С архитект Слави Дончев се запознах преди тридесетина години на едно събиране, посветено на Монголия. Трябва да кажа, че по онова време за България Монголия беше братска държава. Мнозина българи работеха тогава там и трупаха наблюдения върху бита и душевността на монголския народ. Затова и на сбирките на „Приятелите на Монголия” присъстваха много и най-различни хора, като Слави Дончев напълно заслужено заемаше достойно и важно място сред тях. Още през 60-те години на миналия век той живее и работи в Монголия, като много внимателно изучава музейните сбирки, подробно се запознава с изкуството, културата и архитектурата на монголците. Идеята, която той носи от България, че в далечното минало монголците са контактували с предците на днешните българи, се потвърждава напълно от откритите от него в Централна Азия културни паралели и съпоставки.
От своите пътувания в Изтока Слави Дончев донася множество артефакти, които изследва в продължениe на десетилетия, като открива все нови и нови сходни елементи, черти и тенденции между монголската материална култура и културата на българите. Следват публикации, доклади и съобщения, които се изнасят пред внушителни, в това число и строго академични аудитории и форуми у нас и в чужбина. Повтарям, всичко това започва през 60-те години на миналия век, когато в България все още не съществува монголистика. Тогава да се говори за интердисциплинарни изследвания е ерес, а първите български пратеници в Улан-Баторския университет тепърва навлизат в дебрите на монголската граматика.
Слави Дончев пръв у нас започва да говори за Монголия, подчертавайки необходимостта да се изучава нейната материална и духовна култура, ако не самостоятелно, то поне успоредно с българската. Дълбоко заинтересован от централноазиатското изкуство, постепенно Слави Дончев разширява кръгозора на своите интереси. Неговото внимание привличат древните български паметници – Плиска, Мадара и Преслав, и т. н. Най-старите съоръжения, построени някога върху днешните български земи, по негово мнение имат свой уникален произход, свързан с онези чужди култури, които оказват най-осезаемо влияние върху формирането на художествените, в това число и архитектурните вкусове на булгарите.
Трябва да призная, а с това се съгласява и самият Слави Дончев, че неговите публикации освен строго научни, носят и популярен характер. В негова защита обаче ще кажа, че такива дискусионни публикации много често вършат по-полезна работа, отколкото навяващите скука академични разсъждения. Според мен ролята на Слави Дончев е да събуди общественото мнение и да го насочи към толкова важни за нас, българите, теми и проблеми. В крайна сметка с негова помощ и усърдие някои древни български исторически и културни паметници заеха достойно място в списъка на охраняваните от ЮНЕСКО, какъвто е примерът с националния символ на България – Мадарският конник. Слави Дончев успя да докаже на нашите родни политици и учени, че в културата няма граници, че културните универсалии се споделят от много народи и присъстват в много, често дистанцирани една от друга култури.
Съзидателната енергия на Слави Дончев е забележителна! Удивително е, че и днес продължава толкова целенасочено и задълбочено да разнищва българското минало, търсейки неговите корени. На това би завидял всеки учен!
В предлаганата книга „Булгарите” ще намерите много материали, изнесени като доклади и съобщения, публикувани в множество строго научни, както и в някои популярни издания. Събрани в едно, тези разсъждения най-добре характеризират техния автор – човек, който всеотдайно анализира миналото, за да очертае нашето бъдеще.
От все сърце честитя на арх. Слави Дончев 90-годишния юбилей и му желая здраве и много години творчески живот!
Книгата "Булгарите" можете да намерите в нашата онлайн книжарница.
Проф. дфн Александър Федотов,
Директор Център за източни езици и култури, Софийски университет
„Св. Климент Охридски”