Изследването обхваща граждани, които са били страни по съдебни дела през последните три години, граждани, които не са имали съдебни спорове и допир с правораздавателни институции у нас и адвокати. Продиктувано е от факторите, които формират общественото доверие или недоверие към институциите в правораздавателната система.
Корупцията и оказвания политически натиск са посочени като двата основни проблема във всички институции в системата и общественото доверие към тях по тези показатели е под критичния минимум. Изследваните граждани са на мнение, че няма положителна промяна в публичния образ на съда /66%/, като 23% посочват, че тенденцията е в негативна посока.Обосновават се с пълния неуспех по т. нар. «знакови дела» като: «Наглите», «Белнейски», «Стависки» и много други, за които 90% от хората са на мнение, че по тези дела се създава изкуствено медиен шум и никакъв реален резултат. Отчита се и по-голямото медийно присъствие на изпълнителната власт по пиаракции на МВР, отколкото на съдебната власт. Недоверието към тези институции доминира - 53%. Единствените, които се радват на обществено доверие у нас и имат положителен рейтинг, са омбудсманът Константин Пенчев и европейските институции.
Борбата с корупцията е поставена като основен приоритет не само в съдебната система, но и за всички институции в правораздавателната система. За съжаление гражданите, които са били страни по съдебни дела през последните години, не се изразяват оптимистично, като заявяват, че корупцията е най-висока в първата съдебна инстанция, в редки случаи втората инстанция е обективна и независима, като твърдят, че се цели да се откажат пострадалите от третата инстанция, а европейският съд се е превърнал в «четвъртата инстанция», заради неефективността на националните ни съдилища.
Анкетираните не вярват в безпристрастността и независимостта на съда.Недоверието на анкетираните в тази посока е 45% и се базира на резултати от обжалването като коригиращ механизъм. Гражданите са категорични, че вярват повече на чужд съд, защото е безпристрастен и справедлив.
Увереността на гражданите в справедливостта на съдебната система е критична за тези от тях, които са били страни по съдебни дела - малко от тях вярват, че ако човек е неоснователно обвинен в престъпление ще получи справедливост, както и че ще бъде приложен адекватно закона за осъждането на извършител. Значителният брой оправдателни присъди са доказателство за неефективно работещ съд и т.нар. «съдебни грешки», които обезверяват пострадалите. 50% от изследваните граждани са посочили, че издаваните присъди никога не са справедливи спрямо извършеното от осъдения, 30% твърдят, че справедливи присъди се издават, но това е много рядко.
Продължителността на делата е индикатор за нивото на ефективност на всеки съд. По този показател през последните години се наблюдава напредък в работата на националните съдилища, който се забелязва от адвокатите, но не и от гражданите. Положително е и развитието в областта на техническите услуги, които предлага съда за улеснение на граждани и адвокати.
Голяма част от анкетираните споделят разочарованията си от дефицити в законодателството, което не може да удовлетвори потребностите им, необходимостта от нов подход за взаимодействие и сътрудничество между разследващи и правораздавателни органи, механизми за контрол и гаранции за равнопоставеност .
Съществена част от гражданите са недоволни от липсата на прозрачност по делата, ниското ниво на действащите съдии, отношението, което се проявява спрямо тях като страни по делата - тенденциозност, липса на уважение, формалност и повърхностност.
Както при съда, така и при прокуратурата и следствието се наблюдават повече негативни оценки от граждани, които са били страни по дела и се считат за ощетени от дефицит на резултати.
От изброеното дотук е видно, че направените реформи в съдебната система не удовлетворяват потребностите на обществото и рейтингът на правораздавателните институции у нас продължава да ерозира.
Изследването е подкрепено и с резултатите на социологическа агенция «Алфа рисърч» по «Програма за развитие на съдебната система», осъществено по проекта «Усъвършенстване на работните процеси в съда».