Продължение от бр. 76
В землището на село Воден откритията са: 4 тракийски селища, 1 светилище и калдъръмен път от него до могилен некропол.
Каменните винари, или така наречените шарапани, заедно с жертвените камъни, ритуалнитте кромлехи, менхирите и храмовете на слънцето, са едни от слабо проучените паметници в Древна Тракия. До сега са известни около 110 от ранножелязната епоха в долината на река Марица и Родопите, заедно с новооткритите 29.
Журналистическитте цифри от 180 каменни шарапани /вани/ в с.Ягнево е добре да се проверят от специалисти литолози,не е достатъчно само от геолози.Тези вдлъбнатини с диаметър до 50-60 см.,които са открити по светилища като Беланшаш и другаде,според нас лечебно – ритуални,за разтваряне на скалата.
Каменни винарни - съдове /вани/ са издълбани в монолитни или материкови скали с различна форма и големина. Обикновено са кръгли или елипсовидни по план и рядко правоъгълни. Някои от винарните се, състоят от две или три вдлъбнатини, разположени една под друга и свързани с улей, открит или затворен. Малко от тях имат голям чучур с елипсовидна или триъгълна форма/сн.3/. Ако камъка не е позволявал това, улеят продължава по склона на скалата докато стигне до края й. Това показва, че те са пригодени за изтичане и събиране на течности. Фактът, че се срещат с долмени, скални гробници и ниши, кара първите им изследователи да ги свързват с жертвоприношението и ги наричат погрешно жертвени камъни (6). Жертвените камъни са плитки, също с улеи, но според нас не са използвани за добиване на гроздов сок.
На отворите пред улеите /дупките/ на шарапаните са били поставени лозови пръчки и листа, за да става прецеждането на гроздовия сок. От чучура сокът е бил наливан в други съдове — резервоари, където е ставала допълнителната ферментация и обработка. Складовите помещения вероятно са били вкопани дълбоко под земята и са използвани пещерите и навесите от района. Ферментацията е била няколко пъти по-продължителна от сегашната. У нас има запазени мраморни релефи от времето на римските императори с изобразени винарни, в които сатири мачкат грозде, прочутия в античния свят тракийски бог Сабазий- Загрей(Дионис) и много символи за развито лозарство и вино производство. Ще се спрем по-подробно на един по-малко срещан релеф, открит в Пловдив преди 130 години и можем да приемем, че той пресъздава технология, появила се далеч преди римската епоха.
Мраморната плоча е висока 0.46 м., широка 0.38 м. с дебелина 0.04-0.045 м./сн.4/. В голямото релефно поле е представен бог Дионис като юноша, опрян с лява ръка на тирс, а с дясна на Херакъл, който държи винена чаша. И двамата прави се возят на двуколна колесница, теглена от две пантери, управлявани от брадат Пан. На заден план- сатирче държи с две ръце сиринга около лоза с гроздове и листа /7/.
Под този основен релеф има фриз, който е особено важен за нашето изследване. По него са представене четири отделни сцени: от ляво се вижда лозен пън, горе с гроздове, увиснали от двете страни, на земята две кошници, които се пълнят от двама сатири. Трети сатир върви към шарапаната с нарамена кошница, пълна с грозде. Третият централен релеф от фриза е винарната /лина/. В нея двама души се държат и мачкат с крака гроздето, опряни на две греди отстрани на коритото. В последната сцена /сега наполовина похабена/, други двама носят на раменете дълъг съд с извадената от гроздето мъст, за да ври вън от джибрите в други съдове. В този релеф най-нагледно е представен организираният многолюден процес на добиване на гроздов сок в големи количества. Технологията за добиване на разнообразното тракийско вино е мистерия и сега за нас. Рецептите на Атеней, взети от различни автори, едва ли са разбрани (8). Ние трябва да повярваме, но искрено, че технолозите на нашите прадеди /жреците/, като добри херметици, са общували с вакуумната информация и са приемали естествено ръководството на тяхнатта дейност от трудно разбираемия днес бог Сабазий. Така по-лесно ще приемем многобройната хилядолетна информация за разнообразното и търсено през времето тракийско вино. А на симпозиуми /срещи/ открити и закрити, да пием ритуално и мисловно за тези, от които сме тръгнали по пътищата на Евро-Азия.
Същият процес за получаване на гроздов сок е художествено изобразен върху една от стените на гробницата на Нахта в Тива — Египет, която датира от 15 в. пр. н. е. (9), (сн. 5). Траки са живеели и тук. Повече подробности за начина на приготовлението и различните, видове тракийски вина намираме у древните автори. Това е по писмени сведения, а какви са археологическите приноси?
Край горното течение на Банска река, върху големи скали по билото, древните обитатели — тракийците — са издълбали над 250 погребално-култови ниши. В една от котловините по реката , /Жълтата пещера – гробници и 54 скални ниши/ те са изградили своето селище, което е най-голямото досега у нас от желязната епоха. Културният пласт при сондажните разкопки под скалните погребални ниши варира от 5 до 20 см.
(Следва)