Медиите, властта и свободата в брой 76

Медиите, властта и свободата
Категория: Изкуство, култура

В навечерието на 10 ноември мнозина от нас си задават въпроси и един от тях е как се промениха медиите през последните 24 години. Отговор на този въпрос ни дава изследването на „Репортери без граници” /Международна неправителствена организация/, което постави българските медии на 87 място в годишната си класация. От 36 място през 2003г. днес България е на 87 място /след Гвинея и на последно място от страните членки на Европейския съюз/. Липсата на свободни и независими журналисти, незачитането на правата на човека, непрозрачността, страхът, топлите връзки на медиите с властта, цензура ,монопол и нарушаване на основния принцип на демокрацията – информираността,  изпратиха България на опашката на класацията.През последните години медиите у нас  загубиха функциите и значението си. Количественото натрупване на всякакъв вид медии не доведе до качествено изменение.” Тези, които контролират мнението на един народ, контролират неговите действия.”/Ж.Ж.Русо/ Ролята на медиите да моделират обществения живот ги нареди до институционализираните субекти като „четвърта власт” преди 15 години, но днес те са загубили изцяло общественото доверие. „Властта в България не се упражнява, а се консумира” – заявява DW/България в публикация от 06.08.2013г., като акцентира върху „топлата връзка между медии и власт”.Медиите у нас се превърнаха в обслужващ персонал на властимащите. В голямата си част са партийни и търговски ЕООД и ООД-та, които изпълняват политически и търговски поръчки на собствениците си.Комерсиализираха се и „пожълтяха”.Способните и честни журналисти отдавна не работят в такива медии . „Топлата връзка” на съда с политици и журналисти доведе до откази да се образуват съдебни дела срещу определени журналисти и медии, а по образувани наказателни производства срещу тях се издават оправдателни присъди.Изразът „Нахранете журналистите!” още е в сила и доведе до много медиен шум и никакъв резултат по знакови съдебни дела. Медиите у нас продължават да държат обществото в информационно затъмнение и злоупотребяват с властта, която притежават.Доказателство за това са многобройните преписки на засегнати от медиите лица, образувани пред Комисията за защита от дискриминация. На въпросите защо са нарушили основни човешки права на пострадалите, журналистите са отговорили: „Платиха ми.”, „Такава е политиката на медията”, „Знаете ли колко е малка заплатата ми, изкарах хонорар от 100 лева за публикацията”, „Собственикът на медията ме накара да го напиша”, „Собственикът на медията кара репортерите вечер да крадат от печатницата изданията на другите медии и да ги публикуват първи в сайта”.Липсата на единен закон, регулиращ медиите и наказателната им отговорност допълнително усложнява нещата.Дори осъждането за клевети на някои журналисти, редактори и медии не ги спира да извършват отново същите престъпления против личността.Скоро един издател попита в социална интернет мрежа: „Защо още няма лудници за медии? Нуждаят се от специализирана психиатрия!” И ако за електронните медии /телевизии и радио/ съществува някакъв контрол от страна на СЕМ, то сайтовете и он-лайн публикациите нямат контролиращ орган и положението е под всякаква критика.Търсят се сензации с цел вдигане рейтинга на медията, публикуват се клевети и лъжи, насажда се вражда и омраза срещу определени лица, използват се обидни, вулгарни и арогантни изрази. Езикът на насилието е езикът на медиите.Не правят изключение и доскоро уважавани печатни издания като „Труд” и „24 часа”, чиито журналисти Светлана Йорданова и Тошко Тошев бяха признати за виновни от Европейския съд по правата на човека в Страсбург за клеветнически публикации, „непроверена информация, неверни и непотвърдени оскърбителни твърдения за личния и професионален живот на Н.Т.”, с което са причинили морални страдания на потърпевшия и са злоупотребили със свободата на словото./Из Решение на съда в Страсбург от 02.10.2012г. по делото Йорданова и Тошев срещу България № 5126/05/ .Подобен е случаят и с Катя Касабова, която не е призната за невинна, а е виновна за оклеветяването на инспектората по образование, но са я осъдили много и просто й връщат сумата.

Каквото е обществото, такива са и медиите ни.

В заключение могат да се направят следните изводи:

1. Медиите в България не са свободни и демократични.

2. В българските медии съществува цензура , порочни практики и некоректно отразяване

3.Печатните медии загубиха безвъзвратно битката с дигиталните технологии.

За финал ще цитирам френския философ и издател Жерар Уормсер: „Демокрацията на мнението отстъпи пред система, в която гражданите са копродуценти на информацията, до която имат достъп чрез социалните мрежи...Всевъзможните бази за достъп на знание  - социални мрежи, блогове, таблети ...доведоха до експлозия и катаклизми на пресата!”

Статията е прочетена 513 пъти
Назад към брой 76Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2025