Вероятно досегашните опити за издирване произхода на приказката за Дядо Коледа/Дядо Мраз не са довели до резултат поради отсъствие на каквито и да било изходни данни. Но … тъй като всяка година по време на зимните празници той ни напомня за себе си, то нека направим опит за отговор на въпросите къде, в какво и в коя епоха се корени той и неговият образ.
По време на пътешествията из Америка и в Централна Азия, изследвайки местните цивилизации, Александър фон Хумболт установява между другото, че маите и китайците са използвали в древността едно и също летоброене. С Берингия – зоната на Сибирско-Американската палеоарктическа култура и с миграцията на населявалите я около 20000 г. до н. е. Монголоиди, днес сме в състояние да обясним откритието на Хумболт. И в Америка, и в Азия берингците разпространили една и съща материална и духовна култура заедно с въпросното летоброене. Важно е в случая, че последното има отношение и към т. нар. „прабългарски календар”. През 1974 г. БАН издаде труда на Б. Рогев за „Астрономическите основи на първобългарското летоброене”. Авторът доказва, че 4768 г. до н. е. е „едно от ранните начала на първобългарското летоброене”, с което то „предхожда всички известни досега летоброения от древността”. Веднага следва да отбележим, че в случая Б. Рогев не взема предвид календарите на маите и ацтеките в Америка.
С разпространяването на берингската култура на запад към Китай въпросното летоброене е трябвало да мине през Южен Сибир до Централна Азия, където хуни – сред които и булгари – са живели и формирали мобилната си култура сред животновъди, вече и коневъди. Според археологически данни от ІІ хилядолетие до н. е. сред тях е имало и монголоиди. Преди летоброенето да достигне Китай, то е оставило тук следи в запазили се до днес изображения на дървогравюри и щампи с фигурата на костенурката със слънчев кръговрат с 12-годишен животински цикъл и лунен – с 8-те елемента-стихии: Небе, Земя, Вода, Огън, Планина, Гръм, Влага, Вятър. Така се е зародила представата за митическата костенурка, носеща на гръб земята – символ на дълголетие. Идеята, родила и забележителната тамга-плетеница със същото значение – контурът на костенурката и крайниците й се оплитали с непрекъснат шнур пред тялото й.
Втората следа от берингското летоброене в Централна Азия била със същото астрономическо съдържание, но достигнала с хуни и булгари до Европа, където с негова помощ били датирани известният Именник на прабългарските канове и техните владетелски надписи върху камък, но … без изображения.
За щастие в Музея за антропология и етнография в гр. Чебоксари, Чувашия, се съхраняват две „алтайски” дървогравюри със същия 12-годишен цикъл, както в действалия в Централна Азия, така и в пренесения в Европа календар. В техния център виждаме ново свидетелство за произхода им – тамгата-плетенциа, символизираща костенурката.
Чувашия е най-северната част от територията на Волжка Булгария, недалеко от Лапландия, а чувашите са близки до булгарите, включително и по език. През 922 г. столицата Булгар Велики приела посланици от Арабския халифат за сключване на договор. Единият от посланиците Ибн Фалдан ни е оставил впечатленията си за страната и населението й – половината година там е ден, а другата – нощ. Описва и явление, в което разпознаваме северно сияние. И двете явления са характерни в географски ширини около полярния кръг. Но нали именно в такива условия Дядо Коледа, подпомогнат от работливите джуджета, приготвя подаръците за послушните деца? Нали оттук той тръгва с натоварена с подаръци и теглена от северни елени шейна, за да зарадва децата и семействата им по коледните празници?
Вероятно поради отсъствието на маймуната във фауната на полярните области, тя е заменена в дърворезбите, или с „овал”, може би дърво, или снегоходка, или с човешка фигура редом до дърво. Тук човекът е с калпак и кафтан, а дървото е неизвестно по вид. Нека си представим, че калпакът и кафтанът му са червени, а дървото до него е зелената елха – дали от фигурата няма да ни погледне добрият старец, който носи подаръците?
