С еталонното състояние в сърцето си постигаме хармония между дух, душа и тяло.
Със синхронната си работа двете ни мозъчни полукълба ще ни водят до максимална осъзнатост
На всички ни сега предстои да преминем през вече широко отворения Светлинен Портал на Приемането, Доверието, Безстрашието... Като за начало, обаче, биваме допускани за кратък поглед през „тунела”, за да бъдем тествани дали това е нашият път. Така както се тества „умиращия”, когато пристъпя към „тунела” към Отвъдното. Може да продължи, но може и да се върне. Докато Пътят към и през Портала, Предверието, е доста дълъг и той не се измерва с разстоянието до него, а с количеството на свършената работа и на духовния опит, който придобиваме в движение. В този Път у нас се събужда „нагуалът” - онази наша магическа и безкрайна половина, която властва над рационалността, има особена енергийна структура, способна е на уникални енергийни маневри и трансформации, има огромна лична сила да премества събирателната си точка свободно и да постига чудеса. Нагуалът осъзнава, че всичко е направено от светлина и дори междинните пространства не са празни, а точно в техните сплетения се намира пространствено-времевата логичнаст на „тонала”/логичната ни рационална половина/ – чрез чието свидетестване и наблюдение Великото творение добива зримост, усетност и в по-сгъстените форми на светлината. Чрез него и неговия носител – човека, всичко съществуващо придобива единност, цялостност, благодарение на която цялата информация, съдържаща се в светлината придобива универсална достъпност. Кастанеда описва човешкия „тонал”, другата наша половина, като островче заобиколено от бушуващите сили на „нагуала”. Но „нагуалът” осъзнава, че, макар да е направен от звезди, той не е тези звезди, а по-скоро е свързващото ги междузвездие. Така че звездите за него се явяват „тонал”, а светлината по между им – „нагуал”, т.е. той чрез своето Намерение е онова, което създава хармонията между Абсолютното, Върховното и Неговото творение. И със своето възприятие, отразяващо светлината и създаващо от нея образите на истинската същност на света и всичко в него, той е живият живот, проявата на Всичкото-Бог. Вижда себе си във всичко - във всеки човек, във всяко животно, във всяко дърво, във водата, в дъжда, в облаците и в почвата. Осъзнава многовариантното смесване на „тонала” и „нагуала”, създаващо милиардите проявления на живота, приема Живота като процес на подравняване на тези двустранни енергийни излъчвания, като изравняване на „вътрешното” излъчване на „нагуала” с „външното” излъчване на „тонала”. Именно това енергийно равновесие прави възможно отварянето на Небесните портали, то предшества и глобалните преходни моменти от едно в друго състояние и ниво на духовно развитие.
Всеки осъзнат „пътешественик” през Портала, водещ към Сърцето на нашата Галактика, може да положи това равновесно състояние, наричано още еталонно, в сърцето си. Да почувства, че съзнанието,тялото, и душата му си взаимодействат най-хармонично, че всичките му органи и системи /физически и енергийни/ работят с максимална ефективност. Това еталонно състояние е много близко до основното ниво /алфа/ по Метода Силва. Това е състоянието „Във Вихъра на това, Което Е”. А този вихър сега се развихря с пълна сила, той отвява, довява, развява случващите се събития, но винаги за добро, за урок, за проумяване. Затова, ако не му пречим и противим, може и да не пострадаме от него. В противен случай ще се окажем извън ”борда” на сегашната ни реалност.
Чрез т.н. „еталонно състояние” Дмитрий Веришчагин ни съветва да проверяваме дали нашите решения са правилни. И влизайки в това състояние, да анализираме своята житейска ситуация. Ако изпитваме комфорт, радост, значи сме на прав път, но ако ни обзема страх, тревога, трябва да ревизираме решението си. Но щом решението ни харесва, удава ни се с лекота, значи е добро. Тогава има усещане за самоподреждане и саморазкриване.
Еталонното състояние е това, в което ни харесва абсолютно всичко, има усещане за добро физическо разположение, за приятни звуци и аромати, за лекота и възторг, безметежност, няма тревога, гнет, страх, няма тежест в сърцето... И ако не се случва често, е достатъчно да запомним тази възхитителна нирванична безтегловност и да си я спомним като усещане, да я възпроизведем в цялата й пълнота. Чрез влизането в това наше еталонно състояние можем да проверяваме правилността на всичките ни взети или предстоящи решения. Ако съответното ни решение не влиза в дисонанс с нашето еталонно състояние, ако ни радва, а не ни натъжава, можем да сме сигурни в неговата правилност. Именно по този начин се постигат най-добрите резултати във всяка една работа, особено в науката, в творчеството, в спорта…
От това сверяване с нашия компас /сърцето/ са се родили и много народни мъдрости, като тези да послушаш сърцето си, да чуеш гласа на душата си, на интуицията, който е безкрайно тих и нашепващ, говори ни за едно безметежно състояние на душевен комфорт, за една сигурност в знанието на мъдростта, за единствения критерий за безпогрешност. Защото нашето сърце е микроскопичен аналог на Космическото сърце и единствено през този малък „прозорец” проглеждаме за цялата красива необятност и доброта на света. Нашето сърце е нашият компас - винаги сочи правилната посока, стига стрелката му да е заредена с магнетизма на нашата любов и вярата в неговите възможности. Чрез неговия магнетизъм ние се оказваме привлечени от този поток на събитията, който е най-добър за нас.
Едни от най-добрите начини да се самонастроим на неговата честота са като не придаваме толкова голяма важност на така наречените от нас „проблеми” и като гледаме на тях като на пътища и уроци, които още трябва да усвоим. Като спрем да анализираме причините за тях, като се отпуснем, като успокоим ума си и вярваме, че отговорите на всичките ни въпроси и безпокойства ще дойдат в най-подходящото време и в най-добрия вид, защото те са в нашето подсъзнание, което ще отключи вътрешната мъдрост и ще я изяви в реалността. Ще разкрие, че всичко се случва заради по-доброто енергоинформационно развитие на личността, в което голяма роля ще играе състоянието на вътрешен покой и релакс, наричано еталонно, т.е. заложено в нас изначално. Състоянието на вътрешен комфорт, радост, добри чувства. И което можем винаги да предизвикаме, когато визуализираме най-щастливите и приятни моменти от живота си, тези които съхраняваме в паметта си и можем винаги да се връщаме към тях, когато ни потрябват. Особено, когато взимаме важни решения и е необходимо да изявим целия си енергиен и духовен потенциал.
А за това сега се създават изключителни условия, понеже високите честоти събуждат ефективността на човешкия мозък и той започва да работи в режим на по-висока “включеност” тоест с по-голям капацитет, постига пълната си функционалност. Чрез синхронната работа на двете си мозъчни полукълба, човекът получава възможност едновременно да се намира в максимална осъзнатост, но и да има достъп до целия потенциал на безсъзнателното, интуитивното. Тогава отговорите на много от измъчващите ни въпроси и решения започват да идват сами, като че ли от само себе си без съзнателни усилия. Това дава възможност да се намират съвсем нестандартни творчески решения, свободно да се излиза от “неразрешими” проблеми, всички действия започват да се удават леко и с удоволствие и то с максимални качествени резултати.