„Сърцето ми остана в Париж!”
- Краят на годината е. Време за равносметка. С какви чувства изпращате 2013 година?
Красимир Зинин: Изпращам една много хубава година. Най-хубавото беше пребиваването ми в Париж през месеците юли, август и септември, тази година.След спечелен конкурс 12 български художници имахме шанса да живеем и работим в Париж.Аз бях с известните художници Андрей и Дарина Яневи, като всеки от нас си имаше собствено ателие от фонда на СБХ на „Сите Д”Сарт”.Създадох по време на престоя си във френската столица повече от 16 картини.
- Вероятно вдъхновени от неповторимата артистична столица – Париж?
К.З.: Да, някои бяха с парижки мотиви, други бяха абстрактни, но всичките бяха вдъхновени от атмосферата на Париж.Тъй като ателиетата ни бяха близо до Лувъра, посетихме повечето световноизвестни музеи.Докоснах се до изкуството на моя кумир Салвадор Дали, до творчеството на Бранкузи, Осип Цаткин, Хуан Миро, Пикасо... и всички импресионисти.Посетих изложба на открито на наши съвременници и бях впечатлен от Ли Чен – скулптор от Китай, който представи изкуството си на площад „Конкорд”.Вечерните партита край река Сена ни бяха любими по време на престоя ни – джаз, танго, етно музика, италианска музика, класика.
- Има ли интерес към българското изкуство и българските художници в чужбина?
К.З.: Да, определено има интерес.Организирахме „Отворено студио” и тогава в ателието ми влизаха различни хора – французи, австралийци, сърби, иранци, румънци и много други, с които се запознахме.
- Какво е модерното изобразително изкуство днес?
К.З.: Трансакция през всички стилове, няма ограничения и липсва принадлежност към определен стил.Изкуството днес е освободено от традициите и свободно пътува из стиловете и времето.Наблюдава се известна демонстрация на ирония и самоирония.
- Виждам преса във вашето студио в Бургас.Откога е тази преса и какво работите на нея?
К.З.: Подарък ми е от моята майка.От 1939 година е, от Бургаския механотехникум.Имаше надпис: „Бургасъ”. Аз съм трето поколение художник – баба ми е била художник, майка ми също и сега аз.В момента реновирам някои картини на моята майка.А на пресата печатам метални графитни техники – офорт, суха игла, акватинта и други.
- Това свързано ли е с предстояща изложба?
К.З.: Да. Подготвям се за 2 изложби – в галерия „Неси” и в галерия „Бургас”.
- Дълги години работите с деца.Какво ви дава тази работа и не е ли прекалено ангажираща и отговорна?
К.З.: Работя близо 40 години с деца.Тази работа ме зарежда с положителни ендорфини, децата ме правят щастлив и се забавляваме заедно.Моите ученици са на възраст от 5 до 18 години, талантливи са, безспорно е – мои ученици са в Германия, Испания, Италия, САЩ.
- Вашето пожелание за коледните и новогодишни празници е?
К.З.: Пожелавам на всички българи да са по-богати и по-благоденстващи.Както сме най-талантливите, така да бъдем и най-успели, за да започнат да ни уважават по достойнство по целия свят. Щастливи празници!
Интервю на Мариана Праматарова