ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ - продукт от идеите наевросоциализма и съществуването на наддържавни институции?! в брой 82

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ - продукт от идеите наевросоциализма и съществуването на наддържавни институции?!
Категория: Сърцето, душата

Европейския съюз е създаден на базата на идеите на марксизма (евросоциализма) и съществуването на над държавни институции.  Тристранната комисия, основана от Дейвид Рокфелер през 1972 , още в началото на 90-те излезе с нов план за преустройство на Европа. Той бе обявен от Фреди Хайнекен(президент на пивоварната компания Хайнекен): създаване в Европа на десетки нови държави, всяка от които може да бъде с население от 5-10 млн. души. Тази карта показва как тогава би могло да изглежда.

Хайнекен основава предложението си на факта, че мононационалните държави са по-ефективни. Той посочва и работата на американския историк Леополд Кора (марксист по убеждение), че в началото малките американски щати са една от основните причини за просперитета на САЩ (според теорията му, федералните органи по-лесно управляват малки субекти).

Сега в Европа, идеята на вече покойния Heineken се счита за маргинална, но по същия начин в края на 20-те години за маргинална се счита и идеята на Тойнби за създаването на Европейския съюз.

 

Oсновите на бъдещия Европейски съюз са положени през 20-те и 30-те години на миналия век в британската научна група “Чатъм хаус”, ръководена от известния историк Арнолд Тойнби. Те се основават на марксизма, подоходния данък и премахването на суверенитета на държавите в Европа. През 90-те години на ХХ век, в средите на Рокфелер, се появява идеята за раздробяване на сегашните страни, влизащи в ЕС.

В книгата на британски историк Николас Хагер “Синдикат. История на Световното правителство“ се описва как е възникнала идеята за европейска интеграция.

През 1919 г. англичанинът Лайонел Къртис, секретар на лорд Милнър, разработва за една от аналитичните организации на Ротшилд (Кръгла маса)  система,  която създава базата на Кралския институт за международни отношения. Понякога ги наричат “изследователска група Чатъм Хаус” или просто “Чатъм Хаус”. Първият лидер на тази организация става световно известен историк – Арнолд Тойнби. През същата година в САЩ е създаден Институтът по международни отношения с директор Хаус – полковник и съветник на  президента Уилсън. Хаус също е марксист.

“Той мечтаеше за изграждане на социализма, така както го е описал Маркс с едно световно правителство и с данък върху доходите”, – пише Хагер.

В Лондон, първата задача, поставена на Чатъм Хаус, е превръщането на Британскате империя в световна, тинк танковете бързо се отказват от този проект и стартират нов – този за Обединена Европа. Причината за това са събития­та в Източна Европа.

През 1926 г. Сталин публично заявява: “Ние трябва да създадем Федерални щати на Европа, в които биха могли да влязат Съветският съюз и Великобритания. В момента, в който Англия бъде погълната, Съветският съюз ще се превърне във водеща сила.”

В същото време Рокфелер започва да финансира индустриализацията на СССР и индиректно да подкрепя националсоциалистите в Германия. Целта е в идеалния случай, създаването на немско-руска конфедерация с обща идеология (марксистка), която след това да погълне периферията си от малки независими държави в Източна Европа.

Тойнби пътува в САЩ, където има среща с Таскер Блис (началник на Генералния щаб на Американската армия след Първата световна война), Джон Фостър Дълес и неговия брат Алън Дълес. В края на 1920 г. Арнолд Тойнби и Джон Фостър Дълес формулират целта: националните държави в Европа трябва да умрат. Целта им e обща, но те се разминават в мотивите си – Дълес, който е републиканец, счита, че изчезването на националните държави на континента ще доведе до стабилен мир, докато Тойнби, който е марксист, отрича съществуването на национални държави по идеологически причини.

В Чатъм Хаус Тойнби изиграе водеща роля до 1955 г. (освен това, той е професор в Лондонското училище по икономика). В този период той пише 12-томното  “Изследване на историята”, което му  донася световна слава. Свое­то влияние той използва за пропагандиране на идеята за унищожаване на националната държава и заменянето й с големи междудържавни блокове. Тойнби смята, че Европа губи влиянието си върху Китай и Южна Африка и трябва да се фокусира върху континентална Европа, а далечните територии в света да бъдат оставени под контрола на САЩ. До средата на 30-те години тези идеи успяват да заразят цялото британско управление. Например, Клемънт Атли, лидер на британската Лейбъристка партия, на конгрес през 1934 г. заявява: “Ние съзнателно поставяме лоялността към световния ред по-високо от лоялността към собствената си страна.”

В екипа на Тойнби, който работи върху теоретичните основи на бъдещия ЕС, влизат и британските марксисти Р. Х. Тауни и Уилям Темпл (който по-късно става архиепископ на Кентърбъри). Двамата работят върху създаването на федерални и регионални организации и обединението на 25 суверенни държави в Европа. Друг играч в отбора на Тойнби е икуменистът Вистер Хоофт, генерален секретар на Световния съвет на църквите.

Всъщност Втората световна война е крайният етап в борбата между две идеи, при което основната цел на всяка страна е една и съща: Обединена Европа. В крайна сметка печели планът на Арнолд Тойнби и Дълес.

Статията е прочетена 322 пъти
Назад към брой 82Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017