От самото възникване на християнството се оформя един ярък аспект на съзнанието - отговорността на субекта пред личните му дела на земята, определящи го като потърпевш при второто явяване на Господ Христос. Под въздействието на страха и наказанието, присъщи на юдаизма, християнинът попада под емоционалното влияние на възмездието. Този аспект е развит от Църквата в крайните му форми, които сега няма да разглеждаме. Вниманието, което Христос отделя на проблема за греха и наказанието, изразени главно в израза му, че ще дели хората на „овци" и "кози", всъщност не се отнася пряко за Страшния съд, описан от Йоан Богослов в „Откровението", а до специфичен процес от дейността на Душата след смъртта - когато се намира във финия свят. Разликата в двете идеи - на Христос и на Йоан - се отнасят до проявата на Душата и до апокалиптични процеси в Слънчевата система, засягащи Земята. Последното, катаклизмите, не са процеси на човешкото поведение и съзнание, а природни събития, тотално независещи от деянията на хората. Да се вменява на човешкото съзнание, че Богът-Отец е апокалиптичен садист, е най-малкото невежество и цинизъм. Отецът, пращащ Сина си за жертва, изпада в деликатна ситуация: Баща ли е, или Дявол? По същество самата презумпция за страшен Баща изключва идеята за качествен Творец. Иисус е знаел тези тънки характеристики, затова не вменява на Отеца ( Иже си на Небесе ) подобни качества.
Така както е знаел и езотеричното съдържание на българската дума СЪДБА. Това знание дава основание на колобрите от наследствената линия на ТанГ-Ра -първият истински монотеистичен бог на хората, че Иисус е от рода на посветените Балгури.
В живота на българите думата СЪДБА има изключително значение. С това понятие ние определяме всичко, което е извън възможностите на човека. Независимо дали се отнася за добро, или лошо, хората влагат един смисъл: случилото се е извън възможността за осмисляне. И с това свое схващане българинът изразява дълбоко философско и психологично разбиране за „ръководство свише" в живота на хората. Най-често за двигател на съдбата се приема Бог или негови пратеници, които изпълняват заръките му. Тази чисто пространствена презумпция въвежда в живота на българите, осмислено и естествено, знанието за едновременността на два свята, от които единият е висш, недостижим и често неразбираем в действията си. Другият е този, в който в момента живеем.
Понятието Съдба определя много специфично ниво на божествено попечителство - събитие, което става под контрола на Небето. Според Принципа за структурирането на свещените слова, към които спада и понятието Съдба, думата има следното информационно значение:
1. СЪД
1.1. (народно) - съдина, чиния, паница, блюдо...
Съд е всичко, в което може да се вложи нещо, да се вмести в него. В този смисъл Съд е предмет, съдържанието на който не се определя, но се подразбира, че в него има нещо, съдържа нещо. Съд е вместилище на съдържимото - съдържанието.
1.2. съдилище, трибунал
Второто значение на думата съд се отнася до правосъдието. Затова българите наричат мястото, където се доказва правдата, "Съд", "Съдилище". Тази изключително голяма разлика от първия смисъл на думата е много интересна и показателна за дълбокия й социално-морален аспект. Веднага прави впечатление разширението на понятието в това му значение (коренът) - като човешка дейност от битов характер.
2. БА
Изключително сакралната българска сричка БА разгледахме в книгата „Колобар ". Сега ще се върнем за малко отново на основното й значение: БА е космична, полово неопределена душа, слизаща в материята, за да стане КА - проявена в материята душа. Определението е пределно ясно, но Тангризмът подчертава, че тази душа няма пол, тоест тя е андрогенна, не е полово детерминирана.
Навлизайки в полето на анртопологията на Тангризма, ние уточняваме, че става въпрос за изключително сакрален момент - когато душата се преструктурира и организира своя материален носител - тялото. Така Ба става КА - като изгражда свой организъм, в който се вмества и живее като животно или човек (жива душа).
Можем да уточним:
1. В употребата на думата Съд-ба има особено ниво на осъзнаване - Господ така е отсъдил, Той е съдията, Той решава така да е. Следователно единството от двете понятия (информациите за Съд и Ба) определят една много дълбока и специфична характеристика на думата.
2. В понятието СЪДБА българското съзнание влага идеята за предопределеността на живота съобразно качествата на личната ни, духовна Небесна субстанция, известна като Душа.
