БАЛСАМИРАНИ МУМИИ, РАЗСТАВЕНИ ИЗ СИНТЕТИЧНАТА ДЖУНГЛА - ТОВА ЛИ Е НАШЕТО БЪДЕЩЕ? О, НЕ! в брой 71

БАЛСАМИРАНИ МУМИИ, РАЗСТАВЕНИ ИЗ  СИНТЕТИЧНАТА ДЖУНГЛА - ТОВА ЛИ Е НАШЕТО БЪДЕЩЕ? О, НЕ!
Категория: Сърцето, душата

Едно интервю на  Емил Елмазов, чл. кор. на Международната академия по информатизация в Москва, председател на Съюза на билкарите и производителите  на живи храни в България, управител на „Билкова градина” ООД, В. Търново.

През последните години на миналия век Емил Елмазов основава резерват „Билкария” в Боженския балкан върху 150 декара изоставени земеделски земи и гори. Сравнителната защитеност на неговата земя му дава възможност да изучава и  съхранява  ендемитите /местните видове/ от хранителната и лечебната флора на Средна Стара планина. Финансира разработките си като открива няколко дрогерии и билкови аптеки, за да предлага в тях продукцията на биодинамичното си земеделие.

Обезлюдяването на Балкана го кара да  търси нов поминък за местните хора. В условията на 700 м. надморска височина Елмазов   успява да създаде градини от казанлъшката роза и да  одомашни  дивото жито еднозърнест лимец, което открива на малко находище в Източните Родопи. Цели 12 години са му нужни, за да умножи семената на лимеца на територията на резерват „Билкария”. После заедно със своите сътрудници той  ги разпределя за възпроизводство във всички краища на България. Така на българската трапеза се завърна изначалният хляб на Балканите с особено високи хранителни и лечебно-възстановителни качества.

В момента Елмазов продължава изследванията си за създаване на лечебни храни от кълнове на лимец и слънчеви екстракти от живи билки. Той твърди, че посредством  тези екстракти и активирането на семена от еднозърнест лимец може да се изработва  храна  срещу много хронично болести. Необходимо е само шестмесечно хранене, вместо доживотно лечение. По-нататъчните му стремежи са да оживи Боженския Балкан с рози, лимец и билкови производства, да състави Енциклопедия за високовибрационните въздействия на лечебните растения.

Член е на Съюза на писателите в България и председател на Съюза на билкарите и производителите на живи храни. Автор е на десетина книги, между които„Лимецът – изначалният хляб”, излязла през 2009 г. на български, руски и английски език,  на  сборници с разкази, романи и публицистика, някои от тях награждавани и превеждани в чужбина.

 

-Господин Елмазов,  отдавна заменихте София с това замиращо габровско селце Кметовци? Тук можете да общувате с двайсетина старци...

-Тук се чувствам свободен.

-Или самотен...?

-Въпросът за свободата днес стои така: имаш ли храна, която да не те разболява бавно, имаш ли енергии, които да не те разоряват бързо, имаш ли медицина, която да не те осакатява непременно...

-Малко по-ясно...?

Емил Елмазов и жетваркиЗа да види по-ясно една картина, художникът се отдръпва настрани, притваря очи и ето му една друга, по-цялостна реалност... От гледна точка на моя малък резерват животът ни днес представлява постоянно насилие върху живата клетка. Вижте това тежко химизирано селско стопанство. Ведно с хибридните семена то посява и химикалите за тяхното оцеляване.  Звукописът не е случаен: хибрид и химия. Едното без другото не може. В световната гонка за по-високи добиви, които тъй и не стигат до гладните, се селекционират видове, които нямат жизнената сила да устоят при различни условия без хербициди, изкуствени торове и други синтетични патерици. Единствената цел е повече вещество, по-голяма печалба... Но природата не иска някак да се съгласи с нашето разбиране за капитала; да създава все по-много, но създаденото да си остава пълноценно и безвредно. Ние нещо я сбъркахме нашата природа със селската крава или с магарето, на което все искахме да слагаме зелените очила, че да вижда талаша като сочна трева. Но Марко вече го няма, домашната крава...и тя си отива. Дали и майката природа ще ги последва... Тук вече може и да сбъркаме. Колкото повече изнасилваме Земята с отрови, толкова по-тежко тя ще ни се отплаща с болести. Това или няма край, или този край е нашият.

