За зловещото лице на домашното насилие у нас в брой 79

За зловещото лице на домашното насилие у нас
Категория: Сърцето, душата

С адвокат МАРИАНА ПРАМАТАРОВА разговаря Алексия Димитрова

Тя е жената, която от три години разбуни всички институции, разобличи виновниците за домашното насилие в България с публикациите си и написа книгата „Домашното насилие”.Тя създава практиката. Тя е живата книга на България по проблемите на домашното насилие. Тя е обичана, защото помага на жертвите и мразена, защото изобличава неработещите институции. За едни е Ангел, а за други -  Демон. Тя е Мариана Праматарова.

  Срещата ни е в хотел в София, където е отседнала, преди тръгването й за съда. Усмихната и делова е, 100-процентова жена със самочувствие и увереност.

 

- Адвокат Праматарова, след вашите публикации и книгата ви „Домашното насилие” в редакцията на в.”Квантов преход” се получиха много писма на пострадали от домашно насилие жени и благодарствени отзиви за това, което правите. Разкажете от колко време работите по проблемите на домашното насилие и какво ви провокира да започнете тази борба?

- От три години изследвам домашното насилие у нас в дълбочина.Проблемът е повече от сериозен, темата е тежка, а последствията от домашно насилие са катастрофални за жертвите. В понятието жертви включвам не само пострадалите жени, но и децата, защото дори само когато присъстват на сцени на домашно насилие децата са жертви и се нуждаят от незабавна закрила.Интересът ми провокира дело по закона за защита срещу домашно насилие, в което жертвата беше пострадала от психически и емоционален тормоз, изразяващ се в агресивен кибертормоз с вулгарни, обидни и заплашителни смс-и и беше публично опозорена в жълта преса от домашния насилник, пак с цел да я тормози и изнудва.Това беше първото от такъв характер дело в бургаския съд и съдията не знаеше това тормоз или е или не е тормоз.На всичкото отгоре жертвата дълги години е била пребивана, душена, имало е прокурорски преписки за опити за убийство чрез удушаване, но законът за защита обхваща едномесечен срок и в крайна сметка насилникът беше осъден за психически и емоционален тормоз.

Този едномесечен срок трябва да бъде променен, за да се обхване в пълнота домашното насилие. По сега действащото законодателство насилниците остават ненаказани, не им се налагат адекватни санкции и наказания, няма превенция и затова насилието не само не спира след осъждането на домашния насилник, но и ескалира с още по-силен интензитет – жертвите са заплашвани с убийство и са убивани, оцелелите са с унищожено имущество, изгонени от дома си, бити, преследвани, тормозени с години, въвлечени в безброй съдебни дела със съсипан живот.

- Институциите не работят.Това ли е причината за увеличаващият се брой дела по закона за защита срещу домашно насилие?

- Да. „Институциите не работят” – прави изявления президентът, „Материалът ни е лош” - твърди експремиерът, „В Бургас няма прокурори с качества” – заявява главният прокурор, полицията бездейства, в центровете за превенция няма превенция за извършителите на домашно насилие /след моите сигнали до Омбудсмана през 2012 г. центровете за превенция само в Бургас и Плевен изработиха мерки за домашни насилници и ги предоставиха на съда/, програми за кибернасилници няма, пари няма, прокуратурата не образува наказателни дела срещу домашни насилници, които не спазват съдебната защитна заповед, убити от домашни насилници са 3 жени за един месец в Бургас по време на действие на съдебна защитна заповед – видно е как са ги защитили институциите полиция, прокуратура и съд... Виновни за неглижирането на домашното насилие у нас има и в парламента – два пъти внасям искания за инкриминиране на домашното насилие, но досега не е криминализирано. България отказва да подпише Истанбулската конвенция от 2011 г., според която домашното насилие е престъпление и обществен проблем и е подписана от 20 държави! България е държава без традиции в борбата с домашното насилие.Не се отделят и достатъчно средства за превенция.За сравнение - в Македония, която от скоро прие закон за защита срещу домашното насилие се отделят много повече пари за борбата с домашното насилие.Нямаме обучени кадри - до януари 2013 г. практикуващите съдии и прокурори не са изпратени на курсове за обучение и квалификация по проблемите на домашното насилие.Не познават практиката на Европейския съд по правата на човека и не знаят, че упражняването на домашно насилие е дискриминация и че държавата ни е съдена по такива дела!По мое искане през м.декември 2012 г. прокуратурата в Бургас изпрати полицейски служители на курс за обучение и квалификация по проблемите на домашното насилие – не познават нормативния акт и не го прилагат!

