Очаквах новата книга на Мариана Праматарова „Домашното насилие” с нетърпение. Още преди издаването и тя говореше по темата разпалено и възмутено.Имаше категорична позиция със сериозни морални парадигми и често повтаряше, че Законът за защита от домашно насилие(ЗЗДН) трябва спешно да бъде променен. Възмущаваше се от мудното, неефективно и нехуманно отношение на институциите от които зависи решаването на проблема. Липсата на превенция в тази посока допълнително я безпокоеше, практиката и на адвокат всекидневно я срещаше с различните форми на уродливото явление наречено„домашно насилие”. Навярно в дадени моменти се е чувствала безпомощна да помогне на жертвите, така както и повелява съвестта и професията и.
Книгата се чете на един дъх. Вълнуващо и драматично са описани последиците и омагьосания кръг в който попадат търсещите справедливост.Тук са истинските мотиви и морални императиви, които са двигател в конкретната работа на Мариана Праматарова с пострадалите деца, жени и мъже. Всичко е минало през ума и сърцето и когато говори и търси истината, когато воюва за нея и я поднася на обществото не само за размисъл и съпричастие. Тя апелира не само спешно да се промени Закона, но и да се създаде специализиран съд по ЗЗДН с професионално подготвени кадри – съдии и прокурори. Да се укрепват центровете за превенция и борба с насилието.Цялото общество заедно със семейството и полицията да се противопоставят на насилниците. Да се създадат кризисни центрове и защитени жилища за жертвите на домашно насилие. Подробно е описано становището на Европейския икономически и социален комитет относно „Изкореняване на домашното насилие над жени”- Брюксел, 2012г. и препоръките и предписанията, които визира. Представена е и Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – Истанбул 2011 г. подписана от 20 държави. Разгледани са обстойно и превантивните мерки на Хартата на жените( 2009г.), Плана за действие и прилагане на Стокхолмската програма( 2010 г.) и Стратегията за равенство между мъжете и жените( 2010- 2015г.)
В книгата умело се преплитат житейските случаи с правния казус. Престъплението е налице, но домашното насилие у нас не е инкриминирано. При това положение пострадалите от физическо, психическо, сексуално и икономическо насилие водят дълги съдебни дела в търсене на наказателна и гражданска отговорност от извършителя. „Да бъдеш жертва на домашно насилие у нас е срамно, недостойно, непрестижно и пагубно.В държава като нашата, където липсват механизми за спиране на насилието жертвите водят самотна битка за правата си неподкрепени от никого.” Ето я жестоката истина. Правните аргументи и факти би трябвало да са железни, но те се огъват под напора на страшната статистика... и действителност.
Тази книга не може да се чете равнодушно. Тук е формулирано както домашното насилие, така и формите и проявленията му.Формулирана е и правната уредба действаща към момента, анализирана е доколко тя е ефективна. Създаден е психологически портрет на домашния насилник, случаите на рецедив в поведението му, както и ефекта на бумеранга, който се връща отново към жертвата. В книгата са обрисувани безбройните жертви на домашно насилие от множество психопати, жертвите на изнудване от домашен насилник, жертвите на домашно насилие пострадали от полицейско бездействие и жертвите на домашно насилие пострадали от съда. Когато попитах Мариана Праматарова не се ли страхува да се опълчи срещу тези институции тя ме погледна внимателно и каза с цялата си откритост, директност и отговорност :”Не мога да не кажа истината. Как иначе бих уважавала самата себе си?!”
Да, книгата е написана вълнуващо, достъпно и дори интригуващо. Научният стил равностойно е съчетан с художествения и публицистичния. Адресатът на книгата е широкообхватен и представлява интерес както за професионално ангажираните с проблема, така и за редовия читател.
Да благодарим на Издателска къща „Новата цивилизация”, която отново ни поднася книга с перфектно външно и вътрешно оформление. Особено външното оформление респектира и въздейства както с цветовото си решение така и със съотношението на композицията текст – фотомонтаж.
