Армагедон - Истинските огнища на войните и катастрофите са вътре в нас в брой 7

Армагедон  - Истинските огнища на войните и катастрофите са вътре в нас
Категория: Сърцето, душата
Светът стана място на бойни действия и на природно коригиране, хигиенизиране и хармонизиране. Идващата нова високочестотна енергия си върши своята работа, пречиства дълго събираните задръствания, подпушвания, затлачвания. След стигнатия лимитиран предел тя действа по единствено възможния начин – на подобното с подобно. На радиацията - с радиация, на отровата - с отрова, на негативите - с още по-големи негативи. На малките вътрешни войни – с по-мащабни външни войни; за да видим, да усетим, че не сме успели да потушим истинските огнища на войната вътре в нас. Най-вече, в конфронтацията между ума и сърцето. В месоядството, в липсата на любов – единствения грях. А най-много - в липсата на вътрешна светлина, тази в мислите и чувствата ни. Нали тъкмо тя, според Дънов, ражда любовта, а пък любовта ражда истинския живот.
Затова сега тези външни войни и материални сривове, предизвикани от отраженията на човешкото съзнание, се налага да ни застигат. И то по най-трудния път да се премине към вътрешна трансформация, както и към великия преход. И вероятно, щом като няма много сведения за доброволно осъзнаване, то пътят към него обикновено минава чрез принудителното и изпълнено с изпитания развитие. Защо ли, обаче? Тъкмо „венецът на природата”, човекът, да не може да усвои дадените му дарове. Вярно, бил е много заблуждаван, манипулиран до зомбиране, както си е все още и сега, но това, все пак, е ставало с неговото съгласие, обезпечено от Вселенския закон за позволението. Пък и това да се случи в духовното детство на човека, изобщо не е било трудно. И точно от това са се възползвали търсещите изгода и власт чрез своите системи на социално, политическо и религиозно програмиране. Но точно сега е времето тази робия на митовете, илюзиите, покорството и невежеството да свърши. С идването на новите енергии ще падат не само стени и сгради, но и табутата върху истината, както и старите светогледни и житейски „инсталации”, така майсторски внедрени от „техниците” на т.нар. Нов световен ред. Добре е поне, че те само предполагат, а в крайна сметка само истинският Програмист и Координатор разполага и се намесва в точките на решенията. Добре е, че никакви земни съображения, пристрастия и зависимости не чертаят контурите и структурите на духовните построения. А който има вяра в тяхната основополагаща и водеща роля и се ръководи от тях, ще ги дочака.
Затова вече съществата, белязани със знака на Светлината, които ще преминат в новото измерение със своите добродетели, без да могат да го замърсят, са преброени. Но те са се самопреброили, а останалите са се самоосъдили. Друг съдник няма, има само един голям и велик закон на Благодатта, който ти дава правото да си свободен да избираш, да се самоопределяш, без да си ограничаван, защото си част от този творящ чрез Любов закон.
Тъй като всички ние сме многоизмерни същества и живеем едновременно в няколко свята, то вече нашите добродетели, любовта ни към всичко и всеки, липсата на врагове и т.н. вече са преминали отвъд преградата, за да приветстват новите енергии. Остава в края на 2012 година да преминат и телата на носещите тези качества, защото тогава ще се смени поляризацията и това ще стане възможно. Но не със старите тела, а с напълно обновените, деструктурирани, тъй като на Духа вече не му е потребна деградирала материя. Тя също си е свършила своята работа, както и всичко останало.
Случващото се сега, възприемаме го или не, одобряваме го или не, си е съвсем закономерно. И то най-вече във възловите точки, отговарящи за цялостната енергийна координация и хармонизация. За да не се притеснява повече живеещият в старите форми Дух. С разрушаването на формите, истинският Аз изобщо не е застрашен, дори така все повече и повече съзрява.
Защото енергията на неговата Първолюбов е толкова мощна, че може да се сравни с висококондензираната енергия, дала началото на Големия взрив. Тя може така да разшири и осветли вътрешното ни пространство, че да не остане нито петънце, нито следа от страх, печал, вина, болка, неудовлетворение, конфликти. А вместо с тях, да го насели с вечно блаженство, с покой, благост и тишина – най-добрите творчески условия за работата на Духа. А след като вече няма да остане място за негативите, отвътре навън вече ще започне да се излива един съвсем друг светъл и лъчезарен поток, който ще обнови и пречисти света.
Статията е прочетена 588 пъти
Назад към брой 7Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017