Мост между времето, пространството, чудесата и вярата
Дали чудесата, които виждаш в квантовия свят ни показват нашите най-големи възможности или ограничеността на нашата наука? Възможно ли е спонтанното изцеление от болести, незабавната връзка с всеки и всичко и пътуването във времето да са нашето истинско наследство във Вселената?
1905 г. - Физика на относителността: Възгледът на Алберт Айнщайн за Вселената разклаща основите на физиката на Нютон. Той предполага, че времето е относително, а не абсолютно. Ключов аспект на относителността е това, че времето и пространството не могат да бъдат отделени едно от друго и съществуват заедно като четвърто измерение. 1970 г. - Теория на струните: Физиците откриват, че теориите, които описват Вселената като множество фини вибриращи струни от енергия, може да се използва, за да обясни наблюденията и на квантовия, и на всекидневния свят. Теорията е приета от общността на физиците през 1984 г. Като евентуален мост, който да обедини всички други теории. 20?? - Новата и подобрена Обединена теория на физиката: някой ден в бъдещето физиците ще открият начин да обяснят холографската природа на онова, което наблюдаваме като Квантова Вселена, както и на това, което виждаме в нашия всекидневен свят. Те ще формулират уравненията, които да обединят техните обяснения в една теория.
КАКВО ИМА В МЕЖДИННОТО ПРОСТРАНСТВО?
Във филма „Контакт” главният герой Др. Ароуей (в ролята Джоди Фостър) задава на баща си въпрос: „Сами ли сме във Вселената! ” Отговорът на баща й се превръща в критерий за онова, което е истина в нейния живот. Когато тя се оказва в уяз- вимо положение, напри- мер започване на връзка или доверявайки се на своя опит в отдалечената Вселена, където е транспортирана, думите на баща й се превръщат във водещ принцип за нейните вярвания. Неговият отговор е, че ако приемем, че сме сами във Вселената, това ще е ужасна загуба на пространство. Ако вярваме, че пространството между две неща е празно, това също е огромна загуба. Учените твърдят, че над 90% от Космоса „липсват“ и на нас ни изглеждат като празно пространство. Това означава, че в ця- лата Вселена, каквато я знаем, има едва 10%. Наистина ли вярвате, че тези 10% от Творението, които заемаме, са всичко, което съществува? Какво има в пространството, което мислим за празно? Ако наистина е празно, значи трябва да се отговори на един голям въпрос: Как вълните от енергия предават всичко - от разговорите по клетъчните телефони до отразената светлина, която ви помага да видите думите на тази страница? Също като при хвърлянето на камък във водата - образуват се вълнички които пренасят вибрациите на живота от една точка до друга. Когато успеем да разкрием загадката - от какво се състои празното пространство, ще сме направили огро- мна крачки напред към разбирането на себе си и на своята връзка със света край нас. Този въпрос е стар колкото човечеството. И отговорът му вероятно е бил с нас също толкова дълго. Нашето усещане за това, че сме свързани с Вселената, с нашия свят и един с друг, е било постоянно - от историята на аборигените, гравирана по стените на скалите в Австралия (за които сега се смята, че са на 20 000 години), до храмовете на Древния Египет и скалното изкуство на американския Югозапад. Докато днес това вярване изглежда по-силно от когато и да било преди, въпросът - какво е онова, което ни свързва - продължава да бъде предмет на спорове и дебати. За да бъдем свързани, трябва да има нещо, което осъществява връзката. От поети и философи до учени и онези, които търсят своите отговори отвъд общоприетите идеи, човечеството е имало чувството, че има „нещо“ в онова, което наричаме „празнота”.
