Според историческите му писания: ... „Европа е ходела права под масата”, когато България е била империя (царство) още през X век. На 72 години е, лектор в много страни, включително Съединените щати, Канада, Австралия, Япония, Китай, Полша.
Проф. Дейвис е роден през 1939 г. в Болтън, обучавал се е в Оксфорд, Гренобъл, Перуджа, Съсекс и Краков, където защитава докторска степен. Професор е в Лондонския университет и е член на Английската академия на науките, автор на множество значими монографии, посветени на историята на Европа, Полша и Великобритания.
Смята се за автор на най-амбициозните исторически книги за Европа от последното двадесетилетие. Книгата му „Европа. История” (изд. на англ. 1996, на бълг. 2005) надхвърля обема на Библията и е избирана 10 пъти за книга на годината.
В английската преса е определяна като „велика”, „изчерпателна и предизвикателна”, „монументална и достоверна”, „книга за търсещи умове на всяка възраст“, „безпристрастна към Изтока и Запада”, пълна с „живи детайли, решителни мнения, убедителен анализ”, „искри от остроумие”, „преливаща от наука”, променяща историческото писане за Европа. „Огромна и героична”. В която човекът от всяко кътче на европейския континент или от друг къс земя може да види трудната и красива епопея на Европа.
Стилът на Дейвис илюстрира онова, което може да бъде определено като „ярко повествователно мислене на историк”, той е увлекателен разказвач и прави така, че историята, без отклонение от самата нея, да може да бъде четена и като бестселър -откъм любопитната и увлекателна страна. И като колоритна енциклопедия, обогатяваща цялостната ерудиция на читателя.
Това го превръща и в любим „историк за филолози”, в майстор на „фабулирането на историята”, в нейното онагледяване, за което винаги съдейства изобилен, ефектен и убедителен набор от карти, снимки, диаграми и енциклопедични сведения. Книгите му са медиално отворени, те могат жанрово да бъдат ситуирани на границата между тотален историографски проект, световна енциклопедия и свръхмедия.
...
„Българите стоят в ядрото на европейската цивилизация”, така непоколебимо заявява проф. Дейвис
Той е човекът, който може би за първи път в западната историография отделя подобаващо място на България в своя впечатляващ труд ‘История на Европа’. Той е един от малкото, които пишат без предубеждения за нашата страна.
Любопитно е, че за разлика от много други професорът се отнася към нашата страна и нейния народ с голяма симпатия. Според Дейвис около 1265-а година понятия като Англия, Франция, Германия, Испания и много други са доста далеч от днешния им смисъл.
Според него през цялото 13-то столетие в Европа изобщо не може да се говори за национални държави. И ако по онова време някъде в Европа наистина се е развивала национална самоличност, то би имало смисъл само по отношение на някои малки страни, които действително успяват да се обособят от своите съседи.
Тези страни биха могли да бъдат Португалия и Дания, а на Балканите – Сърбия и България. През 80-те години на 12-ти век и Сърбия, и България утвърждават своята независимост от Византия. И което е по-важно, и двете страни създават собствени православни църкви със свои патриарси.
Именно това дава мощно оръжие на тези държави в борбата им за собствена самоличност, позволява им да изградят собствени национални елити, прави възможно създаването на национални институции.
Според професора, това е крачка, която не успява да направи нито една страна от християнския свят, чак до епохата на Реформацията, т.е. до 16-ти век.
Профеор Дейвис обяснява, че през 13-то столетие България е много по-напреднала и от Сърбия, и от Португалия, и от Дания. По онова време сръбската държава е била само кралство, докато България е международно признато царство /т.е. империя/ още от 10-ти век.
Същото се отнася и за църковната организация. Почти през цялото Средновековие сръбската църква е на подчинение на Цариград, а българският народ има своя независима международно призната институция, още от времето на цар Петър I.
Всъщност, в книгата си професор Дейвис твърди, че още с основаването си Аспарухова България е включвала и цяла Румъния.
С много факти той доказва, че България е най-старата нация на Стария континент. Нещо повече, според него, когато България е била държава, Европа е ‘ходела права под масата’.