Само през миналия ХХ век се е загубило 75 % от биоразнообразието на Европа. Загубили сме значи хилядолетна народна селекция на приспособени семена, които не се нуждаят от отрови, за да оцеляват, загубили сме местни храни, здравословни и умни технологии за приготвянето и съхраняването им, ще рече, останали сме без едно богатство на жизнени сили от най-широк спектър. Днес всяка минута на стария континент изчезва по една ферма. Загубите на Европа се завихрят в дяволски танц до издъхване...

В България освен тези екстри си имаме и нашенска: тотално обезлюдяване на балканските поселища... Като добавим  европейско-административното налагане на сортове пшеница ведно със задължителните им химически обработки...ето как болестите на хората започват от нивите.

Ясно е, че първо трябва да се лекуват нивите, пък после човекът. Но нивите не могат да бъдат излекувани с високодобивни сортове, а нискодобивният еднозърнест лимец поскъпява хляба. Танцът е наистина дяволски, изходът сякаш е безработните да се отдадат на земеделие и хлебопроизводство, но тук законите и тежките скъпи регистрации са преградили пътя им. Световните хранителни вериги вече са навсякъде. Те са си опекли питката, докато се усетим. Да видим сега какво ще правим с нашата.

И тъй, днешното растение ни се  представя посредством  непълноценни, бих казал болестотворни, зловонни  сокове. Ако не го мумифицираш отвътре, то се разваля още на нивата, спарушва се, лишено от първичната си жизнена сила, от хармоничната си вибрационна структура. Защото в плода или все едно, в зърното, навлизат остатъчни химикали, които кристализират като соли или други неорганични съединения, деформират вътрешната архитектоника на клетките и  променят техния биохимичен и вълнов портрет. ПЪРВО НАРУШАВАНЕ НА ПРИРОДНАТА СТРУКТУРА  НА ЖИВАТА КЛЕТКА!  Музиката във веществото затихва. На нейно място се появява сив, монотонно стържещ шум, който, макар и вън от човешкия слухов диапазон, раздира нервите ни неусетно за нас самите... Но за резонансните връзки между Вселената, човека и растенията - по-подробно в следващите страници.

След нивата, нашата пшеничена реколта попада в складовете и силозите, където я напудрят или опушват срещу складови вредители. Да речем, доскоро разрешените таблети срещу гъгрица по пшениците беше алуминиевият трифосфат...?  Едно съединение, което е работило чудесно в газовите камери на хитлеристите. Разбира се, науката е открила, че след петнайсетина или след четирийсет дни няма и следа от отровата... Но кой може да твърди, че същата тази наука след десет години, без да се извини дори, няма да ни убеждава, че сме си извършвали колективна, законова евтаназия. Нима не стана така с ДДТ-то. Има и едно друго научно нахалство: научно препоръчваните максимални дози на радиация, тежки метали, консерванти, дезинфектанти и прочие в хранителните суровини постоянно  отиват нагоре. (Максимално допустимият радиоактивен фон на околната среда за едно лице от времето на Мария и Жолио Кюри днес е увеличен с 10 000 пъти, а на храната – с 1000). Излиза, че ние сме по-устойчиви от хлебарките, че колкото по-смъртоносно се тровим, толкова по-дръзновено оцеляваме.

Но...науката си е спечелила правото да бъде винаги най-меродавната. Дори когато се вижда с просто око, че се държи като слугиня на Корпорациите, дори когато елементарно логически противоречи сама на себе си, тя извиква диалектиката на времето и институциите на помощ и продължава напред, като се осланя само на доброто, което е донесла на човечеството.