Физикът Конрад Финагъл (1858-1936) постави въпроса за значимостта на самото пространство, като попита: „Помислете какво ще стане, ако отнемем пространството между материята. Всичко във Вселената ще се свие до размерите на прашинка... Пространството е онова, което пречи на нещата да стават на едно и също място. Антропологът Луис Лийки е казал: „Без разбиране за това кои сме, не можем истински да напреднем.“ Според мен, има много истина в това изявление. Начинът, по който сме виждали себе си в ми- налото, работеше достатъчно добре, за да ни отведе до мястото, на което сме днес. Сега е време да отворим вратата и да се погледнем по нов начин, който ни дава още по-големи възможности. Може би нашето неже- лание да приемем факта какво означава за пространството да бъде заето от интелигентна Сила и какво означава за нас, да бъдем част от това пространство, е било най-големият „препъни камък“ в нашето разбиране на това кои сме и как наистина работи системата. През 20 век съвременната наука може да е открила какво има в празното пространство: Поле от енергия, което е различно от всяка друга форма на енергия - както Паяжината на Индра и етерът на Нютон подсказват, и енергията е навсякъде и сякаш е съществувала от самото начало на времето. В лекция през 1928 г. Алберт Айнщайн заявява „Според Общата теория на относителността пространството е немислимо без етер, защото в подобно пространство не само няма да има разпространение на светлината, но няма възможност и за съществуването на стандартите на пространството. Макс Планк заяви, че съществуването на Полето предполага, че интелигентността е отговорна за нашия физически свят. Ние трябва на приемем зад тази Сила [която виждаме като материя] съществуването на съзнателен и интелигентен Разум, заключил той. Този разум е матрицата на цялата материя [квадратните скоби и наклоненият шрифт са на автора].
ОПАШКАТА НА ЛЪВА НА АЙНЩАЙН
Когато говорим за космическата празнина между далечни звезди и галактики или за микропространството между „лентите” от енергия, които формират атом, виждаме пространството между нещата като празно. Когато казваме, че нещо е „празно” обикновено имаме предвид, че там не съществува нищо - абсолютно нищо. За нетренираното око онова, което наричаме „пространство” определено изглежда незаето. Но доколко празно може да бъде? Какво би означавало да живеем в свят, където пространството между нещата наистина е лишено от всичко? Знаем, че да намерим такова място в Космоса е може би невъзможно, защото природата мрази вакуума. Но ако си представим, че по някакъв магически начин все пак бъдем транспортирани до там, как би изглеждал животът? Да започнем с това, че ще е много тъмно място. Можем да включим фенерчето, но светлината му не може да се придвижи доникъде, тъй като нейните частици не би имало през какво да пре- минат. Ще е, като да хвърлим камък в пресушено езеро и да очакваме по повърхността му да се появят вълнички. Хвърленият камък би ударил дъното, независимо дали водата е там или не, но не би имало вълнички, тъй като те се излъчват от удара, а не биха имали среда, през която да се придвижат. По същата причина нашият хипотетичен свят ще бъде и тих. Звукът също трябва да се придвижва през същия вид среда, за да се разпространи. Почти всеки вид енергия, за която знаем днес - от движението на вятъра до топлината на Слънцето, не би могла да съществува, защото електрическите, магнитните и лъчистите даже гравитационните полета не биха имали същото значение в един свят, където в пространството няма нищо. За щастие няма нужда да гадаем какво би представлявал подобен свят, тъй като пространството, което ни заобикаля,е всичко друго, но не и празно. Независимо как го наричаме или по какъв начин науката и религията го дефинират, ясно е, че съществува Поле, или Присъствие, което е „огромната Мрежа” която свързва всичко в Творението и нас - с по-висшата Сила на един по-велик свят. В началото на 20 век Айнщайн спомена за Мистериозната Сила, за която бил сигурен, че съществува в онова, което виждаме като Вселена около нас. „Природата ни показва само опашката на „лъва“, казва той, като намеква, че съществува много повече от онова, което можем да видим. „Аз не се съмнявам, че лъвът принадлежи към нея [опашката], въпреки че той не може да ни се разкрие веднага поради своя огромен размер. По-късно Айнщайн казва, че независимо от това кои сме и каква е нашата роля във Вселената, всички сме „продукт“ на по-голяма сила: човешките същества, растенията или космическият прах - всички ние танцуваме според мистериозния мотив, напяван в разстоянието от един невидим гайдар” .
(Следва)