Съдът на времето и писатели в единно жури в брой 77

Съдът на времето и писатели в единно жури
Категория: Изкуство, култура

Какво означава един писател да получи награда посмъртно? Това означава, че той е по-жив и от живите. Означава също,  че тази награда е ехо от едно друго, по-важно признание – това на Съда на времето. Затова всяка награда,  присъдена посмъртно, е двойна.

Но тези уравновесени мисли не можеха да покълнат в необичайната  за такъв повод молитвена тишина,  която настъпи,  след като на 28 октомври т.г. в залата за пресконференции на БТА председателят на Съюза на свободните писатели проф.д-р Стефан Влахов-Мицов обяви, че бургаският писател Киро Дженков получава посмъртно наградата  „Народни будители” за цялостно творчество. Липсваха и рутинните ръкопляскания, които следват в подобни случаи и които като че ли приравняват признанията за творците на изящната словесност до чалга изпълнение на поредната „певачка”. Имаше само мълчаливо уважение, възхищение от моралното превъзходство на покойния писател и съзнанието за мисия у всички онези, които тихо бяха подготвили тази награда в едно благословено задкулисие. Помня недоверието на някои членове на Управителния съвет,  когато предложих кандидатурата на Дженков за наградата,  но помня също и тихото озарение в очите  им, когато,  препрочитайки по-късно книгите му,  те ставаха едни от най-верните ми съюзници.Защото Дженков още приживе не беше приеман еднозначно от братята си по перо и  тъкмо в това се заключава  неговото най-голямо творческо достойнство!Но сега...сега всичко  вече беше само минало. Сега вече беше време да се вкуси от упойващата напитка на победилата нравстена позиция. А той,  „литературно-критическият Годо”, за когото бях писал преди време във в-к „Компас”, беше подал единия си крак през полуоткрехнатата врата на залата и след малко щеше да влезе целият. За някои  това навярно е само метафора,  за други – литературна езотерика,  но за мен и издателите Никола и Пепа Божкови,  съпътствали писателя от  началото на трудното му израстване,  бе сбъдване на едно старо и уверено в себе си предчувствие.

 „Трудно ми е да говоря,  защото съм развълнувана – каза Пепа Божкова,  когато след получаване на наградата бе поканена да  сподели някои мисли. – Съпреживявахме с Киро всяка негова дума така, сякаш я бяхме  писали самите ние. Помня читателя, който,  след като прочете негова книга, така се възхити,  че се върна във фирмената книжарница,   за да издири автора и го помоли за автограф. Но това беше по-късно. А в началото беше Станислав Марашки, който беше първият журналист, който забеляза Киро и писа за него във в-к „Компас”. Благодаря на Съюза на свободните писатели за тази награда. Развълнувана съм. Не мога да кажа нищо повече....”.

 Във възникналата извънпротоколна дискусия проф.Мицов подчерта, че Дженков е съумял да проектира чисто човешки характери върху фона на описваните исторически епохи, а не е бил само художествен хроникьор на събития,  които всички познават от учебниците по история. Бе подчертана и оригиналната му позиция по  уж познати исторически факти. Слушах  и не можех да не се сетя, че  в своите  дълги и разпалени монолози на маса Дженков не веднъж ме беше изненадвал със собствената си трактовка по редица исторически въпроси,  което свидетелстваше за задълбоченото му познаване на българската история.

 „Дженков  не участваше в годишните прегледи на литературната продукция  в Бургас – включих се в дикскусията и аз. – Странеше от боричканията на литературната гмеж за награди,  а търсеше наградата само в очите на читателите. Такъв беше и съветът към него на неговите издатели”.

А тайно от набиращите скорост тържествени дитирамби на церемонията тихо биеха сърцата на онези, които осъзнаваха,  че този ден в БТА се случва нещо,  което беше нещо много по-различно от поредната банална пресконференция...

На снимката (от ляво надясно): Крася Титянова – зам.председател на ССПБ , Пепа Божкова – издател , проф.д-р Стефан Влахов Мицов, председател на ССПБ, Божидара Цекова – първи зам.председател на ССПБ

 

Станислав МАРАШКИ –

член на Управителния съвет на Съюза на свободните писатели в България

Статията е прочетена 325 пъти
Назад към брой 77Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017