Денят на народните будители - празник на големите българи в брой 76

Денят на народните будители - празник на големите българи
Категория: Изкуство, култура

Сред най-тачените български народни будители са Свети Иван Рилски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан, Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Иван Вазов, Григор Пърличев и много други.

Празникът на народните будители се чества в България за пръв път в Пловдив през 1909 г. 1-ви ноември  да стане Ден на народните будители епредложение на Стоян Омарчевски - министър на просвещението в правителството на Александър Стамболийски.

Идеята е този ден да увековечи паметта на великаните на непобедимия български дух, на творците на родната реч, мисъл и историческа слава, на големите ни дейци за народното пробуждение, за да служат за назидание и пример на поколенията.

През 1921 г. министърът на народното просвещение Омарчевски внася в Народното събрание законопроект за поставяне на бюстове на заслужили българи в централната алея на Борисовата градина.

Има версия, че селянин, който написал в писмо до министъра, че трябва да отдаваме почит на „големите българи“, които са ни направили народ - Левски, Ботев, Каравелов... и други.

Това е ден на почит пред онези родолюбци, които са пробуждали народа чрез слово и оръжие, воювали са за вярата, езика и свободата на България.

Сред будителите са и десетките борци за национално освобождение, хората на образованието, науката и културата, допринесли за духовното развитие на България. Сред най-популярните български народни будители са Свети Паисий Хилендарски, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и много други. Между тях са и създателите на Българското книжовно дружество в Браила през 1869 г. (БАН от 2011 г.). Първият председател на БКД проф. Марин Дринов пише: „...Ни у един народ не се е случвало да захваща подобно дружество при такива обстоятелства, каквито са нашите, и в няколко месеца да се тури в такова действие, както е нашето сега.“

 Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г. Така 1 ноември е обявен за официален народен празник в чест и памет на заслужилите българи. За пръв път в столицата празникът е честван на 1 ноември 1922 г. Да добавим само, че самият Омарчевски след преврата през 1923 г. е арестуван и натикън в затвора заедно с другите земеделски министри.

От 1945 година празникът е отменен от комунистическата власт, но запазен в паметта на българския народ. Празникът се възстановява през 1990 г. по идея на сдружение „Мати Болгария“

Статията е прочетена 332 пъти
Назад към брой 76Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017