Даването без любов е обида в брой 75

Даването без любов е обида
Категория: Сърцето, душата

Разделението в отношението ни към сирийските бежанци в страната ни е повече от очевидно. То ескалира от отявленото „за“ до категоричното „против“. Но понякога между тези два отговора се промъкват и много неподозирани нюанси.

Без да бъдат ксенофоби, повечето страхуващи се от проблеми с бежанците, проявяват ксенофобски разбирания, т.е. показват боязън от чуждото, непознатото, но съвсем инстинктивно, с оглед собствената си сигурност. Понеже тези чувства няма как да бъдат достатъчно мотивирани, поради това, че в тях има много повече непонятност, отколкото враждебност и ненавист.

А другите, подкрепящите и реагиращите със състрадание, съчувствие и разбиране към бежанците, са ни много по-близки, понеже това е свойствена на българина черта, която е доказвана многократно през дългата ни история. Но и сред тези хора, които, слава Богу, са много повече от смятащите явлението за хуманитарна и финансова криза, рядко някой е стигал достатъчно дълбоко в духовното обяснение на случващото се. Затова пък старецът Никон Светогорец го е направил, за да ни подтикне да си обясним неуловимото, необяснимото. Нищо че той говори по този въпрос съвсем принципно и отнасящо се за едни други условия и обстоятелства, като тръгва от библейските му основания и стига и до съвременните.

Първият Странник, Когото християнинът възлюби, напомня средногорския монах,  е Христос, а по време на Страстната седмица пеем: „... дай ми Този Странник...“. Напомня ни, че всеки истински християнин служи на един Странник и трябва да знае, че в този свят всички сме чужденци и странници. Че тук нямаме отечество и че другаде е нашата родина. Може да не сме незаконни имигранти, но сме преселници по цялата земя. И затова всеки християнин трябва истински да обича странниците. За жалост, обаче, много други само се правят на приятели на странника, за да постигат някои свои цели.

А когато поискаме да помогнем на някого, трябва да внимаваме, защото не е достатъчно доброто разположение, нашата любов трябва да бъде Христовата любов, а не дяволската. Та нали любовта е любимата дреха на дявола. Дяволът идва облечен в любов. Но нашата християнска любов не е любовта на политиците, които идват да ни кажат: „Подкрепяме ви и сме до вас“ и нищо не дават.  Старецът Никон илюстрира това с историята на един гръцки кмет, който раздал огромни количества хранителни продукти на гладуващи чужденци, но пропуснал да каже, че въпросните хранителни продукти са изпратени като дарение от Кипърската църква, за да бъдат раздадени от кметството. Това е опасната любов на такива кметове и политици. Любовта на лицемерите. Любовта, която храни някого не защото го обича, а защото така иска да се хареса на някой.

А когато даваш на другия без любов, го обиждаш. Един светец на Църквата казва: „Хвърляш кофата в кладенеца, вадиш вода и даваш на жадния да пие, но преди това виж с водата дали не си извадил и някоя жаба, за да не я дадеш и нея.“. Затова първо трябва да се очистим от „жабите”, които са в нас, и след това да принасяме на другите. Така както ни учи Достоевски да принасяме на другите не това, което просто имаме, а това, което сме. И така, както ни учи библейския апостол, че доброто не е добро, ако не става по добър начин, напомня ни старецът Никон Светогорски.

Статията е прочетена 311 пъти
Назад към брой 75Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017