Ако приведените по-горе сравнения позволяват да установим източния произход на дърворезбите и на техните изображения, както и на чувашите, то все пак остава въпросът за известния ни севременен образ на Дядо Коледа.
За съжаление опитите ни да открием образа сред героите-багатури от епосите на централноазиатските народи и сред техните местни божества, свързани повече с култа към природата, не дадоха резултат. Оказа се обаче, че в резултат на влияние от Субконтинента будизмът достигнал до Централна Азия към средата на ІІІ в. до н. е., а според китайски извори е донесъл на хуни и булгари „нова вяра” и огромна, над 3 м златна статуя, смятана от редица учени за будистки образ. В тази насока прави впечатление едно местно божество на северния будизъм Цагаан Убуген (или Ебуген), в превод „Белият старец”, известен не само сред коневъдите, но и у китайци, тибетци и даже японци. Той е характерен с това, че покровителства семейното благополучие, щастието и богатството. Освен това е единствен сред останалите 11 участници в местните мистерии Цам, които са с грозни, озверели и ожесточени физиономии, докато той е с приветлив, понякога даже комичен облик, ту подрямва, или пийва вино, или раздава лакомства на децата. Ако на някого е предсказана близка смърт, той ликвидира опасността с посоха си (пръчка с украсена, най-често обкована горна част и символизира духовната власт/. За нашата хипотеза е особено важен фактът, че сред покръстените в християнството племена от коневъдите (бурятите) образът на Белия старец се е слял с този на християнския Свети Николай Чудотворец.
Важно е също и обстоятелството, че образът на Белия старец и неговият култ предхождат най-малко с век експанзията на Хунския племенен съюз в Средна Азия и в Източна Европа, започнала през 209 г. до н. е., както и придвижването на основната вълна на западните хуни към Европа в края на І в.
Един от атрибутите на Белия старец е прасковата, смятана също за символ на дълголетието. Това го свързва с китайските божества на дълголетието Цин Цзи и с даоския Шоу Син, които се изобразяват в преклонна възраст с брада и с фиданка с праскови. Ако приемем обаче, че дървото до човешката фигура от втората дърворезба е елха, то не е ли и тя с вечнозелените си клонки и зиме също символ на дълголетие?
В иконописния му образ Белият старец седи спокойно по будистки, с броеница в ръка, пред скална пещера, с двойки птици и животни около него, включително и елен – типичен образ на отшелник. Дали това не го свързва с основателя на даосизма Лао Дзъ (или Лао Це)? След разрива му с Конфуций той напуска Китай през северната граница (векове преди изграждането на Великата стена), където го познали и почели, и се отправил на запад… Къде обаче, не е известно. Дали и той като Белия старец не е станал отшелник, отдал се на любимите му философски разсъждения.
Изграждането на Великата стена по-късно не прекратило сериозно преселванията през нея, както от север в Китай, така и от Китай на север. По това време се говорело сред някои китайци, че „при хуните се живее весело”.
По време на създаването на Хунския племенен съюз през 209 г. до н. е. последвала колосална експанзия във всички посоки, накрая и в цяла Средна Азия и в Източна Европа. Тогава се случило нещо подобно на древното Вавилонско стълпотворение: племена и народи коневъди се спуснали на юг към по-топли географски ширини, смесвали са се с местното население, и даже смесвали езиците си, които се дооформяли под влиянието на големите азиатски езици, включително санскрит. Не следва да изключим възможността, че в тази неспокойна епоха образите на споменатите старци, заедно с този на Белия старец са се разпространили най-напред в Централна Азия сред коневъдите, а впоследствие по време на Великото преселение на народите и до Източна Европа. Разбира се, че при минусовите температури на север от Гоби те естествено се нуждаели от топли дрехи, калпак и ботуш, както това е видно от облеклото на фигурата от дърворезбата в Чебоксари.
След всичко казано ще предположим, че техните образи – слети в единен, приказен образ, са достигнали по време на Великото преселение Европа, при волжките булгари в Чувашия, откъдето негови художествени превъплъщения са се разпространили на изток като Дядо Мраз, а на запад – като Дядо Коледа?