„Аз имах със себи си мях от коза със сладко черно вино, което ми беше дал Марон /ТРАКИЕЦЪТ/ син на Евант, жрец на Аполона, който закриляше Исмар, понеже от страхопочитание бяхме защитили него детето и жена му ....
Той ми поднесе великолепни дарове, а след това наля в цели дванадесет амфори сладко несмесено вино – напитка чудесна.
А когато искахме да пием от това червено вино сладко като мед, той напълваше една чаша, смесваше го с дванадесет пъти по толкова вода и приятно чудно омайно благоухание се разнасяше от кратера.
Тогава беше много трудно да се въздържиш от него.”
Омир, Одисея,
песен IХ, 196-211
Към края на Второто хилядолетие преди новата ера, за част от тракийските племена стават достояние предимствата на желязото пред медта и бронза и започва масовото му търсене в планините. Подемът на желязната металургия и нейното разпространение е начало на една вътрешна миграция от равнините към местонаходищата на железните руди, които траките умело търсят по ментало- физикален /радиестезичен/ път. Рудодобивът е по доходоносен от земеделието и животновъдството. Заедно със създаването на тези нови металургични центрове започва и развитието на първите работилници за производство на железни оръдия и оръжия, чийто връх достига към средата на Първото хилядолетие преди новата ера.Така възникват малки и по-големи селища в планините, биват заселени най-удобни за живот и най-плодородни части земя, а към тях - места за почит към мъртвите, крепости и светилища. Освен железодобива и желязопроизводството, преселниците имат отлични условия да развиват скотовъдство и дърводобив, а в отделни райони виноделие и земеделие. Със зараждането на тези селища продължава да се развива и култа на траките към скалите, които дават непознатия метал. От скалите те правят своите непрестъпни крепости и ограждат дворовите си със дебели стени. Из камъка пресъздават календари за отмерване на сезоните - храмове на слънцето и „виното” , скални гробници и погребални ниши, винарски камъни и жертвеници.свещенни пещери утроби – символ на Великата богиня. За тях слънцето продължва да е велик господар и вечен двигател на живота им. Те естествено и твърдо вярват в безсмъртието на човешката душа и освобождаването й чрез изгаряне за тях е свещен празник на радост и веселие./1/
Според проучвания в тракологията, мегалитни паметници са онези гробнични съоръжения в Източните Родопи, Странджа, Сакар и Източна Стара планина, които са представени чрез долмените, скалните гробници и ниши (2). След четиригодишни изследвания се разбра, че мегалитните паметници са част от понятието мегалитна култура.”То включва поселищна система и пътна мрежа, социална уредба и търговски връзки, политическа организация, бит и духовен живот на носителите” (3). Към тази култура се отнасят и храмовете на слънцето, светилища, ритуалните кромлехи, менхири, жертвеници, винарни, скални релефи и други. Те са от същата епоха /ХIV - VI пр. н.е./, имат пряка връзка с единния култ у траките към мъртвите и слънцето и са изградени върху или от големи скали.
Каменни винарни откриваме в непосредствена близост до много тракийски гробници и погребални ниши. Античните автори, археологическите находки, изображенията по монетите ясно доказват значителното развитие на винопроизводството в древна Тракия (4). Поради липса на специални проучвания до скоро не бяха открити винопроизводствени центрове с работилници от ранно-желязната епоха. Разполагаме със сведения за намерени отделни винарни от това време в Стара планина, Странджа, Средна гора, Черноморието и Родопите, (сн.1). Няма достатъчно ясни известия обаче за такива по долините на Струма, Места и в Северозападна България от тази епоха. От това се налага извода за територията на разпространение на мегалитните каменни винарни от тази епоха, които се припокриват и до територията на разпространените скални гробници и ниши от същото време /сн.2/. Липсата на каменни винарни в други райони на Тракия не означава липса на винопроизводство. В райони с тракийско население,където още няма сведения за шарапани – каменни винарни, с голяма сигурност са съществували подобни големи монолитни дървени съдове – познати ни от етногрфските проучвания. Но нашите климатични условия са неблогоприятни за запазването им.
Принос в проучването на тези важни тракийски паметници направи археологическата експедиция „Родопи — 1976 - 79“. В поречието на река Банска бяха открити и документирани 29 каменни винарни: в с.Буково /Пилашево/ — 15, с. Сърница — 8, с.Ангел войвода — 1, махала Душката — 3, с.Ночево — 2. В землището на с.Ангел войвода се документираха и описаха подробно 49 скални погребални ниши в 12 обекта, /5/, голяма тракийска крепост в м. Хисар и средновековен некропол.
(Следва)