Откакто европейските държави отделиха църквата от себе си, по-ниските чинове в науката побързаха да запълнят опразнената територия на вярата и осъществяването на социалната сугестия. Факт неоспорим...

Но нека да вървим напред. След нивата и складовете, зърното попада в обятията на една тотално химизирана хранителна промишленост, която, за да удължава сроковете на годност, денатурира храните. Ще рече, ако е останала някаква жизнена сила в тях, тя бива унищожена, за да не се поддаде на разлагане. Така, умъртвени, храните могат да се превозват на хиляди километри и да преседяват в хладилни камери десетилетия.

Денатурирането е дело на днешните шамани. Образът на ШАМАНА-ХРАНИТЕЛ , още не съм срещал задоволително уплътнен в литературата, но в живота той е търсен, добре платен и отдавна поставен на пидиестал. Този тъй нужен на хранителните вериги  с п е ц и а л и с т  може да бъде химик, стоковед, лаборант, технолог, какъвто си искате, но по дух е АЛХИМИК. Неговите балсами са багрилата, подкислителите, дезодорантите, овлажнителите, набухвателите, омекотителите и още: дефолианти, дезинфектанти, антигъбични препарати, избелващи вещества, подсладители, неутрализатори и всичко друго, което може да послужи за замаскиране на негодното и за привеждане на мъртвото в лъжовно жизнен вид, благоприличен за погребение, пардон, за ядене ...

Съжалявам за натурализма на горното описание, но след жреците-балсаматори от египетските пирамиди историята не е запазила спомен за такива заклети алхимици като днешните технолози по храните. На тях сякаш им е все едно, че при дълбокото замразяване ледените кристали на вътреклетъчната вода разцепват ядрото и  го превръщат в каша, че многократното изваряване размива контурите на клетките, което ще рече тяхната многоизмерна вибрационна структура, че радиационните облъчванията създават от електрически уравновесените атоми агресивни йони, а от там и свободни радикали, които предизвикват частичен биофизичен хаос в консуматора на денатурираната храна.

ВТОРИ КАМШИЧЕН УДАР СРЕЩУ ПРИРОДНАТА СТРУКТУРА НА ЖИВАТА КЛЕТКА! Сега вече складираната слънчева светлина се оттегля изцяло от хранителното вещество. Химикалите, лъчите, температурата и студа са провокирали реакции на атомно ниво, при което електрони от по-вътрешни орбити биват изблъсквани в по-външни. Това означава катаклично, мигновено отделяне на складираната в храната светлината, цялата онази светлина, която би трябвало да остане запазена, за да се прибави към другата едноименна вибрация-светлина-сила в клетките на хранещия се човек.

В похабеното по този начин хранително вещество жизнената сила не съществува вече нито на полево, нито на информационно ниво. Хранейки се с подобна „погасена” материя ние не можем да достигнем до връзката с Единното информационно поле на Земята. А квантовите биофизици твърдят, че оттам трябва да зареждаме духа си, да хармонизираме съотношенията между собствените си ДНК и РНК, с тази енергия поддържаме емоциите си в хармоничен статус. Затова пък токсимията, която денатурираната храна ни наслагва чак до задръстването на органовите системи, ни смущават на подсъзнателно ниво, създават ни физиологична несигурност, която на съзнателно ниво прекипява като гняв, необяснимо срещу кого или какво, или ни вкарва в различни форми на депресии, като паническото разстройство, да речем. Иначе казано, мъртвата храна  преобразява постепенно обществото, кара го да изглежда циклофренично, а много от нас съществуват на прага на депресията или агресията в зависимост и от това кой с какво се храни.

