„ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛИМЕЦА” в брой 71

„ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛИМЕЦА”
Категория: Изкуство, култура

ОТКЪСИ ОТ НОВАТА КНИГА НА ЕМИЛ ЕЛМАЗОВ

Премиерата ще се състои по време на Втория национален фестивал на лимеца и живите храни на 14 септември във В. Търново

Науката вече доказа, че посредством храната човешкото същество може да се въздига или потъпква, да се оздравява или разболява, да се умножава или да се изтрива от лицето на Земята. Въпросът е само кой ще овладее храната на народите и доколко ще си позволи да ги манипулира посредством нея.

Еднозърнестият лимец е божествено древен и  вечен апостроф срещу оформящите се хранителни властелини на света.

                                              ***

Хайде да поговорим като българин с българина. Докато си играем шумно на партии и коалиции, на царе, демократи и социалисти, на велики и обикновени, на олигарси и “лош човешки материал”,  черджето на СОБСТВЕНАТА НИ земя се измъква тихо изпод краката ни и други народи се бутат  да  поемат грижата за нас с хранителните си  уподобавки.

Докога ще издържим така, докъде ще стигнем..?

Научен експеримент съобщава, че група плъхове са били хранени с изкуствено съчетана  храна, в която присъствали всички известни хранителни вещества, необходими според диетологията, за  да се живее в добро здраве. Но при второто и третото поколение, плъховете загубили способността да се размножават и популацията изчезнала.(1)

Аз  не искам да приключим  като тези плъхове. Затова обнародвам тази книга, която първо съм написал с мотика, с пот, с конски и тракторни плугове, със сърпове, комбайни, мелници, пекарни...

Господи, а моите родители ме готвеха за пианист, аз пък се правех на писател, журналист, накрая ето ме пред вас, гол-голеничък селянин на шейсет и четири, най-младия в едно гаснещо село. Не! Нееее!

                                           ***

Преди трийсетина години Ванга каза:”Докато не оправите черквата „Свети Четирийсет Мъченици” в Търново, България няма да тръгне напред...”

Чудно ми е защо тогава не каза и другото:”Възкресете лимеца и България ще се отвори за бъдещето си”.

Да, някак много точно двете събития съвпаднаха във времето:  20 000 дка еднозърнест лимец вече златее  върху българската земя, а българите за първи път поискаха настойчиво европейското си равноправие.                                                                     

КАК ДА СИ ПОСЕЕТЕ ЕДНОЗЪРНЕСТ ЛИМЕЦ

Много пъти човек застава пред запустялата бащина земя и се пита: какво да правя с нея? То днес нещата стигнаха дотам, че по-добре да не работиш земеделие... Залудо работи, залудо не стой! Ама че глупави поговорки имаме...

Чувал съм, че в Рая растенията се появявали по Божия воля, растяли от силата на Божия дъх и давали плодове според Божието слово.  Ако това е вярно,  еднозърнестият лимец със сигурност идва от Рая. Защото той може да отговори на проявената грижа с повече добив, но като всяко диво растение може да помине и без човека. Така е оцелял през доказаните 17 000 години от съществуването си. (2)

С горното исках да  съобщя най-важното, предполагам - лимецът иска малко труд да го посееш и е голяма наслада да го гледаш как расте. Само го гледаш, братя българи, нали това искаме най-често. Не ториш, не пръскаш, не прекопаваш. Райска служба. Лимецът  сам си общува със Земята и я кара да работи за нас, да  дава поне 300 % лихва. Срещу 3-те % на банките.

Еднозърнестият лимец е най-добрият посредник между човека и земята. През моя живот съм изследвал много живи растения, предимно, диворастящи, но такова друго чудо не намерих.

Всичко на ръка

Ако искаме да  го поселим в някоя от  изоставените бащини нивички  или в едно дворно  място, тогава си струва да работим на ръка. Ръчният труд е подходящ и когато се налага да умножим малкото количество семе, което имаме. Ще изскубим бурените, ще прекопаем с мотиката, ще загладим с грапата. Ако бурените са с дълбоки корени, най-добре е да обърнем мястото с правата лопата. Така корените, измъкнати на слънце, ще изсъхнат. По този начин  подготвяме почвата, но правим и една малка бела... Извеждаме анаеробни микроорганизми на въздух и затъпкваме аеробните, като ги оставяме без кислород, ще рече – задушаваме ги. Иначе казано, разменяме правилните нива на живот в повърхностния почвен слой... Затова нека да си го позволим само първата година. После лимецът без друго ще изчисти почвата под себе си и за втората година ще можем да съхраним нейния микросвят като я надраскаме с греблото на 4-5 см. дълбочина. Така с по-малко труд ще имаме още по-добър добив.

Семето се хвърля по посока на  вятъра, да използваме и неговото ветрило. Двайсет и пет килограма на декар е гъстият посев. Ако подхващаме наново изоставени орници, това е разходната норма. Тогава лимецът става по-гъст, запазва по-добре влагата под себе си и се справя по-лесно с растенията, които му пречат (растения-антагонисти). При добър предшественик обаче и съхранена чистота на почвата  двайсет килограма са достатъчни.

След разхвърлянето на семето заравянето може да стане с грапа или с влачене на тежка греда. Четири сантиметра дълбочина на заравянето е  достатъчно.  Гредата сякаш е по-добрия вариант в този случай, защото до известна степен замества валирането, за което не всеки може да има нужния инструмент под ръка.

Ако сеете при намаляваща луна или още по-добре, по новолуние, очаквайте по-ниско стебло и по-едри зърна. Ако изберете нарастващата луна или сеитбено време, близко до пълнолуние, ще жънете едри, високи стебла и по-дребно жито.

Хайде де, наопъки на всичко останало!

Но защо ни е всичко това, защо трябва да се занимаваме с този див еднозърнест лимец?!
Ей това е дълга приказка, но е време да я започваме.

“Защото, ако ядете жива храна, тя ще ви вдъхва живот;
ако убивате храната си, мъртвата храна ще убива вас.”

Иисус Христос, „Евангелие на мира от Есеите”

Статията е прочетена 641 пъти
Назад към брой 71Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2025