Партньорските взаимоотношения са предмет на изследване от д-р Менис Юсри и фондация „Същност”, които с поредица от семинари акцентират върху личностното развитие.
Взаимоотношенията са най-важното нещо в нашия живот, тъй като сме програмирани да търсим и създаваме връзки, но никой никога не ни е учил как да създадем връзка – твърди д-р Юсри. Според него ние се учим, като наблюдаваме нашите родители, но те никога не са имали перфектна връзка. Нашата памет ни връща отново и отново към преживените модели на връзки, закодирани в нашето съзнание. Наблюдават се два вида памет – разказвателна /описателна/ - какво и защо ни се е случило, и емоционална памет – спомен в тялото ни, който реагира на думи на партньора.
Според терапевта „начинът, по който подхождаме към връзката си, е този, с който се подхожда към всичко – работа, деца...”.
Връзките са определени зависимости. Най-ясният модел на връзка-зависимост е този с майката. Този модел ние съхраняваме във всеки спомен до края на живота си. Емоционалната зависимост от майката се пренася върху друг човек, когато пораснали вече ние отново изискваме от друг човек да ни дава любов, сигурност и др., т.е. да замени майката.
Връзката е вид конфликт, а всеки би искал да живее в хармония, но никой освен самите нас не може да ни даде щастие. Очакванията предизвикват разочарования. Научени сме да обичаме условно – с условна любов, с притежания, което противоречи на любовта – свобода.
Ахилесовата пета на нашето общество са връзките, обяснява терапевтът и препоръчва работа на интелектуално и емоционално ниво. Стратегията му е изградена върху интелектуалното познание и работа по емоциите. Няколко „стълба” изграждат успешната връзка: уважение, приемане, доброта, благодарност, отговорност, баланс, щастие, автентичност, свързване, без очаквания.
От психологията и педагогиката знаем, че се учим, играейки. В този смисъл връзката е ролева игра. Всеки партньор влиза в игра, в роля, в която защитава себе си. Във всяка връзка се разиграва сюжета „зависима жертва и спасител”.
Да изградиш връзка без зависимости, без условности, на базата на преживяното, защото опитът се запомня - това е акцентът на семинара, в който екипът следва семинаристите, като целта е освобождаване на информацията от нас, за да не се повтарят моделите от семейството ни във връзките ни.