Донка Драмска, Антония Николова, Веселин Евгениев, Христина Бързанова. Всичко това влиза във Втора глава “...И ОБЩЕСТВЕНО” на втората част, подплатено с важни документи и богат снимков материал, в т. ч. и от 125-годишния Юбилей на Лечителя.

* * *

Задават ми въпроса: защо заглавието на книгата е: “С ОБИЧ И ДРЪЗНОВЕНИЕ”? Ами, защото през цялото ми битие се старая да върша работата си с обич и мерак, най-вече - с обич и отговорност към хората. И те, повечето от тях, също ми отвръщат с обич и уважение. А това ме окриля, утроява моите сили и енергия. Колкото до втората частица на заглавието “ДРЪЗНОВЕНИЕ”, тук ще си позволя да перефразирам Марк Аврелий, големият древен мислител, философ и държавник: “Да вършим всяка добра работа всеотдайно, все едно че е последната в живота ни...”

* * *

Сигурно вече сте забелязали, че в уводните бележки аз съзнателно отбягвам да нижа “дълбокомъдри” съждения и умозаключения за Новата парадигма пред Земната цивилизация, за Квантовия преход и т. н. - това е сторено в самата книга достатъчно...

 * * *

Надявам се,  читателите, моите колеги и приятели да ми простят пропуските, повторенията или някои евентуални неточности в съдържанието; ако има такива - допуснал съм ги без умисъл.

 

август, 2011 г

Статията е прочетена 341 пъти
Назад към брой 83Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017