Божествената матрица (3.6) в брой 69

Божествената матрица (3.6)
Категория: Сърцето, душата

Мост между времето, пространството, чудесата и вярата

продължение от брой 67

Дали чудесата, които виждаш в квантовия свят ни показват нашите най-големи възможности или ограничеността на нашата наука? Възможно ли е спонтанното изцеление от болести, незабавната връзка с всеки и всичко и пътуването във времето да са нашето истинско наследство във Вселената?

Със своето изявление за интелигентността в Творението Планк е описал енергията на „лъва на Айнщайн”. По този начин той е запалил пламъка на противоречието, който днес продължава да твори по-интензивно от когато и да било преди. В неговия център старите идеи за онова, от което е направен нашият свят (и реалността на Вселената), са отлетели през прозореца! Преди повече от половин век бащата на квантовата теория казва, че всичко е свързано чрез много реална, макар и неконвенционална, енергия.

 

СВЪРЗАН КЪМ ИЗТОЧНИКА: КВАНТОВО ЗАПЛИТАНЕ

Тъй като Планк предложил своите уравнения на квантовата физика в началото на 20 век, били разработени множество теории и се провели редица опити, доказващи това понятие. Най малките нива на Вселената - атомите и податомните частици – се държат като свързани. Проблемът е, че учените не знаят как и даже дали поведението, което се наблюдава в такива малки мащаби, има някакво значение за по-големите реалности на нашия всекидневен живот. Ако има, значи откритията предполагат, че изумителните технологии на научната фантастика скоро могат да се превърнат в реалността на нашия свят! През 2004 г. физиците от Германия, Китай и Австрия публикуваха доклади, които звучаха повече като фантастика, отколкото като научен експеримент. В сп. Nature учените обявиха първите документирани опити за телепортация до отворена дестинация – изпращане на квантова информация за дадена частица (нейното енергийно копие) до различни места едновременно. Процесът е, като „да изпратиш документ по факса и в хода на процеса да разрушиш оригинала.

Други експерименти показаха еднакво невъзможно звучащи неща като например излъчването на частици от едно място на друго и билокирането. Колкото и различно да звучат различните проучвания, те имат нещо общо. За да стават тези експерименти по начина, по който се случват, трябва да съществува среда - трябва да има нещо, за да могат частиците да се движат през него. И тук е онова, което е може би най-голямата мистерия на съвременността, тъй като традиционната физика твърди че тази среда не съществува.

През 1997г. Научните списания публикуваха резултатите от нещо, което според традиционната физика не би трябвало да се е случило Пред повече от 3400 журналисти, занимаващи се с образованието хора, учени и инженери в над 40 страни било докладвано, че Женевският университет в Швейцария е провел експеримент за това, от което е направен нашият свят – частиците светлина, наречени фотони. Резултатите продължават да разклащат основите на конвенционалната мъдрост.

Учените разцепиха един фотон на две отделни частици, като по този начин създадоха „близнаци“ с еднакви свойства. След това чрез оборудване, разработено специално за експеримента, те изстреляха частиците в две противоположни посоки. ,,Близнаците” бяха поставени в специално създадена за целта камера - като онези, които предават телефонните разговори на около 7 мили разстояние, в две противоположни посоки. Когато всяка от частиците достигне своята цел, разстояние от 14 мили отделя едната от другата. В края на пътя „близнаците ”били заставени да „избират” между двата маршрута, еднакви във всяко едно отношение. Онова, което прави този експеримент толкова интересен е, че когато частиците „близнаци” достигнали мястото, където трябвало да изберат единия или другия път, те правели еднакъв избор и всеки път преминавали по един и същи път. Всеки път резултатите били еднакви. Макар че традиционната мъдрост твърди, че „близнаците” са отделни, те се държали така, сякаш все още са свързани! Физиците наричат тази мистериозна връзка „квантово заплитане” . Водещият проекта, Никълъс Гизин, обяснява: „Заплетените фотони формират един и същи обект. Даже когато са разделени, при промяната на единия автоматично се променя и другият”. В традиционната физика няма нищо, което да обяснява наблюдаваното на експериментите. Освен това вече има и други по-добни експерименти. Д-р Реймънд Чиао от Университета в Калифорния описва резултатите от женевските експерименти като „една от големите загадки на квантовата механика”. Тези връзки са факт от природата, доказан с опити, но опитайте се да ги обясните философски - много е трудно .

