Книгата на инженера от Санкт Петербург и известен екстрасенс Анатолий Мартинов „Исповедаемьiй путь” става библиографска рядкост веднага след излизането й от печат. В нея става дума за парапсихология, биоенергетика, мястото на човека в света, неговата духовна еволюция, религия. Една от главите в книгата авторът започва така:
„Аз искам да изразя редица съображения по повод на съвременния възглед на християнската догма и личността на Христос”.
„Кой е бил Христос и какво е той за нас? Това не е въпрос за една или друга теория на разума - това е въпрос на нашето религиозно възприятие, въпрос на реален факт. Ако Христос е Син Божи, Логос, то за мене има надежда за вечно спасение и светът има смисъл. Ако Христос е обикновен човек, то светът е безсмислен и за мен няма религия на спасението. Догмите са факти и само като факти те са ценни”. Това мнение е изказано от знаменития руски философ Николай Бердяев. Той е поставил въпрос, на който аз ще се постарая да дам свой собствен отговор.
Историята на живота на Христос - съмнение, че такъв човек действително е живял, вече у никого няма - съдържа цяла поредица от моменти, които не са устройвали създателите на Евангелията. Това преди всичко се отнася до 13-те години на неговото пътешествие на Изток и факта на Възкресението. Ще припомня, че юношата Иисус се присъединява към сектата на есеите - последователи на Мойсей. Те живеели в пещери по брега на Мъртво море и водели аскетичен начин на живот. От тях Иисус приел великото посвещение в същността на езотерическите знания. Кумранските находки потвърдиха правилността на тази версия. По-късно, може би към двайсетгодишна възраст, Иисус се отправя с група единомишленици на дълго пътешествие на Изток. Той пътувал пеша и изучил Персия, Индия, Хималаите, Тибет. Овладял прекрасно йога, будизъм и тибетска медицина. Когато се върнал в Палестина, вече притежавал колосален обем от знания и изключителни способности. Спрямо нивото на закостенялата идеология на „фарисеите и книжниците” в тогавашна Юдея, под предводителството на васала на Римската империя Ирод, той се възприемал като вестител на съвършено ново свежо учение. Освен това, от съвременна гледна точка, Иисус бил най-силният екстрасенс.
В Евангелията подробно са описани събитията, предшестващи разпятието, както и самото разпятие. По-нататък се наблюдава провал, причините за който са понятни, тъй като, първо, никой от евангелистите не е видял възкресението, второ, така, както се е случило - никак не е устройвало църковната догма, упорито обвързваща събитията в Йерусалим с библейските пророчества. Затова пък тези събития добросъвестно са описани от други летописци, които не само че не са били привърженици на Христос, но са били негови противници. Именно затова църквата обявява тези документи за апокрифни и не ги е включва в свода от свещени книги. Нещо повече - било унищожено всичко, което така или иначе не се е вписвало в църковната догма. А събитията от далечния петък се развили по следния начин.
След 3 часа следобед настъпва смъртта на един от тримата разпнати на Голгота - съществува мнение, че това е Иисус, притежаващ дълбоки познания по йога, който сам може да е предизвикал смъртта – за това било достатъчно да спре дишането си. Известният меценат от Йерусалим Йосиф Ариматейски, който се отнасял със съпричастие към Христос и неговото учение, измолил от Пилат разрешение да свали тялото на Иисус от кръста. За потвърждение на факта за смъртта бил изпратен лекарят, лекуващ самия Пилат - сириецът Ейшу. Изтъкнат медик и натуралист, Ейшу се причислявал към най-талантливите хора на своето време - наричали го арабският Хипократ. На Голгота той заварил Иисус вече мъртъв, но за всеки случай един от войниците пробил хълбока му с копие.
Тялото отначало било отнесено в градината на Йосиф и тук върху каменна плоча е загърнато в плащаница. Под брадата и на темето била завързана кърпа, на сгънатите ръце и крака - платнени превръзки. Тялото положили в гроб, който бил направен като ниша в скала. Цяла кохорта войници придърпали към покрива на гроба огромен камък. На гроба денонощно дежурела римска стража - римляните се бояли от фалшификация, тъй като било предсказано възкресението на Христос на третия ден. В нощта на възкресението повече от 200 човека дошли на мястото на погребението, очаквайки чудо, и техните очаквания се оправдали. 13 свидетели са оставили описания на възкресението на Христос. Най-значителните сред тях са на гърка Хормизий, биограф на управниците на Юдея, в това число и на Пилат Понтийски, както и вече упоменатият лекар Ейшу. Показанията на Хормизий са ценни с това, че в момента на възкресението на Христос той се намирал съвсем близо, съпровождайки един от помощниците на Пилат. Особено важно е да се отбележи, че Хормизий отначало бил силно настроен против Христос и както сам казва, смятал Христос за измамник. В нощта на възкресението той по собствена инициатива се отправил към мястото, за да се убеди в това, че Иисус никога няма да възкръсне и тялото му ще бъде предадено завинаги на земята. „Приближавайки към гроба, намирайки се на петдесет крачки от него - пише Хормизий - ние видяхме на слабата светлина на утринната зора стражата до гроба: двама седяха, останалите лежаха на земята до огъня. Беше много тихо. Ние вървяхме бавно, изпревари ни стражата, отиваща да смени тези, които се намираха там от вечерта. Изведнъж стана много светло, ние не можахме веднага да разберем откъде е тази светлина, но скоро видяхме, че тя излиза от движещ се сияещ облак. Той се спусна над гроба и там, над земята се показа човек, сякаш целият от светлина. След това се раздаде удар от гръм, но не от небето, а от земята. От този страшен гръм намиращата се на мястото стража с ужас скочи, а след това падна... В този момент, вдясно от нас, по пътеката се спускаше една жена. Изведнъж тя започна да вика: „Отвори се! Отвори се! Отвори се!” В този миг ни стана ясно, че огромният камък, лежащ като покрив на гроба, като че ли от само себе си се е повдигнал, откривайки гроба. Ние много се изплашихме. След известно време светлината изчезна и всичко стана такова, каквото е обичайно. Тогава ние се приближихме към нишата в скалата, но там вече го нямаше тялото на погребания в нея човек”.
