Жертвите на домашно насилие са обречени на дискриминация у нас в брой 75

Жертвите на домашно насилие са обречени на дискриминация у нас
Категория: Изкуство, култура

„Едно унижение, което не получи подобаващ отговор, е причина за все нови и нови унижения”

(Роналд Рейгън)

Липсата на механизми и стратегии, които да възпират домашното насилие у нас поставя пострадалите  в позицията на жертви, дори и след осъждането на насилника по ЗЗДН. Неравностойното им положение е резултат от манталитета на обществото и властите ни, които толерират форми на домашно насилие.Жертвите са принудени да водят самотна битка за правата си, неподкрепени от никого, унизени не само от насилника, но и от цяла система от органи и институции.

Приемането на законодателство за домашното насилие у нас се базира на Конституцията и международните актове за правата на човека, които са част от вътрешното право на страната ни. Според Конституцията държавата гарантира правата на човека и гражданите. Защитата на правата на човека е регламентирана в Хартата за правата на човека, Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Конвенцията на ООН против изтезанията, жестокото, нечовешко и унизително отнасяне, ЕКПЧОС – съгласно тях държавата е длъжна да гарантира ползването и защитата на правата на човека, както в публичната, така и в частната сфера.

Сблъскалите се с проблема „домашно насилие” разбират, че нито ЗЗДН, нито Конституцията, нито международните конвенции, нито наказателния кодекс са ефективни срещу домашните насилници, които необезпокоявани от никого продължават да упражняват  агресивно насилието.

Причините са много, но ето някои от тях:

Още с подаването на молба за защита от домашно насилие жертвата е в условия на превантивен риск – научавайки, че е подала молба за развод или за защита по ЗЗДН, насилникът започва агресивен тормоз, включващ побой, заплашване, изнудване, скандали и обиди, с които парализира съпротивата на жертвата и я принуждава да оттегли молбата си. От пет подадени молби за защита по ЗЗДН три са оттеглени, една е отхвърлена от съда и само по една е осъден извършителя.Причината е липса на превенция с извършителя и липса на протекция за  жертвата още при подаването на молбата за защита по ЗЗДН.Друг трик, който прилагат домашните насилници е след подаването на молбата за защита да се извиняват на жертвата, да й обещават, че това повече няма да се повтори, да я уверяват в любов...Някои от насилниците наистина прекратяват за известно време упражняването на домашно насилие и приспиват бдителността на жертвата, която отново и отново след това е подлагана на насилие и унизително отнасяне, принуждавана е да търпи и някои свикват с това положение.

След осъждането на домашния насилник по ЗЗДН жертвата е поставена в условия на превантивен риск от агресивното поведение на извършителя.Липсата на превенция, липсата на програми, липсата на органи за контрол и много други липси и несъвършенства правят неефективен ЗЗДН и водят жертвата в прокуратурата и съда на нови дела срещу домашния насилник.

Прокуратурата отказва да образува нови дела срещу осъдения по ЗЗДН, като с отказите си за прекратяване защитава домашния насилник, стимулира го да продължава да извършва насилието, имунизира го и спомага за разпространението на фемицид – а.

Абсолютно неравнопоставени са пострадалите от физическо насилие и пострадалите от психическо и емоционално насилие – за първите прокуратурата образува досъдебни производства при нарушаване на мерките за защита по ЗЗДН, а за вторите – не.Пострадалите от психическо и емоционално насилие при мерки за защита, визирани в съдебна заповед, на практика са оставени без защита от полиция, прокуратура и съд,  и се налага да завеждат нови съдебни дела по реда на частното обвинение, което прави безсмислен и неефективен ЗЗДН.

Властите не разбират, че е много опасно да напуснеш домашен насилник, не разбират и дискриминационния ефект на домашното насилие върху жертвите.Ето някои факти как се осъществява дискриминацията:

жена, поляла със старо олио вратата на съседи се глобява от съда 1000 лева, а домашен насилник, който извършва физическо или психическо насилие върху жена си се глобява по ЗЗДН от 200 до 1000 лв

мъж, който тормози животно или влачи куче за колата си има образувано дело от прокуратурата и е глобен 2000 лева, но мъж, който тормози жена си, за което е осъден по ЗЗДН е защитен от прокуратурата с отказ да му се образува наказателно производство, че нарушава мерките и затова продължава да извършва домашното насилие...

