Орфическите идеи, идващи от древността и предхристиянската религия, а всъщност преди всички други религии, са съхранени в общия духовен фундамент на европейската култура, прониквали са и в други култури до степен, че не могат органически ясно да се откроят. Една от причините за това е отдалечеността по нашето линейно време – измерение и приемствеността на тази философия от различни народи и цивилизации. Друга основна причина е присвояването на идеите от античната гръцка култура и постепенното избледняване на първоизточника. Ако древните гръцки философи все пак тук и там са посочвали някой цитат от орфическата философия, то по-късните автори вече са пропускали да означат източника и присвоявали тези идеи.
Най-вероятно орфизмът, без да твърдим, че идва от нищото и няма своя основа от предшестващи културни пластове, на този етап от развитието на науката, религията, духовните учения е по-точно да се твърди, че е първоосновата на философските системи на древността и по всяка вероятност носи идеите на посветен свише, като не се изключват и по-древни неизвестни културни влияния. Загадките, които крие древността, дават основания да твърдим, че в много отношения древните цивилизации са притежавали необясними от гледище на съвременността знания, енергийни умения и философски прозрения. Трябва да признаем, че в някои отношения древните цивилизации са имали много по-развити умения и способности, които съвременният човек нито притежава, нито може да обясни.
Орфей е първият посветен в древността. Това можем да твърдим със сигурност, поне доколкото не познаваме по-древна цивилизация с личност, посветена в тайнствата и мистериите. Митологията разказва в символи и алегории за живота и способностите на този велик посветен по нашите земи.
От анализите на малобройните източници на информация за Орфей, орфическата школа и мистериите, както и от езотерични източници, бихме могли да направим следните аналогии с Бялото братство и идеите на Петър Дънов:
Най-древната идея за божествения произход и божественото проявление на любовта е орфическа. „Мой Бог е Любовта” е идея, която християнската доктрина прегръща и поставя като основа на Библията. „Бог е Любов” е и библейски стих, както и едно от най-често срещаните твърдения в беседите на Учителя. В основата на учението на Бялото братство са залегнали три основополагащи принципа „Любов”, „Истина”, „Мъдрост”. Но първоосновата е Любовта, като изражение на божествената същност. При внимателен прочит на беседите на Дънов, ще видим, че може да се напише многотомно издание с мисли, съждения и афоризми за Любовта. Всички философски системи говорят за Любовта. Божественото в човека е Любовта, тя е божественото дихание.
Слънце поклонничеството е древна орфическа практика, свързана с почитта към Бога на Слънцето като върховна творяща сила. Обожествяването на небесното светило вероятно се свързва с идеята за извънземния произход на някои човешки цивилизации. Самият Дънов твърди, че на Слънцето има живот и там живеят същества, велики посветени. В обичаите на древните траки е заложен култа към слънцето, посрещането и изпращането на слънчевите лъчи. Траките са имали специално божество Загрей, бог на Слънцето, но те са почитали и други божества, свързани със зората, Пурмерул – бог на огъня и жарта, Балис – бог на светлината и др. Всички тези култове имат за основа слънце поклонничеството. То идва от праисторическите им корени. Сабазий, чийто произход е от земните недра, се съчетава със слънчева жена. Цивилизацията на траките води началото си от Ра цивилизациите, съчетана с друга цивилизационна вълна. Прабългарите и тангризмът също принадлежат към Ра цивилизацията.
Нестинарството е тракийска практика и част от слънце поклонничеството и е свързано с култа към огъня и жарта.
Този култ се открива и в учението на Дънов – посрещането на изгрева, знания за действието на слънчевите лъчи в различните часови пояси и лечебните му сили. Дънов твърди, че Слънцето е разумно и там живеят високо развити същества.
Култът към белите дрехи, който е възприет от Дънов, е орфически. Посветените траки и нестинарите, са се обличали задължително в бели дрехи. Учителя е препоръчвал белия цвят като цвят на съвършенството, цвят, който символизира постигната хармония.
Орфизмът залага на съвършенството като модел на човека. Съвършенството обикновено се постига в орфическите тайни школи, където се осъществяват различни практики. Моделът на съвършенството орфиците откриват във висшите светове. По същия начин и Бялото братство приобщава в своите школи за посветени и оглашени хора, които решават да тръгнат по пътя на съвършенството и се самоограничават да работят за хармонията, доброто и любовта.
Орфей е първият посветен, който използва звука за хармонизиране и лечение. Песен, музика и звук хармонизират енергийните центрове. Орфей е първият лечител със звукова терапия и най-великият поет, певец и музикант на древността.
За сравнение Дънов отдава изключително значение на музиката, звука и хармонията, като твърди, че човек, който не може да пее, не може да бъде в Школата.
Траките ценят изключително златото и то не само като благороден метал, но и като символ на Слънцето. Същите послания можем да открием и в учението на Бялото братство. Златото се препоръчва на тези, които са постигнали хармонизиране на енергиите и са развили скъпоценни добродетели у себе си.
Траките са познавали два вида жертвоприношения – кръвни и безкръвни. По всяка вероятност орфическа е идеята да се премине към безкръвните с цел опазване на живота. Вместо кръв се проливало вино върху жертвен камък. При Дънов призива към вегетарианство по хуманни съображения доказва близостта на възгледите и ценността на всяка форма на живот.
Орфическите мистерии, които си остават загадка за нашия съвременник, са свързани с цикличността, слънцето, плодородието.
Дънов разработва уникална система за духовно и физическо развитие – паневритмията, която съчетава танца, музиката, символиката, енергийното балансиране и слънце поклонничеството, защото се играе при изгрев.
Словото е безценно в стремежа на индивида към усъвършенстване. За словото Дънов е изписал много страници. Ще подчертая само близостта в осъзнаването на специални думи-мантри, които Учителя нарича формули и които целят да хармонизират енергиите, да дадат защита на човека, да го избавят от проблеми и страдания. Мантри са използвали и посветените в орфическата школа.
Вярата в прераждането, която е възприета от източните духовни учения, но отричана от по-късното християнство, за разлика от ранно християнските постулати, е тема, застъпена широко в беседите на Беинса Дуно. Безспорно тя е възприета орфическа идея за безсмъртието на душата.
Ако имахме достъп до цялата орфическа наука, то бихме открили още много аналогии, които доказват единния, общ корен на истинските духовни учения, а не противопоставянето на идеите.
Ако Орфей мечтае да обедини 90-те тракийски племена и да създаде могъща и благоденстваща Тракия, живееща в мир, хармония и духовен подем, то подобна е идеята на Дънов – да очертае пътя на духа пред българите и славяните и тяхната мисия – да бъдат духовни водачи на народите.
Та нали по тези земи, където е живял Орфей, където траките са създали една богата култура, тук се осъществява приемственост и проникване в духовните и културни достижения на народите. Нищо, което е било, не изчезва, то остава в паметта на земята и гените, както и в паметта на Вселената – в Акашевите записи, което може би е едно и също, защото „горе и долу” са отразените светове..
18-20 август 2013г.