И всичко това днес се подхваща още от бебешките храни. Те се изготвят по формули, уподобяващи майчиното или козето мляко, но неразбраната и неприложена досега от науката полева организираност на живата клетка в тази област доведе до странични усложнения: дебилност, деформации при физическото развитие, внезапна детска смъртност. Да, по целия образован свят вече се говори за все по-видима връзка между храненето с мъртви или синтетично изградени  природни имитации и внезапната детска смъртност.

Щастливите и късметлиите успяват да се задържат известно време по средата, между здравето и болестта, но после и те се предават в ръцете на всецяло химизираната  медицина.

Тази медицина, най-често дистрибуторка на вярната си спонсорка -  химическата фармацевтика довършват това, което земеделието и хранителната промишленост все пак не са успели да ни сторят. Прагът на поносимост  към „чуждото в нас” отдавна е достигнат, но въпреки това много хора, особено възрастните, биват натоварени здраво с торба хапчета или разтоварени хирургически от някой и друг орган. Да, лекарите се сблъскват със синдрома на „безсилните лекарства” и в стремежа си да помогнат, препращат на хирурзите твърде много работа . Спомням си драстичен случай от моята дългогодишна практика на ирисолог : 50-годишна жена, лекувана  от какво ли не,  за няколко години  беше лишена от седем свои органа: щитовидна жлеза, яйчници и матка, жлъчка, далак и панкреас. Тук няма да говоря за нарушените органови връзки, нито за съсипаната отделителна система, за имунния срив на  организма. „Чувствам се отвътре като буца  – описваше състоянието си тази пациентка. - Душата ми лети, лети нощем, а сутрин не вижда къде да стъпи, че да си почине...”

Да, макар че медицината желае точно обратното, тя осъществява понякога ТРЕТАТА И ПОСЛЕДНА РАЗПРАВА С ЖИВАТА КЛЕТКА!

Затова уж все тичаме бодро нанякъде, но този поглед е отблизо и лъже. Погледнати отдалеч все повече хора изглеждат като обездушени, балсамирани отвътре мумии, разставени подобно декор из синтетичната джунгла...

  • Като ви слуша човек, ще си помисли, че живеем в химическо блато и неволно започва да опипва с крак за пътека в блатото...

Пътеката съществува и вече знаем как се казва тя: връщане към жизнената сила на живата  храна.

-Какво все пак е жизнена сила? ...

Тук материалистическата западна наука изпадна в цайтнот и досега не е дала едно задоволително определение на това понятие. Затова пък  изразходи доста време да отхвърля всички достижения на източното мислене по този въпрос, наричайки го езотерично. Ние пък  НЕ МОЖЕМ повече ДА Я ЧАКАМЕ! 

Жизнената енергия присъства осезаемо за човека в живите организми: растения, животни и хора.

Немският биохимик и пионер на екологичното земеделие Ернфрийд Пфайфер (1899-1961) отдавна е изследвал най-фините динамични сили на различни растения. Той прибавя прясно извлечени техни сокове  към разтвор от сребърен нитрат. После накапва полученото върху филтърна хартия и  получава ярко цветни концентрични шарки. Според него те отразяват потока и интензитета на биоенергията в изследваното растение. Така ученият показва как жизнената сила пулсира в естествени храни и констатира, че същото не се случва с неорганични минерали и синтетични витамини, които са относително мъртви. Например при изследване на витамин С, получен от шипка, той установява, че моделът на жизненост е далеч по-силен, отколкото при изкуствен витамин С (аскорбинова киселина). Работата на Пфайфер подкрепя теорията, че нуждите на тялото могат да бъдат задоволени само от органични витамини и минерали, съществуващи в балансирани пропорции в естествената храна.

-Тестът на Пфайфер има ли количествени измерения?

С помощта на теорията за биофотоните – да. Биофотоните са слаби електромагнитни вълни в оптичния диапазон на спектъра или казано просто, те  са светлина. Всички живи клетки на растенията, животните и човешките същества излъчват биофотони, които не могат да се видят, но се регистрират със специална техника. Колкото по-здраво е едно живо същество, толкова по-голям е броят на биофотоните, които изграждат неговия биофотонен портрет и толкова по-интензивна жизнена сила и енергия излъчва то. Хилядите наблюдения и опити до днес водят мисълта към все едно и също заключение: биофотонните емисии на живите организми са израз на функционалното им състояние, а то пък се определя от количеството и качеството на жизнената им енергия.