Полицията не предприема никакви действия срещу домашни насилници, осъдени по ЗЗДН за осъществяван психически и емоционален тормоз, не уведомява прокуратурата, че не се спазват мерките, фиксирани в съдебната заповед за защита, крият се жалбите на жените, защитават насилниците по образувани наказателни дела в съда, като заявяват че „не си спомнят”, „не са чули”, „не са видяли”, че насилникът удря, заплашва, обижда и клевети жертвата в тяхно присъствие по време на действието на съдебна заповед за защита от домашно насилие, че били „лични отношения”, „граждански отношения”, били се „изолирали и изключили” ...По този начин са оправдани домашни насилници от съда, а има и осъдени жертви на домашно насилие, заради такива свидетелски показания.При подадени жалби от жертвите и срещу бездействието на  полицейските служители в Областните дирекции на МВР им е обяснявано, че 80% от тези служители са същите домашни насилници и срещу тях има подадени жалби и молби за защита по ЗЗДН от семействата им.

Липсва практика в българския съд да се осъждат домашните насилници по образувани наказателни дела от частен характер от жертвите, че насилието спрямо тях продължава и след осъждането по ЗЗДН.По този начин се толерират извършителите на  домашно насилие, дава се лош пример на обществото и се създават предпоставки за продължаване на варварските актове.Не се познава психиката на жертвата и психиката на извършителя.Многократно правозащитните организации са искали от Министерство на правосъдието да се проведат обучителни семинари  със съдиите и прокурорите по ЗЗДН за повишаване на квалификацията им, но до месец януари 2013 година това не е направено. Само по 16 наказателни дела има осъдени домашни насилници.”Формалният съд е баналното зло!”- заявява Българският Хелзински комитет.

Практика на Европейския съд по правата на човека в Страсбург:

Решение от 28 май 2013г. по делото Еремия срещу Молдова – „Отказът на властите ефективно да приложат законодателството за защита от домашно насилие е резултат от предразсъдъците им относно ролята на жената в семейството.С бездействието си властите са насърчили насилника да продължава , като са го накарали да се чувства имунизиран срещу преследване за полово мотивираното насилие, което извършва.Ефективното противодействие на домашно насилие предполага третирането му като полова дискриминация.Съдът вече се е произнесъл по делото Опуз срещу Турция – бездействието на властите да защитят жените от домашно насилие е дискриминация.Социалните власти не са наложили изпълнение на съдебна защитна заповед, неколкократно нарушавана от насилника и допълнително са оскърбили жалбоподателката, като й предложили да се помири с него под предлог, че „не била нито първата, нито последната жена, бита от мъжа си”.Насилникът си е признал, че е бил жена си и е бил защитен от наказателно преследване посредством решението на прокуратурата да спре производството.Съдът намира, че комбинацията от всички тези фактори, съставлява повтарящо се оневиняване на това насилие и отразява дискриминационно отношение спрямо нея.”

Обезщетението на жалбоподателката е 15 000 евро, предвид сериозните нарушения.Властите добре са знаели за насилническото поведение на съпруга й, което става още по-изявено след издаването на съдебна заповед за защита, но не са осигурили безопасността на жалбоподателката.Липсата на решителни действия е още по-смущаващо предвид това, че извършителят на домашно насилие е полицай, чиито служебни действия са да защитава правата на другите.Отношението на властите представлява дискриминация на госпожа Еремия като жена.Решението на Съда е по чл.3,8 и 14 от ЕКПЧ – унизително отнасяне, право на зачитане на личния и семеен живот и дискриминация.

По подобни дела (М.С. срещу България, Беваскуя и С. срещу България)

Европейският съд по правата на човека вече се е произнесъл – липсата на защита от домашно насилие е дискриминация и личният живот изисква ефикасни наказателноправни разпоредби за жалбоподателите, които имат право на ефективна закрила.

Книгата "Домашното насилие" на Мариана Праматарова, можете да закупите от нашата онлайн книжарница

Източник: https://pramatarova-law.eu

 * фемицид – убийство на жена, поради факта, че е жена

** фактори, установявящи минимална степен на жестокост: продължителност, психически, физически последици, пол, възраст, здраве на жертвата

*** изтезание според Европейския съд е: „палестинска примка”, побой, електрошок, заплахи за живота, здравето и семейството, сексуални заплахи, унижение, наслагване на страх, изнасилване, лоши условия, липса на медицински грижи и др.

Статията е прочетена 779 пъти
Назад към брой 75Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017