„С обич и дръзновение” в брой 67

„С обич и дръзновение”
Категория: Изкуство, култура

Уважаеми г-жи и г-да,

Още със започването на книгата и прочитайки съвсем малка част от нея, аз усетих, че тя е силно енергетизирана и особено в годината на нашия юбилей – 10 години от създаването на Националния граждански инициативен комитет „Петър Димков”, тя ще е много полезна. Това породи в мен желание да я чета внимателно и да си водя бележки. Впоследствие тези бележки ми послужиха за предлагания сега от мен отзив - отзив за това, как тя ми е въздействала, какви откровения е породила у мен, с какво ме е обогатила, поучила и може би довела до някакво духовно израстване.

С делата Димкови отдавна се занимавам и за тяхното значение съм писала на други места. Сега пред мен застана един нов образ на проф. Христо Карагьозов, председателя на Националния комитет „Петър Димков”.

Аз ще започна от глава втора на първа част на книгата, наречена „Духовност”. Тази глава е поднесена на читателя като една перфектна лекция по темата. Твърде задълбочено и аналитично. И точно тук абсолютно всеки, но взискателен и интересуващ се читател, може да почерпи знания, да определи духовното си ниво и евентуално да го повдигне. Защото философът, в лицето на автора, не е само хранилница на твърде големите знания, получени от философите-предци, но е дал и своя принос към нашето съвремие. Той е наблюдавал, съпоставял, задълбочено анализирал и обобщавал нещата, правил е своите заключения за усилената многопосочна еволюция на индивидите, поставени в днешните ни социални отношения. И тези заключения са толкова дълбоки и даващи отговор на причините, породили съвременните ни отношения, че аз си дадох сметка за едно нещо - за редкия шанс да имаме университетски преподавател в толкова близкото ни обкръжение.

Много послания се подават от книгата на г-н Карагьозов. Той не ни ги дава наготово, не ни ги натрапва. Те са неговите размисли и заключения за живота, за пътя на човека, постъпките му в решителни моменти, вярата му или „Надеждата-зора”, както той се изразява в периодите на болка и борба за оцеляване. Послания, които читателят си извлича в зависимост от собственото духовно ниво и чувствителност.

Бидейки съвременник, извънредно ценно е да разбереш, как ти и как другият човек сте действали в едни и същи ситуации, да се поучиш или зарадваш от единомислието си с един достоен човек.

В други места на книгата се натъкваме на ненамерени от нас отговори на собствени въпроси и възкликваме: „Еврика!”. Ето например въпросът за справедливостта и несправедливостта и аз непременно ще ви прочета този момент: „Справедливостта и несправедливостта са качества на хора, които живеят в общество, а не в самота.” Те са в една постоянна, вътрешно присъща връзка, произхождаща от природата на нещата.

Макар, мисля си аз, все пак трябва ли да се допуска несправедливост! Може би лесно я допускаме спрямо хора, които подценяваме – е, какво толкова ще се занимаваме с тях, след като големите светила имат значение?! И ето, тези светила имат също мнение по въпроса и не може то да не е меродавно. И керванът продължава да си върви. А ти оставаш извън това движение, защото не само си убеден, а знаеш, че керванът върви с една язвичка в себе си, с едно червейче, което ще става все по-голямо и по-голямо и ще го поболее. Но... да отбележим! Керванът ще се справи, ако е силен, ще преболедува и ще се възстанови. Важен е ходът напред! И важен е водачът, който знае да се бори и да запази и цялото, и движението.

с обич и дръзновениеЕто как от разказа в книгата – от нравствеността, от приоритетите за едно неспиращо движение, при една убеденост и отговорност блясва ПОСЛАНИЕТО! Борбата вътре в ЦЯЛОТО е задължителна! - заради еволюцията и за да се запази и ходът и цялото, но последното – в неговото усъвършенстване. Борбата! Какво ще съдържа тя – осъзнаването, от една страна, прошката - от другата страна, и най-вече и от двете страни -„вдъхнатата ни от Бога любов, за да ни е вечен закон”. Това за мен беше направо разтърсващо, истинска светкавица явно за моя, слава Богу, подготвен, но все още не достатъчно съвършен дух.

И всичко, на което съм била свидетелка, това ниско, до което е слизал Карагьозов при всеки човек, за да го задържи и насърчи - всичко това е било смирението, тази велика, скрита, действена сила, която държи и цялото, и хода напред.

Ето и други откровения-послания. Защо Карагьозов прави разказа за живота си?! – За да се похвали с родителите си или с таланта си на певец, или с организаторските си способности, или с познанствата си с велики личности, като Мая Плисецкая, или, или... Тогава не нравствен, а точно обратното би ни изглеждал един такъв човек. Не, напротив! Във всеки един момент, било то отношението му към неговите съученици, краткия разговор на майка му с взводния му командир Тинев или срещите му с великите творци на съвремието – отвсякъде като заря се взривяват послания. Не може да се говори за всички тези послания. Читателите сами ще си ги извлекат! Но! Не можем да отминем внушението, което Мая Плисецкая ни оставя чрез автора на книгата от срещата му с нея – максимализма й в творчеството, духовното сътворяване на образите й. Тоест, вдъхваща живот - и то какъв! - на претворявания от нея образ и при това втъкаваща в него новото духовно ниво. Както и превода на музиката на езика на движението!

И другото, много важното, което Мая Плисецкая подчертава – изчерпването и на най-големия режисьор, ако той не вижда таланта и на другите режисьори, и на другите в професията и не се съобразява с тях. Или ако не си дава сметка, че всеки ден, всеки час даже, е различен. И тук също позитивният пример с Мравински, диригентът на Ленинградската филхармония в дните на блокада.

Какво правеше Карагьозов при работата си в Националния комитет „П.Димков”? Той позволяваше на всеки да вземе участие в ръководството, дори позволяваше и друг да поеме председателството. Някои се съгласяваха да опитат. Честно казано, учудвах се, че се съгласяват. Защото Комитетът, макар и граден от всички, си имаше само един човек с пълна отговорност за идеята, действията и развитието й в перспектива.

Тази книга е пълно покритие на живота на един човек с извънредно голям брой откровения-послания за работата на Националния комитет. Наричам ги откровения-послания, защото ако посланието не дойде при нас като откровение, посланието изобщо няма да го има. Отново подчертавам, всеки ще съзре и приеме посланията според духовното си ниво.

Книгата ще допринесе много за издигане самочувствието на членовете и сътрудниците на нашия Комитет и за извеждане на дейността му чисто по Димковски. Но Карагьозов, бидейки честен последовател на идеите и посланията на Петър Димков и претворяването им в нашето съвремие, може би - в едно направление, един ден някой ще казва „и по Карагьозовски”! Защото Петър Димков пишеше трудовете си и прокарваше пътя, но не му остана време да напише за своя живот. Карагьозов напипа начина за въздействие върху съвременниците си в най-трудния за държавата ни момент – на тежка финансова и духовна криза. Написа разказа на живота си и всеки читател може да види как един такъв живот, се явява благодатна почва за делата Димкови. А популяризирането и разпространяването на тези дела се превръща в естествена мисия на автора.

Благодаря Ви за вниманието!
22
.05.2013

Отзив от Донка Драмска, сътрудничка към НГИК „Петър Димков”, за новоизлязлата книга на проф. Христо Карагьозов - "С обич и дръзновение".

 

Статията е прочетена 222 пъти
Назад към брой 67Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017