Психологическа характеристика на домашния насилник:
Зад насилието, упражнявано от домашен насилник обикновено са скрити егоистични цели, липса на емпатия /съчувствие/, безотговорност, отчуждение, зависимости, неуважение, омраза, ревност, алчност, завист, агресия, гняв, страх и други, доминиращи в начина на мислене.
- Активно насилие – обикновено с този термин се квалифицира употребата на физическа сила.
- Пасивно насилие – най-често психическо и емоционално насилие, което се описва като много по-коварно от физическото насилие и често провокира, подхранва и генерира гняв у жертвата.При този вид насилие се използват обиди, заплашвания, потъпкване на права, чест и достойнство, поставяне на етикети и диагнози, критикуване, сравнения и присъди.Модерните форми на психическо и емоционално насилие, практикувани от домашни насилници са: кибертормоз, хейтърство, зависимости.Причините за гнева обикновено се търсят в собствения характер и начин на мислене.
Водещи световни специалисти са разработили показатели за тестова оценка на домашните насилници.Ще ги разпознаете по грандиозното чувство за собствената си значимост, липса на автоцензура, патологичен лъжец, коравосърдечен и жесток без контрол на поведението, хитър и манипулативен, не понася скука, паразитира, няма чувство за вина, безотговорен, импулсивен, с безразборни сексуални връзки, с няколко развода зад гърба си, лесно изпада в състояние на афект, страда от зависимости – алкохол, секс, наркомании, агресивен е, с маниакални и/или психиатрични проблеми, с проблеми в детството, с условна или ефективна присъда.
Част от тези показатели са включени и в теста за оценка на психопати.
Робърт Ъруин /психолог/ споделя, че „в незнанието се коренят много от причините за извършването на опасни действия” и групира причините по следния начин:
- Незнание за поведението на хората и последиците от това поведение.
- Незнание и/или липса на алтернативно поведение.
- Незнание, свързано с убежденията.
- Налудничави мисли и идеи.
Няколко признака, по които ще разпознаете насилника:
- Умее да очарова жертвата, заблуждава я, манипулира я.
- Цели да изолира жертвата – принуждава я да напусне работа, не е доволен от колегите й, приятелите й, семейството и роднините й, иска от нея да се преместят да живеят на друго място – обикновено затънтено село или вила, далеч от близките , за да я контролира и малтретира безпроблемно.
- Попадате във физически, икономически и психически капан.
- Изпитвате страхове от поведението му, гняв, съжаление.
- Осъществява физическо и психическо насилие.
Психологическа характеристика на жертвата:
Начинът на мислене лишава много от жертвите на домашно насилие да осъзнаят, че всъщност става въпрос за противоправни действия. Противопоставянето на жертвите се изразява с гняв, отчаяние, нервност, тревожност, страдание и така обективирани отговарят на термина „депресия”. Хората изпадат в депресия, когато не получават това, което искат, защото никой не ги е научил как да си го поискат. Депресията е най-честата „награда” за жертвите на домашно насилие, затова, че са били „търпеливи” и „добри” с насилника. Обаче: „Преди да си поставите диагноза за депресия и ниска самооценка, се убедете, че не сте заобиколени от кръгли идиоти.” /Зигмунд Фройд/
Жертвите на домашно насилие се оплакват от страхови неврози, паникатаки – прилошаване, сърцебиене, изтръпване на части от тялото, мускулни спазми, учестено дишане, „мравучкане”, а преживелите психическо насилие често остават травмирани за цял живот и се нуждаят от подкрепа и сигурна възстановителна среда. Страхът и срамът са ежедневните им спътници.”Единственото нещо, от което трябва да се страхуваме е самият страх.” /Франклин Рузвелт/ Като най-тежката форма на психическо насилие специалистите сочат „емоционалното изнудване” – жертвата е заплашвана, че ще бъде убита, ако не се подчинява, че ще бъде наранена, ако не изпълнява условията на насилника, че ще пострадат децата й, близките й роднини, животни и вещи, които обича, че ако напусне насилника той ще се самоубие – с тези подходи насилникът всява страх у жертвата, контролира я, манипулира я чрез вината и я държи в състояние на зависимост и подчинение.
В Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени са включени всички видове насилие: физическо, психическо, сексуално, икономическо, брак по принуда, тормоз, насилствен аборт, обрязване и др.
Отбелязва се, че „насилието върху жените се корени дълбоко в липсата на равенство между половете и продължава, благодарение на патриархалната култура и пренебрежението”.От 06.06.2013г. е приета нова законова разпоредба за по-добра защита на жертвите на домашно насилие в Европейския съюз, според която жертвите на домашно насилие се третират с уважение и полиция, прокуратура и съд трябва да са специално обучени как да се отнасят с тях по подходящ начин, съществува подкрепа на жертвите във всяка държава членка на ЕС, оказва им се помощ и защита във всяка държава членка, където пребивават и др.
„Уважението към жената е мерило за прогреса на нацията и социалния живот.”/Виктор Юго/
Асертивността е способността на човека да отстоява своите права.Тя е алтернатива на агресивното, пасивното и манипулативното в живота и гарантира, че ще запазим своето достойнство.Асертивността е форма на поведение, при която демонстрирате своето самоуважение и уважение към другите.
Етичен кодекс на асертивната личност:
- вие имате право да се отнасят с вас с уважение
- да изразявате своите чувства и мнения
- да изисквате отговор
- да бъдете изслушани и да не се съгласявате
- да имате други потребности от тези на другите хора
- да казвате „не”
- да бъдете критични към другите
- да знаете, когато другите ви критикуват и да имате възможност да отговорите
- да не зависите от одобрението на другите
- да искате повече информация
- да се съпротивлявате на дискриминационни нагласи и поведение
- да имате собствена лична сфера.
Начин на проявление на асертивността: чрез говорене за себе си, как се чувстваме, какво искаме, като директно заявяваме искането си, защото: „Който е снизходителен към лошите, вреди на добрите” /Сир/, а премълчаваното домашно насилие е „престъпно мълчание”.
Още по темата за домашното насилие можете да прочетете в книгата на адв. Мариана Праматарова - "Домашното насилие". Можете да я намерите в нашата онлайн книжарница.