Например раковите клетки и здравите клетки от същия тип могат да бъдат различени по биофотонния облак  около мембраните им.

До тук добре, но жизнената сила, която при хранене трябва да премине от растението в човека е „динамис”, тя е променлива и неуловима и веднага, щом растението бива изтръгнато от живота, тя  го напуска. При това нейният организиращ импулс по отношение на елементите изчезва и всички градивни сили, тези на слънцето, въздухът, водатаи т.н. се превръщат в деструктивни към напуснатата досегашна материална опора – растителната форма, макар че до този момент точно те са подпомагали издържливостта на структурата й. Ето какво прави жизнената сила, тя събира стихиите ведно и създава от тях живите форми. Можем да кажем, че тя е причинността на формите.  Земята е място, където животът моделира форми от веществото. Затова хранително-вкусовата промишленост се намесва, бързайки да мумифицира това, което е останало от зеленото живо растение, от някогашното животно. Така тя може да запази останките му в привлекателен вид на красива мумия  и да събира в складовете огромни партиди храна. Непривлекателно казано, нейните хладилници са като морги, изпълнени с трупове. От една страна тези старания създават  у хората известно чувство за сигурност, че няма да останат гладни и в същото време предпоставят  тежък глад на полево и биоинформационно ниво, след който идват болестите на цивилизацията.

Парадоксално е, но в развалената храна има повече жизнена сила, отколкото в денатурираната храна. Неинформираният консуматор обаче отдавна е загубил разпознавателните си инстинкти по отношение на жизнената сила и ги е заменил с естетически норми.

От тук нататък за хранителната индустрия е лесно. Тя търси и намира какви ли не разрешени и неразрешени начини да спре естествения процес на биологично разграждане на плодовете и зеленчуците? И само специалистите знаят, че рентгенови лъчи след определен интензитет направо помитат биофотоните или както казват физиците, те биват изцяло „изтрити”. Храната няма да има никаква жизнена сила и за да я смели, тялото ни ще трябва да използва ценна порция от  собствената си жизнена сила.

  • Все пак, как измерваме количеството фотони?

Френският инженер Андре Симонетон разработва радиестезичен метод за измерване на биологичната или жизнената енергия на растенията на принципа на махалото. Махалото се е използвало в продължение на хиляди години във всички велики цивилизации от Китай до древна Индия, от Египет до Гърция и Рим. В днешно време то служи на големите компании, за да открият петрол и рудни находища под земята. Фините лъчения, идващи от органична материя, задвижват махалото и то почва да се люлее и върти. Чрез измерване на разстоянието на дъгата и скоростта на неговото завъртане, Симонетон бил в състояние да измерва специфични дължини на вълната, които показват истинската жизнена сила и относителна свежест на различни храни.

Въз основа на жизнената им енергия, Симонетон разделя храните в четири основни групи. Измерването става по скала от нула до 10 000 ангстрьома, като той приема основната дължина на вълната на човешката жизнена енергия за около 6500. Храните, които имат дължини на вълните между 6500 и 10 000 ангстрьома той  разглежда като най-полезни. В този първи клас са плодове, пресни зеленчуци, пълнозърнести храни, зехтин, океанска риба и миди. В следващия клас, с лъчения от 6500 до 3000 ангстрьома, са яйца, фъстъчено масло, вино, варени зеленчуци, захар от захарна тръстика и сготвена риба. Третата категория, с много слаби лъчения под 3000 ангстрьома, са варените меса, колбасите, кафето, чая, шоколада, конфитюрите, преработените сирена и белия хляб. Четвърта категория, която на практика не показва никаква жизнена сила включва маргарин, консерви, алкохолни спиртни напитки, бяла рафинирана захар и бяло брашно.