Алберт Айнщайн (в коментар, направен дълго преди провеждането на тези експерименти), нарекъл възможността за по-добни резултати „странно действие на разстояние“. Днес физиците ги наричат „квантова ексцентричност”. Връзката между фотоните била толкова синхронна, че изглеждала мигновена. Същото явление било установено и на други места в природата, даже в галактики, намиращи се на светлинни години разстояние. „По принцип не би трябвало да има значение дали разстоянието е няколко метра или цялата Вселена”, казва Гизин. Защо ли? Какво свързва две частици светлина или две галактики до такава степен, че промяната в едната става едновременно при втората? Какво е различното тук в сравнение с опитите, правени в миналото? За да отговорим на този въпрос, първо трябва да разберем откъде идва Божествената матрица. А за да стане това, трябва да направим крачка назад – до времето, по което според западните учени е започнал всичко или поне Вселената, каквато я познаваме.

 

ПРОИЗХОДЪТ НА МАТРИЦАТА

Днешните учени вярват, че Вселената е започнала съществуването си преди 13-20 милиарда години с масивна експлозия. Макар че има противоречиви теории за времето и за това дали е имало единични или многобройни експлозии, съществува общо съгласие за това, че нашата Вселена е започнала съществуването си преди много време с масивно освобождаване на енергия. През 1951 г. Астрономът Фред Хойл описал тази експлозия като „Големия взрив” - термин, който все още се използва. Изчислено било, че частици от секундата преди Големия взрив нашата Вселена била много по-малка, отколкото е днес. Компютърните модели подсказват, че тя била малка и свита като мъничка топка. Смята се, че ако от онова, което виждаме като Вселена днес, се премахне цялото „празно” пространство, би останала топка с размерите на едно зелено грахче! Според предлаганото от моделите то може и да е било малко, но не е било студено. Температурата в това компактно пространство била 18 милиарда и милиони, милиони, милиони градуси по Фаренхайт - много пъти по-горещо от настоящата температура на Слънцето. След това настъпило охлаждане до 18 милиарда градуса и се родила нашата нова Вселена. Когато вълничките от Големия взрив се разпространили в празнотата на съществуващото празно пространство, те носели със себе си нещо повече от топлина и светлина. Те избухвали и като Шаблон от енергия, който се превърнал в Отпечатък за всичко, което е сега и което може някога да бъде. Този Шаблон е споменаван в древните митове и митичната мъдрост. С имена, вариращи от „мрежа” - в Будистките Сутри - до „паяжина” на Паяка - Прамайка - в традициите на индианците хопи, ехото на този Шаблон звучи до днес. Тази Мрежа, или Паяжина от енергия, продължава да се разширява през Космоса - като квантовата същност на всички неща, включително на нас и нашето обкръжение. Тази енергия ни свързва с Божествената матрица. Тази „есенция” служи като многомерно Огледало, което отразява онова, което създаваме в своите емоции и вярвания обратно към нас, като наш свят. (Виж ЧастIII.)

Как можем да сме сигурни, че всичко във Вселената е наистина свързано? За да отговорим на този въпрос, нека се върнем на Големия взрив и на експеримента, проведен в Женевския университет, който вече описахме. Колкото и различни да изглеждат, между тях има неуловимо сходство: проучваната връзка е налице между две неща, които някога са били физически свързани. В случая с експеримента разцепването на фотон на две части е създало „близнаците“ и това е направено, за да е сигурно, че двете части са напълно еднакви. Фактът, че фотоните и частиците от Големия взрив някога са били физически свързани едни с други, е ключът към тяхната свързаност. Изглежда, че щом нещо е свързано, то си остава завинаги свързано, независимо дали това означава физическа връзка или не. Ключ 4: Щом нещо е свързано, то си остава завинаги свързано, независимо дали е свързано физически или не. Колкото и голяма да ни изглежда нашата Вселена днес, независимо от милиардите светлинни години, които отнема на светлината на най-отдалечените звезди, за да стигне до нашите очи, някога цялата материя във Вселената заемала много малко пространство.

(Следва)

Статията е прочетена 437 пъти
Назад към брой 69Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017