Какво означава един писател да получи награда посмъртно? Това означава, че той е по-жив и от живите. Означава също, че тази награда е ехо от едно друго, по-важно признание – това на Съда на времето. Затова всяка награда, присъдена посмъртно, е двойна.
Но тези уравновесени мисли не можеха да покълнат в необичайната за такъв повод молитвена тишина, която настъпи, след като на 28 октомври т.г. в залата за пресконференции на БТА председателят на Съюза на свободните писатели проф.д-р Стефан Влахов-Мицов обяви, че бургаският писател Киро Дженков получава посмъртно наградата „Народни будители” за цялостно творчество. Липсваха и рутинните ръкопляскания, които следват в подобни случаи и които като че ли приравняват признанията за творците на изящната словесност до чалга изпълнение на поредната „певачка”. Имаше само мълчаливо уважение, възхищение от моралното превъзходство на покойния писател и съзнанието за мисия у всички онези, които тихо бяха подготвили тази награда в едно благословено задкулисие. Помня недоверието на някои членове на Управителния съвет, когато предложих кандидатурата на Дженков за наградата, но помня също и тихото озарение в очите им, когато, препрочитайки по-късно книгите му, те ставаха едни от най-верните ми съюзници.Защото Дженков още приживе не беше приеман еднозначно от братята си по перо и тъкмо в това се заключава неговото най-голямо творческо достойнство!Но сега...сега всичко вече беше само минало. Сега вече беше време да се вкуси от упойващата напитка на победилата нравстена позиция. А той, „литературно-критическият Годо”, за когото бях писал преди време във в-к „Компас”, беше подал единия си крак през полуоткрехнатата врата на залата и след малко щеше да влезе целият. За някои това навярно е само метафора, за други – литературна езотерика, но за мен и издателите Никола и Пепа Божкови, съпътствали писателя от началото на трудното му израстване, бе сбъдване на едно старо и уверено в себе си предчувствие.
„Трудно ми е да говоря, защото съм развълнувана – каза Пепа Божкова, когато след получаване на наградата бе поканена да сподели някои мисли. – Съпреживявахме с Киро всяка негова дума така, сякаш я бяхме писали самите ние. Помня читателя, който, след като прочете негова книга, така се възхити, че се върна във фирмената книжарница, за да издири автора и го помоли за автограф. Но това беше по-късно. А в началото беше Станислав Марашки, който беше първият журналист, който забеляза Киро и писа за него във в-к „Компас”. Благодаря на Съюза на свободните писатели за тази награда. Развълнувана съм. Не мога да кажа нищо повече....”.
Във възникналата извънпротоколна дискусия проф.Мицов подчерта, че Дженков е съумял да проектира чисто човешки характери върху фона на описваните исторически епохи, а не е бил само художествен хроникьор на събития, които всички познават от учебниците по история. Бе подчертана и оригиналната му позиция по уж познати исторически факти. Слушах и не можех да не се сетя, че в своите дълги и разпалени монолози на маса Дженков не веднъж ме беше изненадвал със собствената си трактовка по редица исторически въпроси, което свидетелстваше за задълбоченото му познаване на българската история.
„Дженков не участваше в годишните прегледи на литературната продукция в Бургас – включих се в дикскусията и аз. – Странеше от боричканията на литературната гмеж за награди, а търсеше наградата само в очите на читателите. Такъв беше и съветът към него на неговите издатели”.
А тайно от набиращите скорост тържествени дитирамби на церемонията тихо биеха сърцата на онези, които осъзнаваха, че този ден в БТА се случва нещо, което беше нещо много по-различно от поредната банална пресконференция...
Станислав МАРАШКИ –
член на Управителния съвет на Съюза на свободните писатели в България