Точно на осемдесет километра северозападно от Бургас е разположен малкият провинциален град Сунгурларе. Към него на 24 август т.г. потеглиха пет автобуси с културни дейци,почитатели на живата природа и привърженици на идеята да бъде избран черноморския град за европейска столица на културата през 2019 година. Мнозинството от пристигналите в Сунгурларе обаче не знаеха, че това е селище с древно минало, традиции и култура.
Интерес на това изложение в случая е произходът и историята на името, което носи днешният град - административен център на селищна система и производител на прочутото бяло вино „Сунгурларски мискет”.
Първите сведения за него дава проф. Константин Иречек в края на деветнадесети и началото на двадесети век. В своите бележки за тогавашното селище той не обръща особено внимание на езиковедския проблем, който поставяме на вниманието на читателите сега. Иречек отбелязва,че населението там е предимно турско, съставено от т. нар. казалбаши и черкези. Макар и малцинство българите ревностно пазят своите език, обичаи и традиции. Професорът ги описва като трудолюбиви стопани,които се грижат за големи насаждения от грозде (сунгурларски мискет) и се радват на своя труд. Иречек описва и впечатляващи картини от гроздобера.
Първите опити за езиковедски проучвания на името Сунгурларе правят двамина местни учители през миналото двадесето столетие. В своята монография „Страници от историята на Согурларе” (изд.”Яким Дамянов”, София 2009 г.) учителят Добри Келевиджиев споделя личното си мнение по въпроса, но то не е научно обосновано.
Случайно или не съвсем неговият колега Иван В Апостолов (1900-1968г.) се приближава значително по-близко до истината в тази област. В своя непубликуван труд „История на село Сонгурларе от създаването му до 1960 година” авторът споделя, че в дълбока древност земите източно от днешния град (там, където сега има построена бензиностанция) е имало вековна гора от много високи дървета. В техните клони са виели своите гнезда сиви соколи. Апостолов приема, че заради това първите населници в селото са го нарекли Соколаре. Наставката „ларе” има турски произход и е прибавена след като там се заселва и турско население.
Това предположение е много близо до мнението на езиковеда проф. Борис Симеонов, който доказва, че словоформата „сунгур сунгур” е засвидетелствана в прабългарски паметници от шуменския регион. В превод на съвременен български език това означава „соколи, соколи”.
След тези открития правописът на името на града става Сунгурларе. Допълнително доказателство за правотата на тази езиковедска теза е написаният от Живко Радучев „Пътеводител на Рила планина”. В него авторът споменава за връх Сунгурличал, висок почти 2000 метра. Видно е, че произходът на това име е също древнобългарски, въпреки че наставката „чал” е турска и означава „връх”.