Ейшу, по поръчение на Пилат, от вечерта срещу възкресението се намирал до гроба с пет свои помощници сирийци, които винаги го съпътствали. Той бил свидетел и на погребението на Христос: в събота два пъти оглеждал гроба, а вечерта, по заповед на Пилат, се насочил насам и бил длъжен да прекара тук цялата нощ. Знаейки за пророчествата относно Христос, Ейшу и неговите помощници медици се интересували от това като естествоизпитатели, затова всичко, свързано с живота и смъртта му, изследвали старателно. В нощта преди възкресението те бодърствали поред. Вечерта помощниците на Ейшу легнали да спят, но малко преди възкресението се събудили и възобновили своите наблюдения за случващото се. „Всички ние - лекари, стража и останалите - пише Ейшу,- бяхме здрави, бодри и се чувствахме както обикновено. Нямахме никакви предчувствия. Ние изобщо не вярвахме, че умрелият може да възкръсне. Но той действително възкръсна и всички ние видяхме това със собствените си очи”.
Ако разгледаме описания факт от съвременна гледна точка, то може да се каже с увереност, че всички свидетели са видели класическо НЛО, напълно съответстващо на описанията, дадени в книгите на Джон А. Кил и Жак Вале. Но да се върнем в Йерусалим. Когато на сутринта жените дошли да завършат погребалните обреди, те видели, че тялото е изчезнало. Мария Магдалена побързала да съобщи това на апостолите. Петър и Йоан се затичали към мястото на погребението. Какво намерили там? Плащаницата, превръзките и кърпата непокътнати, а тялото - изчезнало.
Разбира се, това чудо представлява за науката сложна задача, но не в по-малка степен в него се съдържа феноменът Плащаница. Да разгледаме историята по-подробно. Зад главния олтар на Торинската катедрала, в кралския параклис, се съхранява пожълтяла от времето платнена плащаница. Тя има 13,5 фута дължина и около 3,5 фута ширина. Когато в редки случаи тя се изважда от своя кристален калъф и се разгръща, върху нея се виждат две мъгливи изображения, образували върху платното златистокафяви петна. Едното от тях е изображение на предната страна на тялото на мъж, а другото - на задната страна. Всъщност двете изображения, положени глава към глава, са с разстояние между тях приблизително 6 дюйма. Те са достатъчно ясни, за да може да се различи, че това е изображение на добре сложен мъж на около 35 години, с коса до раменете, с мустаци и къса брада. Забелязва се също така, че той е бил умъртвен по ужасяващ начин: отначало, което е по-забележимо, той е бил подложен на бичуване - големи карминено червени петна покриват тези места, по които е текла кръв от пронизаните ръце и крака. Неговият хълбок е прободен така, както това би направило копие. По целия му череп се виждат ручеи кръв, както от забиването на шипове. Дълбоко вълнуващият образ, който може да се види на снимка на плащаницата, се открива едва тогава, когато торинският фотограф сеньор Пиа, с разрешението на кардинала, получил възможността да снима плащаницата. Какво било неговото удивление и благоговеен страх, когато, проявявайки фотографската плака, той видял не това, което обичайно представлява негатива с неговото преобръщане на светлините и сенките в обратен ред, но ясно позитивно изображение, както го виждаме в действителност със съответстващото впечатление за дълбочина. Като човек сеньор Пиа бил дълбоко потресен - той не се съмнявал, че лицето, в което се вглеждал, с неговото царствено изражение на непобедимо търпение пред лицето на страданието, било лицето на Христос, което той виждал така, както никой не е видял в течение на 1800 години от времето на неговия земен живот (това се случва през 1898 г.) Като фотограф той веднага разбрал смисъла на това, че позитивното изображение на самата плащаница по своята същност се явява фотографски негатив, съществуващ доста преди хората въобще да узнаят какво е това негатив. Това било осезаемо научно доказателство, изключващо всякакви измислици, в което се потвърждава, че плащаницата е дело на човешки ръце.
Известието за това откритие привлякло към плащаницата вниманието на специалисти експерти от различни страни - първият път през 20-те години, вторият - през 70-80–те години на XX век. Били издадени обширни отчети с многочислени фотографии. Към днешно време почти не са останали съмнения за истинността на изображението - това са потвърдили и заснетите холограми. Криминалисти, анализирайки снимките, намерили следи от всички изтезания, описани от евангелистите. Изследванията обаче въпреки това не могли да дадат отговор на въпроса: как е могло да възникне обемно негативно изображение? Съществуват няколко хипотези и аз ще се осмеля да изкажа своята. По всяка вероятност, ако си спомним впечатленията на очевидците на възкресението на Христос, с НЛО е било произведено фазово преобразуване на тялото на Христос в състояние, близко до плазмата, която е и опалила материята на плащаницата.
Фридрих Енгелс в края на живота си, в една своя статия отбелязва: „Най-новите Кападокийски открития ни задължават да изменим нашия мироглед относно някои отделни, но особено важни събития от световната история. И това, което по-рано изглеждаше достойно само за митологията, отсега трябва да привлича вниманието на историците. Новите документи, покоряващи скептиците със своята убедителност, говорят в полза на най-голямото от чудесата в историята - за възвръщането към живота на този, който е бил лишен от него на Голгота.”
