(Продължение от бр.77 - 2013 г.)
Когато керванът от бургаски автобуси прекоси центъра на малкия провинциален град и се устреми на запад, между шпалира от орехови дървета, над високата борова гора отсреща августовското слънце изпращаше своите последни отблясъци, за да го посрещне.Емблематичната за Сунгурларе местност, види се, е била известна на местното население още от римско време.Доказателство затова е древния римски водопровод,който още личи зад днешната чешма. Тя е в същност каптирания извор, който блика там от хилядолетия. Водата му притежава специфичен дъх на сяроводород и затова не всички посетители на местността я харесват.
Няма обаче местен жител,който да не е закърмен с нея.Встрани от чешмата и в момента съществува двуетажна постройка от края на тридесетте години на миналия век.Като замисъл тя е била създадена за пионерско летовище и оттогава насам е сменила многократно своето предназначение.В момента сградата обслужва пенсионери от селата наоколо.Възрастните хора идват денем със специален транспорт,общуват помежду си, играят карти или шах и привечер отново се прибират у дома ,а някои от тях си носят от изворната вода.
Отново на гърба на емблематичната чешма личат все още стълбичките на някогашния летен ресторант, в който до късно вечерта свиреше инструментален оркестър, разнасяха се аромати на скара, различни салати и напитки.
Боровата гора наоколо е посадена в началото на четиридесетте години на миналия век от местни ученици,които са се грижили за нея, докато борчетата са били съвсем крехки. Иначе естествената гора е толкова характерната за ниските источни склонове на Стара планина-смесица от мише,леска,дрян и ниски дъбове.
Общо пет селищни могили правят впечатление, че трасират пътя от запад на исток и те не са убегнали от вниманието на двамината местни изследователи Добри Келевиджиев и Иван Апостолов,за съжаление нито те, нито съвременната архиологическа наука до сега нямат конкретно предположение какво точно се крие под тях.Може би те са толкова познатите от епохата на траките могили, с които предците ни са трасирали пътя от вътрешността на страната към Черно море. По тях са се ориентирали керваните, превозващи стока. Две от тези могили са вече разорани от трактори и превърнати в лозови масиви. В третата още личат иманярските набези и може би от там до през шейсетте години на миналото столетие са доставени железни топки и черковна утвърд. Този музей в момента е закрит и на негово място е създаден Музей на лозата и виното. Редно е да допълним,че основна заслуга за неговото учредяване и подредба има етнографът Руско Калев /в момента-директор на Градски исторически музей-Карнобат/.
Близко до Сунгурларе в описаната по-горе местност Ичмата, на 27 август 2013г. Прозвуча харизматичния глас на популярната българска изпълнителка Деси Добрева, чийто концерт беше част от поредицата културни прояви по повод кандидатурата на Бургас за европейска столица на културата за 2019 г.
Тук е мястото да погледнем от езиковедската страна на въпроса за произхода и историята на наименованието на метността Ичмата. На този етап не съществува почти никакво съмнение,че то е турско и води началото си от турския глагол ичме-пия.От него произхожда и селищното име на не далечното село Ичера, разположено в балкана под Котел.