Или: това, което се случва като неизбежно в живота на човека (КА) е защото качествата на съдържанието на душата му (БА) е такова. Тогава понятието съдба определя две успоредни нива на битието - космичното и земното, протичащи в единство чрез нашето тяло. Това единство, разбира се, е гъвкаво и подвижно, защото не всичко е съдба, следователно не всичко е предопределено. Съзнанието за предопределеност и свободна воля е присъщо на нашата народопсихология. Българинът е волеви, борбен и в същото време изконно прекланящ се пред съдбовното, пред висшата повеля на небето.
Ето великият истински смисъл на думите на хунора ИИСАА (Иисус) за времето на Страшния съд. Само сковано от страх съзнание може да го деформира дотолкова, че да го интерпретира като ужаси на битието, произведени нарочно от Твореца, който иначе е милостив и добър Отец. Или едното не е вярно, или това не е Отецът на хората.
Страшният съд е съдът, който душата сама провежда над собствения си живот, когато напусне тялото и изнесе информацията за начина, по който е живяла на земята: в един паралелен свят, известен на българите дори само от смисъла на тази дума: Душата в нас ще съди Човека в нас според делата му. И ще произнася присъдата за следващото си прераждане - на предопределените нови трансформации, за да може тялото да изживее своите неетични постъпки. А Господ ще наблюдава и ще се намесва там, където има данни или стремеж за промяна. Както Синът Му направи с добрия разбойник на Голгота.
3. Трето информационно ниво на понятието Съдба определя КА като отражение на БА. Когато КА (умът, АЗ-ът у нас) пропадне дълбоко в материалното съзнание и спре да контактува със своята БА (духът-душа), тя губи небесния коректор и егото се превръща в ненаситен консуматор. Затова съществува заветът на ТанГ-Ра към колобъра: Ти си отражението на света!
Да бъде човек отражение на заобикалящия го свят означава да достигне такава чистота в живота, че да отразява всички външни влияния и то така, че хората да съзират в отразяването себе си. КА на колобъра се ръководи изцяло от интуитивните нагласи на неговата БА, която е в непосредствена връзка с духа в него. Всеки човек, преосмислил и преодолял влиянието на материята (КА субстанцията), има потенциал да се преобърне и да тръгне по пътя към собствената си БА.
Ще направим и кратък анализ на думата КАРМА според правилата на Тангризма, надявайки се читателят да схване разликата в българското понятие СЪДБА и източното КАРМА.
Ще разделим думата на съставящите я срички, които не са случайни, а строго определени и зависими една от друга.
1. КА - земна душа. (БА трансформирана в материална форма).
2. АР - сричката е РА и означава Небесна енергия на творяща космична същност (ТанГ-Ра, Амон-Ра). Когато се прилага към конкретна дума, тя може да се обръща, да става АР. Българите означават с нея и човек. Така планината Сокар е съставена от СОК и АР, което означава енергиен център на соколите (на сина на ХОР - СОК) и Слънчев център (РА) на земята.
3. МА - Вода. Женска същност. Майка. Раждаща материални форми.
Анализът подсказва тълкуванието като: Душата Ка, слязла в материята и намираща се под контрола на Небето (Ра), в планетарните енергийни характеристики на материята на възпроизводството (Ма). Прераждаща се човешка душа под контрола на закона на Небето. Ето това означава Карма.
И това й значение я определя като коренно различна от нашето Съдба, която е кардинална - определяща качеството на Небесната и доказваща Висша намеса в човешкия живот.
Можем да уточним: Съдба определя предопределеността ни по отношение на Небесното качество у нас. Карма определя достигнатото от нас лично качество в битието като хора. Съдбата включва в себе си карма като частен случай, защото собствените й качества са плод и на качествата от миналите й прераждания - когато пак е била човек.
С всичко казано дотук определихме изкривената идея за Страшния съд като манипулативно деформирана до ниво, когато тя сама противоречи на великото дело на хунора Иисус, достигнал ранга Христос. За колобрите това е едно от поредните доказателства, че ИИСАА (Иисус) е пратеник на Горната земя. Той е съвършеният Колобър. Като при Забулената сова, Той има две очи, в които се отразява всичко. Така както в трите Му съблазни се отрази цялата сатанинска ложа.
Съдът на БА е Съдът, който ние самите извършваме над себе си. И ако в него има нещо страшно, то това е самоосъзнаването на собствената си духовна деформация. А нима се съдържа нещо друго във Великия завет: Душа - душа да не поробва и Дух - Духа да не подвежда?!