- Положението изглежда безнадеждно.Никой ли не оказва подкрепа на жертвите, пострадали от домашно насилие?

- Положението ще бъде все така безнадеждно, докато не се криминализира домашното насилие в България, така, както е в целия цивилизован свят. Както съм посочила в мои публикации „Жертвите на домашно насилие са обречени на дискриминация у нас”! Причината е в манталитета на обществото, незнанието и нежеланието на властите да работят по отстраняването на това  варварско явление. Ключовите думи са „страх” и „срам”. Жертвите се страхуват и срамуват да говорят за проблема. Страхуват се и се срамуват и тези около тях, затова хората не подкрепят жертвите на домашно насилие. Има и друг фактор – страх от насилника. Познавам такъв човек – психолог, помогнал на жена, жертва на домашно насилие и самият той се превърнал в жертва – бит е от насилника, съден, опозорен, ограбен, преследван, изнудван, лишен от работа и дом, унищожен и докаран до просяшка тояга.Много е страшно да напуснеш домашен насилник. Обикновено става дума за завистливи, злобни, отмъстителни, алчни,стиснати, ревниви, алкохолизирани хора с психически проблеми, а някои от тях имат и присъди.Институциите у нас работят на страната на насилниците. Познавам жертви на домашно насилие с 8-9 дела срещу домашни насилници, които са ограбени, окрадени, изнудвани, бити, заплашвани, тормозени с години и от насилниците и от институциите. Дори съда се включва в изнудването и мачка жертвата, ощетява я и я тормози. Описала съм случаи на „опасен рецидив” в книгата „Домашното насилие”. Има потресаващи истории от практиката в националните ни съдилища и Европейския съд по правата на човека.

- Скоро четох интервю със съдия от Стара Загора, която гледала няколко дела между жертва на домашно насилие и насилник, осъдила го по Закона за защита срещу домашно насилие, но му дала децата.Как ще коментирате това?

- Парадокси на системата, незнание и незаинтересуваност. Абсолютно забранено е да се оставят деца при домашни насилници. Какви деца ще възпитат? – домашни насилници и жертви на домашно насилие. В този съд не знаят ли, че трябва да се осигури приоритетно ползване на жилището на жената с децата, а домашният насилник да бъде осъден да го напусне? Съдът гледа имотното състояние и дава децата на по-заможния родител, което е дискриминация, а децата се третират като вещи по нашето законодателство. Държавата не полага никакви грижи за жените, самотните майки  и децата. Принуждава ги да търпят насилието. Липсват защитени жилища, липсва финансова помощ за жени и деца в нужда, липсва активна гражданска подкрепа за жертвите, липсват решителни действия от страна на държавата.

- Как да завършим разговора по-оптимистично? Има ли изход от „омагьосания кръг”, наречен „домашно насилие”?

- Оптимистичното е, че вече се говори открито по този проблем. Макар и с епизодични пи ар акции на козметични компании и телевизионни лица, все пак някои правозащитни организации започнаха разяснителна работа по проблемите на домашното насилие, след моите публикации, сигнали и книгата.Упорита работа е нужна.Борбата с домашното насилие в България тепърва започва и очаквам българските институции, ангажирани с проблема да започнат да изпълняват задълженията, които имат, а българският парламент да криминализира този вид насилие. 

- Вие как се справяте с тежкото бреме, което носите?

- Моята мисия е да помагам на жертвите, пострадали от домашно насилие. Давам им консултации, съвети, насочвам ги към центрове, подкрепям ги психически и морално в трудните житейски ситуации, в които се намират.Осъществявам юридическа помощ и представителство на пострадали от домашно насилие, пиша жалби до нашите и европейските институции.Ежедневно много пострадали ми пишат в интернет и споделят проблемите си, давам им онлайн консултации, насочвам ги към подходящата литература, лица и организации.Незнанието е основния проблем.Организирам семинари, дискусии и чета лекции по проблемите на домашното насилие.Пиша по тези проблеми и давам конкретни решения.Бюрокрацията и невежеството в българските институции е тежкия камък, в който се спъват  жертвите на домашно насилие.

 

Книгата 'Домашното насилие' от адвокат Мариана Праматарова може да закупите от нашата онлайн книжарница.

Статията е прочетена 1315 пъти
Назад към брой 79Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017