Симонетон установява, че храната с жизнена сила (енергия) от 8000 до 10000 aнгстрьома кара махалото да се върти в удивителната скорост от 4-500 оборота в минута в радиус от над 80 милиметра. А месото, пастьоризирано мляко и варени зеленчуци, които имат стойност по-малко от 2000, са твърде ниски, за да предизвикат махалото да се върти изобщо.

Изследванията на Симонетон подкрепят защитниците на вегетарианското хранене, основано на базата на пълнозърнести храни и пресни зеленчуци, защото те са с най-висока жизнена сила. Пшеницата, например, има жизнена сила със стойност 8500 ангстрьома, която се повишава до 9000, когато е леко сварена. Зеленчуците са най-енергийни, когато са току-що набрани от градината. Те губят около една трета от тяхната ефикасност при времето на превоз до магазина, а друга една трета, когато са варени. Изключение са клубените, които обикновено се обогатяват чрез варене. Картофите, например, имат стойност само 2000, когато са сурови. При варене енергията им се качва до 7000, а до 9000 при печене.

Жалко, че Симонетон не е имал на разположение кълнове от еднозърнест лимец, за да види как махалото отскача от ръката му. Ние успяхме да измерим 17 000 ангстрьома жизнена сила в десетдневните поници на това растение. За сега с право можем да го сложим на върха на хранителната пирамида на българина. Ето и биофотонния му портрет в мига на измерването:

биофотонен портрет

-Ако обобщим резултатите от всичко до тук...?

Според Симонетон ефектите от хранително-вкусовата промишленост са катастрофални за хората. Млякото има жизнена енергия на стойност от 6500 aнгстрьома в прясно състояние, но губи 90% в рамките на 24 часа. След пастьоризацията губи изцяло биофотонния си портрет. Светлината в него погасва напълно. Същото важи и за пастьоризирани плодови и зеленчукови сокове, както и за консервирани плодове. Пресният сок от захарно цвекло е оценен на 8500, но с добавена бяла рафинирана захар пада до 1000 или по-малко, докато бяла кристална захар дава нула. Други преработени храни като маргарин, алкохол и бяло брашно също имат стойности, подобни на мъртва материя.

- Как да запазваме тогава храната ни жива?

Сушете я по естествен път. Сушени на слънце плодове могат да възвърнат своята жизненост, ако се накиснат във вода в продължение на 24 часа. Тогава те ще излъчват почти толкова силна енергия, както когато са току-що набрани. Водата обикновено не излъчва енергия, но за разлика от други течности, може да се „оживява” при контакта си с минерали, човешки същества или растения. В резерват „Билкария” провеждаме опити с поници на еднозърнест лимец. Изчистването на водопроводната вода от хлорните примеси става за около четири часа. На десет литра вода не са нужни повече от половин килограм стръкове.

Резултатите от изследванията на Симонетон предполагат, че за оптимално здраве трябва да се храним със зеленчуци, зърнени храни, плодове, ядки и други храни, които излъчват жизнена енергия, по-висока от човешката норма. За жалост той не включва в опитите си елементарните лабораторни  изследвания на храните, върху които прилага своя метод. Така ние не разбираме в океанската му риба има ли живак, пшеницата, с която работи, природна селекция ли е или е хибридка, отгледана със съответните химически торове и хербициди.

Вярно е, че съвременният човек е загубил формулата за основна физически жизненост, но вярно е също тъй, че той може да създава различни условия за подобряване жизнеността на своите растения, а от там на храната и на самия себе си.

Такива надежди се таят в основата на биодинамичното земеделие и бъдещето на билкарството - работа със съхранени природни структури в съхранени местности. Работа с помощта на съвременната наука, но без оттегляне от правилата на природата.

Статията е прочетена 715 пъти
Назад към брой 71Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017